НАРОДНА ВОЛЈА

Да си припомним миналото. Преди 19 г.: По повод “Десетте лъжи на македонизма” от Б. Димитров

КОЙ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА?

В България избягват да говорят и пишат, че на младини Григор Пърличев, се е чувствал грък, че в атински вестници писал антиславянски статии. Не си ли задават въпроса: Ако родителите му са се чувствали българи, как той е станал грък.
Лъжа седма: “ВМРО – организация на “македонци” за освобождение на “македонския народ”. Ако Б. Димитров има предвид днешната креатура ВМРО-СМД, той е прав и тук спор нямаме. Той е прав, до известна степен, ако има предвид и ВМРО на Т. Александров и И. Михайлов, макар че и те сравнени с днешните ръководители на ВМРО-СМД, са македонски патриоти. Но никак не е прав ако има предвид Гоцевата ВМРО. Ще се опитаме да покажем защо.
На 23 октомври (ст. ст.) 1893 г., в къщата на солунския книжар Иван Хаджиниколов се събират Дамян Груев, Христо Татарчев, Петър Попарсов, Антон Димитров, Христо Батанджиев и домакина. Основна тема на разговора е необходимостта от организирана политическа борба в Македония. След дискусии е решено да се създаде дружество, което да работи за свободата на Македония. Първоначално те трябвало да разпространяват тези идеи сред македонската интелигенция, еснафи, търговци.
В началото 1894 г. дружеството отново се събрало. За председател на организацията бил избран д-р Христо Татарчев, а за секретар-касиер Даме Груев. Изпълнявайки решение на ръководството, П. Попарсов, под псевдонима Вардарски, написва и издава (1894 г.) брошурата “Стамболовщината в Македония и нейните представители”. Не може да се твърди, че от нея лъха изкристализирала македонска национална позиция, макар че в някои моменти такава ясно се вижда. Ето извадки: “Този блудник (Стамболов, б.м.), който издевателства над честта, живота и имуществото на своите съотечественици в княжеството, поиска да направи същото и с нас македонците в нашата собствена родина - Македония ... тежко е, бай Сарафов (обръща се той към директора на Солунската екзархийска гимназия), когато човек падне морално пред очите на хората ... И ви уверяваме, че такова ще бъде положението на всички ваши сънародници, които идват в Македония с претенцията: “да създават българи”. По нататък: “ние македонците нищо нямаме; нищо не сме спечелили благодарение на сляпото доверие към своите ужким братя ... Жалко е, но какво да правим, когато мнозинството от нашата интелигенция е развалена от вашето злато. Едно време златото на нашия земляк цар Филип подкупи разложената атинска интелигенция и пороби Гърция. Сега е дошло друго време при точно обратни условия”. На друго место: “ ... висшето началство взема всички мерки за да са македонските учители от ония дето в княжеството им викат меурджии и ги характеризират с фразите: “кье ми даеш пари - кье се чинам бугарин” ...”
Дружеството натоварва Петър Попарсов да изработи проектоустав на бъдещата революционна организация. Днес в България се представя този устав под името “Устав на българските македоно-одрински революционни комитети”. В него пише, че член на “Българските македоно-одрински революционни комитети” (БМОРК) може да бъде всеки българин без разлика на пол ...” [Пандевски, Манол. Националното прашанье во македонското ослободително движенье (1893-1903). Скопjе, Култура, 1974., с.82]. Имаме сериозно основание да се съмняваме в името на организацията, защото сам Попарсов пише по-късно (1919 г.), че организацията се е наричала “Комитет за получаване на политическите права на Македония дадени от Берлинския конгрес” [Ристовски, Блаже. Историjа на македонската нациjа. Скопjе, Македонска академиjа на науките и уметностите, 1999, с.204].