НАРОДНА ВОЛЈА

ЗАЩО НА 23 ЮЛИ 1942 ГОДИНА ФАШИСТКИТЕ ВЛАСТИ В БЪЛГАРИЯ ЗАСТРЕЛЯХА НИКОЛА ВАПЦАРОВ, АНТОН ПОПОВ И ТЕХНИТЕ ДРУГАРИ. ЗАЩО?

ПОЕТЪТ НИКОЛА ВАПЦАРОВ НЕОПРОВЕРЖИМО ДОКАЗА НАЦИОНАЛНОТО СИ МАКЕДОНСКО ЧУВСТВО

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

Защото личности като Никола Вапцаров и неговите другари за българските фашисти бяха смъртни врагове, поради което на 23 юли 1942 година тази фашистка сган разстреля тези герои, тези смели и безстрашни мъже в София, на гарнизонното стрелбище. Но!...
Те бяха разстреляни, физически ликвидирани, но идеалът и вярата им останаха в сърцата и душите на всички честни и прогресивни хора. Защото тя, вярата, ще остане и в идните генерации, защото, както писа поетът: „Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!”.
Защото със своето безстрашие и смелост Вапцаров ни даде пример как трябва да се борим и умираме за своето дело. И то особено сега, когато неофашистите в България с необузданата си еуфория издигнаха в Европейския съюз фашизоидните си ламтежи към Македония, за да я ликвидират национално. А поставяйки вето на Македония, те всъщност разкриха срамната същност и примитивност на идеологията, която ги вдъхновява.
Никола Вапцаров ни остави богато поетично творчество. Той е голям творец с изключителен талант, поет със свой поетичен почерк, поет - новатор!
За поезията на Вапцаров може да се пише много, но аз ще се спра накратко на поетичните му творби, които е посветил на своята родина Македония, поместени в цикъла му „Песни за Родината”. Спирам се на тях просто за да посоча неговите национални чувства и мисли, отразени в тези творби. Защото в тях ясно и недвусмислено Вапцаров доказва неговата душевна и съкровена национална принадлежност.
И така, нека да проследим лирическия герой, а той е самият поет Вапцаров. Защото в стихотворението си „Доклад” той пише за един работник в хлебарница „Охрид”, над когото е увиснала една „зацапана с синьо” фирма, но за него „тя е простора /над Охрид/ тя е Родина”. Нататък четем как човекът си пеел някаква песен, „как мътен /и кървав бил Вардар”. Или (само да фиксирам) - А старите още /сънуват житата/ край Струма, край Вардар/ и Места”. И после - как този работник дори в „съня си кошмарен /мисли за Охрид”, мисли за свойта родина. „А в Прилеп са скрити /в мъха на стените/легенди, които ни чакат”. И „вятъра пее в Пирина /в скалите/ пее в усои, в увини - /колко са паднали/ в боя за своя/покрив/ и своята Родина!”. А в „Родина”:

НАРОДНА ВОЛЈА

КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај

„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај

МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај

СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај

В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е!

Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com

Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.

СКРЪБНА ВЕСТ

ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ

На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!

Поезия

ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.

Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!

Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!

А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.

Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!

И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!

И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!

ПЕТЪР ХРИСТОВ

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове