Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
ЗАЩО НА 23 ЮЛИ 1942 ГОДИНА ФАШИСТКИТЕ ВЛАСТИ В БЪЛГАРИЯ ЗАСТРЕЛЯХА НИКОЛА ВАПЦАРОВ, АНТОН ПОПОВ И ТЕХНИТЕ ДРУГАРИ. ЗАЩО?

ПОЕТЪТ НИКОЛА ВАПЦАРОВ НЕОПРОВЕРЖИМО ДОКАЗА НАЦИОНАЛНОТО СИ МАКЕДОНСКО ЧУВСТВО

ГЕОРГИ ХРИСТОВ


Защото личности като Никола Вапцаров и неговите другари за българските фашисти бяха смъртни врагове, поради което на 23 юли 1942 година тази фашистка сган разстреля тези герои, тези смели и безстрашни мъже в София, на гарнизонното стрелбище. Но!...
Те бяха разстреляни, физически ликвидирани, но идеалът и вярата им останаха в сърцата и душите на всички честни и прогресивни хора. Защото тя, вярата, ще остане и в идните генерации, защото, както писа поетът: „Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!”.
Защото със своето безстрашие и смелост Вапцаров ни даде пример как трябва да се борим и умираме за своето дело. И то особено сега, когато неофашистите в България с необузданата си еуфория издигнаха в Европейския съюз фашизоидните си ламтежи към Македония, за да я ликвидират национално. А поставяйки вето на Македония, те всъщност разкриха срамната същност и примитивност на идеологията, която ги вдъхновява.
Никола Вапцаров ни остави богато поетично творчество. Той е голям творец с изключителен талант, поет със свой поетичен почерк, поет - новатор!
За поезията на Вапцаров може да се пише много, но аз ще се спра накратко на поетичните му творби, които е посветил на своята родина Македония, поместени в цикъла му „Песни за Родината”. Спирам се на тях просто за да посоча неговите национални чувства и мисли, отразени в тези творби. Защото в тях ясно и недвусмислено Вапцаров доказва неговата душевна и съкровена национална принадлежност.
И така, нека да проследим лирическия герой, а той е самият поет Вапцаров. Защото в стихотворението си „Доклад” той пише за един работник в хлебарница „Охрид”, над когото е увиснала една „зацапана с синьо” фирма, но за него „тя е простора /над Охрид/ тя е Родина”. Нататък четем как човекът си пеел някаква песен, „как мътен /и кървав бил Вардар”. Или (само да фиксирам) - А старите още /сънуват житата/ край Струма, край Вардар/ и Места”. И после - как този работник дори в „съня си кошмарен /мисли за Охрид”, мисли за свойта родина. „А в Прилеп са скрити /в мъха на стените/легенди, които ни чакат”. И „вятъра пее в Пирина /в скалите/ пее в усои, в увини - /колко са паднали/ в боя за своя/покрив/ и своята Родина!”. А в „Родина”: