На 1 декември се навърши една година от смъртта на нашия изтъкнат земляк и сънародник академик д-р Иван Катарджиев.
Роден през 1926 г. в село Плоски, Санданско, през 1946 г. той във връзка с нуждите за културната автономия на Пиринска Македония заминава като студент в Скопие, където записва история във Философския факултет. Своето образование продължава в Загреб, но след резолюцията на Имформбюрото и сблъсъка между Сталин и Тито през лятото на 1948 г. е принуден да се върне в Скопие, където завършва своето образование през 1951 г. Той е един от онези пиринци, които отхвърлят искането и заплахите на София да се откажат от образованието си в Македония и да се върнат в България.
Започва работа като гимназиален учител в Скопие. Докторира и постъпва в Института за национална история, чийто секретар става. От 1972 до 1978 г. е директор на Националната библиотека „Св. Климент Охридски“ в Скопие. Става директор на Матицата на иселениците от Македония. За редовен член на Македонската академия на науките и уметностите е избран през 2003 година.
Иван Катарджиев е един от основоположниците на македонската историческа наука и един от най-плодовитите и изтъкнати македонски историци, автор на 17 книги, от които три са публикувани и на чужди езици, както и на множество научни и популярни статии.
Той никога не забрави своя роден край и до самата си кончина живо се интересуваше от съдбата на македонците тук. Поддържаше тесни връзки с редакцията на „Народна воля” и ни изпращаше за публикуване части от свои текстове.
Пиринска Македония може да се гордее, че чрез него, както и чрез други пиринци даде, дава и ще дава значителен принос в развитието на македонската национална държава.
Вечна ти памет, приятелю, земляко, сънароднико!
Пиринска Македония се гордее с тебе!
