НАРОДНА ВОЛЈА

СВЕТИ ДИМИТЪР СОЛУНСКИ. Македонски светец мъченик. Живял през трети век. Неговият баща бил висок римски служител (военачалник или градоначалник), та и Димитър бил поставен за царски наместник в Солунска област. Той явно проповядвал християнството, заради което бил лично разпитан от император Максимилиян. След като смело потвърдил, че е християнин, затворен и убит. МАЦАНОВ ВЛАДИМИР. Борец от Първи скопски партизански отряд. Роден през 1920 г. в Скопие. Участвал в 26-мартенските демонстрации през 1941 г. в Скопие против Тройния пакт (първи по-големи антифашистки демонстрации на Балканите), както и в първите диверсионни акции против българския окупатор. След разформироването на Скопския партизански отряд (началото на ноември 1941 г.) арестуван от окупаторската полиция. В скопския затвор играл значителна роля в действията на политическите затворници. Между другото, задължен за прехраната. Употребявал морзовата азбука за пренасяне на важни политически съобщения до затворниците. Прехвърлен в килията на смъртта. След организираното бягство от Идризово (29 август 1944 г.) се включил в Трета македонска ударна бригада. Загинал в битката за Велес през 1944 година.

МЕЖДУРЕЧКА МАРА. Участник в народноосвободителното движение в Пиринския дял на Македония. Родена в Благоевград през 1924 г. Произлиза от македонско революционно семейство. От 1937 г. член на РМС (Работнически младежки съюз). През 1941 г. осъществявала нелегалната връзка на БКП с МК в Горна Джумая. От средата на 1943 г. партизанка от Горноджумайския партизански отряд. През 1944 г. активно работила за формиране на македонски военни единици в Пиринския дял на Македония. От 1948 г. живяла в Народна република Македония. Починала през 1957 г. в Скопие.

ВЕСЛИЕВСКИ НАУМ – ОВЧАРОТ. Партизански командир. Роден през 1921 г. в с. Златари, Ресенско. Член на работническото и комунистическото движение. Участвал в НОВ от самото начало. Член на КПЮ от 1942 г. Командир на Първи македонски батальон „Мирче Ацев” и командир на дивизия. Изпъквал с извънреден героизъм. Участник в Първото заседание на АСНОМ. Починал в с. Янкоец, Ресенско, през 1972 г.

МАКЕДОНСКИ КИРИЛ. Композитор, автор на първата македонска опера, музикален публицист. Роден през 1925 г. в Битола. Класическа гимназия завършил в Скопие, а музикална академия – в Загреб и Сараево. Магистрирал композиция в Любляна. Неговата първа опера – „Гоце” (1954 г.), е и първа македонска опера, в която с музикален език оживява ликът на апостола на македонското националноосвободително движение – Гоце Делчев. През 1968 г. поставил на сцена и своята втора опера – „Цар Самуил”, а през 1973 г. и операта „Илинден”. Автор на голям брой музикални композиции. Покрай камерни и хорови творби, създал и много вокално-инструментални композиции, седем детски оперети, музика за радиодрами и театрални пиеси, за късометражни филми, както и за игралните филми „Македонска кървава сватба” и „Цената на града”. Починал през 1984 г. в Скопие.

КОДЖОМАН ВАНГЕЛ. Художник, един от основателите на Средното художествено училище в Скопие, академик. Роден през 1904 г. в Струга. След завършването на гимназия следвал в учителския отдел на художествената школа в Белград. Учителствувал в Охрид и Белград. Участвал в НОАВМ. След освобождението учител в Училището за приложно изкуство и във Висшата педагогическа школа в Скопие. Един от основателите на Дружеството на хората от изобразителното изкуство (ликовните уметници) на Македония. Неговият богат художествен опус бил създаван в разни техники: масло, акварел, темперни бои, рисунка. Струга в миналото и Струга днес била неговото тематическо вдъхновение и загриженост. През 1974 г. избран за дописен, а седем години по-късно за редовен член на МАНУ. В родното си място отворил (1974) постоянна тематична изложба „Струга в миналото”. На два пъти носител на най-високата републиканска награда „11 Октомври”. Починал в Скопие през 1994 година.

КОЦЕВ ВЕЛКО. Журналист, един от първите сътрудници на „Нова Македония”. Роден през 1924 г. в Кавадарци. Журналист от 1945 г., коментатор, редактор. Неговата специалност - външната политика. Съобщавал от много земи и от много кризисни огнища по света. Носител на много награди от областта на журналистиката. Починал през 1998 година в Скопие.

НАРОДНА ВОЛЈА

КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај

„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај

МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај

СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај

Скръбна вест

П О Ч И Н А

КРУМ ВАГАЛИНСКИ

На 25 август 2012 година почина Крум Йовчев Вагалински - поет, журналист, дългогодишен сътрудник на в. „Народна воля” и член на редакционната колегия на вестника.
Роден на 7. II. 1934 година в село Дреново (Дренково), Благоевградско. Работил като кореспондент, учител, читалищен организатор, редактор и завеждащ отдел във вестник „Пиринско дело”. Свои стихове печатал в „Пиринско дело” и централни вестници и списания. Стихосбирката му „Човешко слънце” излиза през 1968 година.
Във вестник „Народна воля” е публикувал стихове и публицистични материали под псевдонимите Александър Македонски, Биляна Вардарска и Пиринка Егейска. В цялото му творчество личи като червена нишка ярката му позиция на гражданин и патриот по редица наболели въпроси на днешния ден.
Редколегията на вестник „Народна воля” и Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН изказват своите съболезнования на близките на починалия, споделяйки тяхната болка, и ги уверяват, че ще вървят неотклонно по пътя, по който мина достойно животът на човека, твореца, гражданина и родолюбеца Крум Вагалински!

Да бъде светла паметта му!
Родината ще го помни вечно!

ЧОВЕШКО СЛЪНЦЕ

Тишина... трева... два метра място
и една могилка прясна пръст,
глуха като сянката на бряста
и печална като дървен кръст.

От гората тръгва тежка вечер,
тежка вечер като вест за смърт.
Мамо, мамо, никога ли вече
няма да те видя втори път?

Зная, мамо, никой се не връща,
ако се е слял веднъж с пръстта.
Зная. И от пустата ни къща
искам да избягам по света.

Но не мога крачка да прекрача,
ако поглед не извърна пак,
а ако извърна – ще заплача.
И вървя. И сам не зная как.

И се вглеждам в тази тиха вечер,
сякаш че се вглеждам в твойта
смърт...
Исках да избягам надалече,
а се връщам все на своя път.

(Из стихосбирката “Човешко слънце”)

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове