СВОБОДНА И ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА Е ВЪЗМОЖНА САМО ПРИ СТРИКТНО СПАЗВАНЕ НА ОСНОВНИТЕ Й ПРИНЦИПИ

НУЖНА Е ОБЩА ВОЛЯ ЗА РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИТЕ МЕЖДУ СЪСЕДИТЕ

ЯН ПИРИНСКИ


Днес, когато европейските държави полагат усилия за осъществяването на демократичните принципи и идеи за свободна и обединена Европа, недопустимо и абсурдно е съществуването на шовинизма. Особено това важи най-вече за членките на общността, които са приети в съюза като вече излекували се от тази коварна за народите болест.

Но този синдром, който столетия наред поставя съседите във вражда и в непрекъснати конфликти и войни, и днес съществува. Имат ли днес нужната решителност, воля и умение съседните държави взаимно, и то завинаги, да ликвидират това безумие?
Унищожаването на тази опасна болест за народите може да бъде осъществено само с добрата воля и решителност от политиците и ръководителите на държавите, решили веднъж и завинаги да се отърсят от ретроградните си шовинистически наслоения. Защото зародишът на тази злина идва именно оттам.
Както е известно, след освобождението на България от турското робство по понятни причини се появява така нареченият предварителен Санстефански договор, който става фикс-идея за българските шовинисти. Именно оттук започва своето начало, своя зародиш българският шовинизъм. Опиянени от санстефанския мираж, великобългарските ентусиасти и днес непрекъснато манифестират своите мераци, издигайки пароли “България на три морета”. Прицел на днешните великобългарски “величия” е Република Македония, като се отричат нейните нация, народ, история, култура и език. И всичко те приписват и обсебват за себе си, страхувйки се да признаят, че историческата истина е друга. Неслучайно бившият руски посланик в Република Македония Юрий Трушин в свое интервю казва следното: “Ние сме благодарни на Македония, защото на нас, руснаците, тя ни даде две големи неща: писменост и религия”.
Всеизвестно е, че войните между България, Сърбия и Гърция завършват с подялбата на Македония и с подписването на Букурещкия договор през 1913 година. Най-големият дял от територията на Македония завладява Гърция. Възстановяването на македонската държава (1944 г.) предизвика страх у гръцките мегаломани. Този страх, подплатен с претенциите, че те са потомци на древните македонци, истеризираха Гърция до бяс, до съдник, до имаща право да се налага и да става кръстник на Македония. Елините създават своята държава през 1830 година, наричайки я Гърция. Защо тогава тя не приема да се нарича Македония, а се определя с името Гърция? Още повече че нямало кой да й пречи тогава за това си определение. Защо не се е определила като Македония, след като толкова много се гордее със славните подвизи на Александър Македонски? Защо?! Защото са известни историческите гневни речи на древния държавен администратор на Атина Демостен (lV в. пр. н. е.), наречени филипики, отправени към македонския покорител на елините Филип Македонски. А Демостен нарича Филип Македонски варварин, т. е. македонец. Ако гърците са били македонци, тогава защо ще трябва Филип Македонски да воюва с тях, за да ги избива и завладява? И още, и още, колко много примери, откъдето може да се види историческата истина и голямата заблуда, с коята Гърция манипулира своята и световната общественост.
Миражите на съседките на Македония през този изключително дълъг исторически период са били особено болезнени. Но за утвърждаването си като новосъздали се държавици на Балканския полуостров, разбира се, те са имали и голяма нужда от аргументи, за да обосноват и потвърдят своето съществуване. В този смисъл те започнали да фабрикуват своите истории така, както им е изгодно. Написаните истории с изопачени исторически истини, с които внушават на своите народи, че са велики държави с героично минало и че те трябва вечно да се борят за още неосъществени национални идеали, всъщност стават единствената причина за поява на тази неизлечима толкова векове болест – националшовинизма. И именно тези нелепи творения са в основата на кървавите исторически времена за народите.
Имат ли възможност народите да се освободят от тази опасна шовинистическа болест? Да, имат. И това е възможно. В идеята за свободна и обединена Европа е залегнал, по силата на мотива на това свободно обединение, и демократичният принцип държавите, членки на общността, да спазват основните човешки права и свободи на своите граждани, в това число и на националните малцинства. Фактът, че държавите приемат включването си в едно общо обединение на добра воля и съвместно съжителство, сам по себе си говори, че те нямат амбиции и аспирации към своите съседи за територии или някакви други претенции. А това всъщност означава, че коренът на това вековно зло – шовинизма – между съседите вече е изкоренен и опасност за в бъдеще от неговото появяване няма.
Да, това е така, но жалкото е, че Европейският съюз е приел страни, които не отговарят дори на най-елементарните принципни изисквания на Съюза, каквито са случаите с Гърция и България. А това са човешките права и свободи на техните граждани и правата на националните малцинства в тези страни. На македонците в България години наред не им се признават правата и свободите. Не се разрешава регистрирането на партията ОМО “Илинден” – ПИРИН, която е член на Свободния европейски алианс. Гърция също не признава наличието на партията ВИНОЖИТО, въпреки че и тя е членка на Свободния европейски алианс, а Алиансът има представители в Европейския парламент. И не само това, а още по фрапантни са фактите, че Гърция с дебелоочието си не само пред очите на Европейския съюз, на който е членка, но и пред целия свят иска да се наложи на Република Македония за името, нещо, което го няма никъде по света.
Въпреки че Република Македония не е приета за членка на Европейския съюз и НАТО, тя всъщност е образец в региона, а може би и в света, как трябва да се почитат човешките права и свободи и на националните малцинства. И нека съседните страни на Македония черпят пример именно от нея и да не се страхуват, че зачитайки правата на малцинства в своите страни ще може да бъдат застрашени националните им интереси.

Всъщност изводът е, че решаването на проблемите между съседите може да бъде осъществено взаимно, с диалог, с добра воля за съжителство и добросъседство и с взаимно зачитане. С признаване на политическата реалност днес на Балканите. Това е единствената алтернатива, която може да ни гарантира искрени добросъседски отношения.