НАРОДНА ВОЛЈА

ЖИВЯ И УМРЯ ЗА МАКЕДОНИЯ

Роден в село Влахи през 1872 год. На 6 години е принуден да напусне родното село завинаги. Македонското (Кресненско) въстание е потушено и за Иван Сандански (бащата на Яне) - байрактар, нема друго спасение освен емигриране. Установява се в гр. Дупница (местност Бешика). Тука Яне расте и учи. Бай Иван често разказва за родния край и така поддържа живи детските спомени на Яне. Основно образование завършва в Дупница, военна служба отбива в Кюстендил.
Есента на 1895 год. Върховният комитет в София организира акция за „освобождаване“ на Македония. Доброволци много, записва се и Яне, без да се колебае. За жал намеренията на освободителите съвсем не са освободителни. Целта на Кобурга е да се вдига шум и да се дразни султанът. Сформират се няколко чети - едните под ръководство на стария харамия Стойо войвода и другите под ръководството на Борис Сарафов.
Яне е със Стойо войвода и нападат Доспат, където Яне е свидетел на ненужни зверства, грабежи, палежи, убийства. Връща се в Дупница безкрайно отвратен. Започва работа в една адвокатска кантора като просбописец. През 1898 г. с помощта на Никола Малешевски е избран за председател на Дупнишката македонска организация. На склад при Яне има доста оръжие - пушки (мартини), бомби, ножове и др.
Борис Сарафов като председател на Върховния комитет често праща разни бандити при Яне да им даде оръжие, след което те заминават за Македония да вършат зулуми.
През 1899 год., месец март, Яне се среща за първи път с Гоце Делчев и му казва, че той въоръжава четите, дето влизат в Македония. Гоце по човешки надълго и широко обяснява на Яне, че Македония няма нужда от такива четници айдуци, а има нужда от оръжие и хора, които да идат вътре в Македония и подготвят хората за революция. Яне, който милее за Македония, разбира отлично какво му казва Гоце и какво се иска от него. Веднага престава да дава оръжие на сарафовци, влиза в остър конфликт със Сарафов и застава твърдо на страната на Гоце. Не след дълго (само след няколко месеца) Яне взема твърдо решение да иде в Македония и отвътре да подготвя нещата. Така Яне за много кратко време става един от най-добрите (ако не най-добрият) последовател на Гоце. За Яне К. Църнушанов пише: „Окончателно спечелен от Делчев за революционното дело на Македония, Яне тръгва решително по Делчевия път и става след него най-големият македонски революционер“.
Гоце назначава Яне за главен войвода на Серски окръг и Яне веднага доказва, че изборът е повече от правилен. Веднага е реализирана най-смелата комитска акция - пленена е мис Стоун - американска мисионерка. След невероятни 8-месечни премеждия Яне и компания извеждат акцията на успешен край, вземайки 14 500 турски лири (96 килограма злато).
Когато започва жестоката борба с върховистите и се стига до братоубийства, Яне застава начело и не допуска никъде по левия брег на Струма върховисти. За жал Македония не е само Серско, върховистите яростно напират и към средата на 1902 г. овладяват пограничните райони на Осогово и Влахина планина. Провокирано е Горноджумайското въстание. Селата в Малешевско са опустошени, хукват хиляди бежанци. През месец януари 1903 г. в Солун се свиква незаконен конгрес на ВМРО (свикан много набързо, за да не може да присъстват нелегални дейци), на който присъстват 17 души и в съотношение 16:1 се взима решение съдбоносно за повсеместно въстание през пролетта на 1903 г. Гарванов като върховист №1 е проводител на политиката на Кобурга и българското правителство, чиято цел е саботаж с всички сили и средства на дейността на ВМРО.
Срещу това престъпно решение се изправя в целия си ръст Гоце, а плътно до него застават всички серски ръководители - Сава Михайлов, Димо Хаджидимов, Кръстьо Асенов, Атанас Тешовски и много други начело с Яне Сандански.
Ако не беше ужасното предателство в Баница, Гоце несъмнено би успял да отложи или даде друга насока на събитията. За нещастие македонско трагедията в Баница отприщва злите сили - започва Илинденското въстание, след него идва разрухата - стотици опожарени села, хиляди невинни мъже, жени, деца избити, хиляди мъже в затворите, десетки хиляди бежанци. Жестока катастрофа. Не стига това, ами върховисти, андарти, сръбски чети като лешояди се нахвърлят върху беззащитния народ. Четите (закрила народна) са унищожени, ръководителите - в затвора. Единствено славен Яне успява да запази както бойните сили, така и народа, не допуска андарти и върховисти в Серско. Ние, македонците от Гореме, питаме: Къде беше по това време „майка“ България - нали уж сме един народ, толкова детски писъци - нищо ли не чу? Кое ни е единното?
За утеха България праща бандити като Дончо Златков, Юрдан Стоянов, К. Саракинов и др. да ликвидират Сандански и неговите помощници. След илинденския погром останалите живи революционери вместо да се обединят за обща борба, започват една безкрайна братоубийствена война (умело разпалвана от двореца български).
През какви страдания е преминал нашият народ - само от андартите за 4 години загиват повече от 3500 души, тия от върховистите и сръбските чети са на панагон. В тия жестоки времена Яне застава твърдо на поста си и намалява до минимум зулумите в Серско.
През 1906 година ВМРО (славната Гоцева ВМРО) под напора български и върховистки се разпада. Започва всеки срещу всеки и всеки за себе си. Само Яне не се самозабравя, остава твърдо на Делчевия път и с право е наречен най-голем македонски патриот след Гоце.
Идва 1908 г. - младотурският преврат - Яне взема дейно участие, а през 1909 г. е в Цариград и помага да катурнат султана.
През 1911-1912 г. Яне не допуска атентати в Серско, но не може да опази Кичево, Щип, Кочани, където е пролята много невинна кръв. И докато Яне чака султана да обяви дългоочакваната автономия на Македония, се случва нещо ужасно - започват Балканските войни, ужким за освобождение на брата роб. Знаем резултатите.
След 1913 г. Яне разпуска четите и се изолира в Роженския манастир. И в манастира Яне е трън в очите на враговете македонски и непрекъснато мислят как да го премахнат. Макар и сам в манастира, само с един прислужник, враговете не посмяха да го атакуват там и избраха онова гадно, сакато и тесно место на Папаз чаир. 8 души бандити, силно въоръжени, заемат позиции по равната част, очаквайки Яне да се появи отдолу. Води ги Дончо Качарков, пратен лично от Тодор Александров да го накаже.
Злощастният април:
1. На 21 април (ст. стил) загива непрежалимият Гоце.
2. На 21 април (ст. стил) загива Пере Тошев (1912 г.).
3. На 22 април 1915 годи загива и великият Яне.
Злощастен април, колко мъка си ни причинил!
Поклон, дълбок поклон пред тия най-достойни синове на майка Македония!
Винаги да помним за какво умреха и никога да забравяме име македонско!
Поздрави на сите македонци широм светот!
САНДЕ ГОРЕМСКИ