Комитет, наблюдаващ изпълнението на Рамковата конвенция за защита правата на националните малцинства ДОКЛАД НА КОНСУЛТАТИВНИЯ КОМИТЕТ ПО РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА 33. И накрая, Консултативният комитет счита, че подход, позволяващ множество принадлежности, както се препоръчва и от препоръките на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) за преброяването през 2020 г., ще даде възможност за самоопределение на лица, свързани както с българския, така и с малцинствения етнос например, защото те могат да бъдат родени от родители от различни етнически групи, за да изразят тази множествена принадлежност и потенциално допълнително да намалят процента на липсващ отговор. 34. Като цяло Консултативният комитет припомня, че, когато е възможно, представители на съответните национални малцинства трябва да бъдат включени в процеса на събиране на данни, докато методите за събиране на такива данни трябва да бъдат проектирани в тясно сътрудничество с тях. Следователно тясното консултиране с малцинствените общности при подготовката на преброяването през 2021 г. е от решаващо значение предвид установените недостатъци на преброяването през 2011 г. Това преброяване трябва да бъде предшествано от кампания за повишаване на осведомеността, обясняваща на населението значението на събирането на точна информация за многообразието на българското общество. Препоръки 35. Консултативният комитет призовава властите да гарантират, че правото на свободно самоопределение на лицата, принадлежащи към национални малцинства, ще се спазва стриктно при предстоящото преброяване на населението през 2021 г. Лицата, принадлежащи към национални малцинства, трябва да бъдат консултирани относно методологията на преброяването, формулировката на въпросите, които трябва да бъдат зададени, и предпазните мерки за доброволни и осведомени отговори. Властите се приканват да предвидят възможността за изразяване на множество идентичности в преброителния въпросник. 36. Консултативният комитет призовава властите да предприемат активности за повишаване на осведомеността сред лицата, принадлежащи към национални малцинства, много преди преброяването, в сътрудничество с представители на малцинствата. Тези дейности трябва да се отнасят до важността и полезността на събирането на информация за етническия състав на населението. Освен това Консултативният комитет насърчава властите да предприемат конкретни инициативи за включване на лица, принадлежащи към малцинства, сред анкетьорите от преброяването. ... Член 5 от Рамковата конвенция Подкрепа за запазване и развитие на културите на националните малцинства 61. Българските власти подкрепят запазването и развитието на културите на националните малцинства главно чрез Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси. Съветът разпределя средства в размер на 60 000 лева (приблизително 30 000 EUR) годишно, които се използват за проекти по Националната стратегия за интеграция на ромите, както и за културни, медийни и други дейности, извършвани от други национални малцинства. През последните години финансирането за културни цели се възползва от сдружения, представляващи арменци, аромани, еврейската общност, каракачани, роми и власи. Те са получили подкрепа за издаването на книги и списания и организирането на културни фестивали, изложби и други събития, като премиерата на документален филм от български режисьор от ромски произход за историята на ромите по време на Втората световна война. 67. В този контекст Консултативният комитет също така отбелязва, че България нито е подписала, нито е ратифицирала Европейската харта за регионални или малцинствени езици, договор, предназначен да защитава традиционно използваните малцинствени езици като част от европейското културно наследство. Той съдържа практически мерки за насърчаване на езиците на малцинствата в различни области и може да помогне на властите да насърчават по структуриран начин условията, необходими на лицата, принадлежащи към националните малцинства, да развиват своя език и култура като основни елементи на своята идентичност. Консултативният комитет не е запознат с основните възражения в България по отношение на ратифицирането на този договор на Съвета на Европа и насърчава властите да проучат този въпрос. Препоръки 68. Консултативният комитет призовава властите да увеличат значително бюджета, отпуснат за опазване и развитие на културите на националните малцинства. Властите трябва също така да създадат ефективен механизъм, който позволява на представителите на малцинствата да участват в разработването на културни политики и разпределението на финансирането. 69. Консултативният комитет приканва властите да обмислят ратифицирането на Европейската харта за регионални езици или езици на малцинствата. ... Член 7 от Рамковата конвенция Свобода на сдружаване 94. В третото си становище Консултативният комитет призова българските власти да премахнат всички останали правни пречки, възпрепятстващи заинтересованите групи да упражняват свободата на сдружаване, гарантирана от Рамковата конвенция, позовавайки се най-вече на сдружения на лица, идентифициращи се като македонци. Той се позова по-специално на решението на Европейския съд по правата на човека от 2006 г. относно отказите на български съдилища да регистрират ОМО „Илинден“, сдружение, което има за цел „признаване на македонското малцинство в България“. Това решение до момента не е изпълнено. Същото се отнася за междувременно три допълнителни решения за ОМО „Илинден“, в които ЕСПЧ констатира същото нарушения на член 11 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). 95. Като обща мярка за изпълнение в групата дела на ОМО „Илинден“, България прие изменения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Търговския регистър и Закона за регистъра на организациите с нестопанска цел, които промениха процедурата за регистриране на неправителствените организации (НПО). От януари 2018 г. регистрацията на НПО от съдилищата е заменено с административна процедура пред Националната агенция по вписванията. Както е обяснено в държавния доклад, тази нова система има за цел да намали административната тежест при регистрирането на НПО и да ускори процедурата. По време на посещението властите информираха Консултативния комитет, че новата система стартира с известни трудности. Около половината от заявленията бяха отхвърлени през 2018 г. и 30% през 2019 г. главно поради неспазване от страна на кандидатите на обективните критерии, необходими за регистрация. Макар да приветства целта за опростяване на процедурата за регистрация, Консултативният комитет счита, че високите проценти на отказ са проблематични. 96. ОМО „Илинден“ и подобни организации направиха няколко опита да се регистрират като НПО по новата процедура. Досега на всички асоциации с изключение на две (вж. по-долу) е отказана регистрация. Отказите се основават или на формални основания, или на комбинация от формални и материални основания, а именно съображения за националната сигурност, защитата на обществения ред и правата на другите, конституционната забрана за сдружения, преследващи политически цели, и непризнаването на македонското малцинство. В по-ранни решения Европейският съд по правата на човека е счел, че тези основания не са били правилно използвани по отношение на сдружението жалбоподател или не биха могли да оправдаят ограничението на свободата на сдружаване, гарантирано от член 11 от ЕКПЧ, по който Член 7 от Рамковата конвенция се счита за съответстваща разпоредба. 97. Консултативният комитет отбелязва някои несъответствия в причините за тези откази. В решение от септември 2018 г. Софийският апелативен съд потвърди отказа за регистрация на „Сдружението на репресираните македонци“ по формални основания, но имплицитно призна обществената полезност на целите на организацията, които включват „защитата и популяризирането на македонския исторически и културно наследство”. След поредния неуспешен опит за регистриране на това сдружение, което беше обжалвано, същият съд заяви в решение от октомври 2019 г.102, че „в България няма македонско етническо малцинство съгласно определението, съдържащо се в препоръката на Парламентарната асамблея 1134 (1990) за правата на малцинствата. (103)(бележка 103. Препоръка № 1134 (1990) на ПАСЕ определя националните малцинства като „отделни или различаващи се добре дефинирани групи, установени на територията на държава, чиито членове са граждани на тази държава и притежават определени религиозни, езикови, културни или други характеристики, които ги отличават от мнозинството от населението”). 98. През август 2019 г. две други сдружения, подобни на ОМО „Илинден“, успешно приключиха процедурата по регистрация, факт, докладван от властите като доказателство за изпълнението на съответните решения на ЕСПЧ. Консултативният комитет се срещна с представителя на едно от тези сдружения по време на своята посещение през ноември 2019 г. По време на това посещение вицепремиерът поиска от главния прокурор да разследва необходимостта от прекратяване на регистрацията на тези организации, тъй като те се застъпват за признаването на македонско малцинство и по този начин заплашват „единството на нацията“.