Факти и документи от миналото

реч на Христо Калайджиев, държана на конгреса на Македонската емиграция, състоял се на 4 февруари 1945 г. в София


Но един въпрос има, който тук най-много мнозина кара да се мръщят, да правят кисели физиономии, да се стъписват. Това е въпросът за македонската нация. По тоя въпрос аз казах: македонската нация е един ясен, твърдо установен факт в днешната македонска действителност. А в живота е важно не това, което е било, а това, което е днес. Най-пакостна, най-нереална политика е да искаш да измениш днешната действителност в името на историята. Това са пътища на империалистическия свят. Демократическото развитие на света ни е довело до положението, че не се гледа какво казват научните кабинети и дипломатическите канцеларии, а се признава правото на народите да се проявят такива, каквито се чувстват. Това право на македонците е признато днес и от световната демокрация, и от Титова Югославия, и от отечественофронтовска България.
Вярно е, че някога македонците са били заедно с българите в черковните борби. Но вярно е също така, че македонците живеят отделен живот повече от 60 години. Вярно е, че те през това време са живели самостоятелен политически живот и са се стремили към отделна държава. Вярно е, че те са дали хиляди жертви в борбата със завоевателната политика на балканските държави, че те през времето на тяхната окупация през войната още повече са се отдалечили от тях поради безобразните режими там, а днешната война и зулумите на българските фашисти там окончателно оформиха македонците в отделна нация.
Освен тия обективни причини играела е роля и важна политическа целесъобразност, а именно: без тоя процес никога не би била стабилна македонската държава, защото чрез националните чувства винаги би могла да намира благоприятна почва завоевателната политика на балканските държави.
Нека не забравят тия, които се мръщят сега, че те самите и техните фактори с тяхната просташка политика допринесоха много за това, от което се мръщят.
Но котката, драги делегати, никога не пада на гръб, докато е жива. Великобългарските шовинисти намират още един въпрос за да избегнат горчивата чаша. Те тъжно, меланхолично питат: „Всичко как да е, но защо пък стана федерална, и то с Югославия”.
Защо ли? Много ясно: защото Титова Югославия даде на македонците да почувстват, че им се осигурява националната самобитност и свободата за вътрешно самоуправление, че самите македонци разбраха, че Титова Югославия не е старата Югославия, а е демократична, антифашистка, антишовинистична Югославия; те разбраха, че чрез тая федерация много по-сигурно си гарантират националната независимост, че така ще бъдат много по-силни стопански, политически и военно. Повлияха за това и международни причини: докато хитлеристка Германия мамеше народите с националната независимост, за да ги разединява и овладява, съюзените демокрации вървяха по линията: чрез гарантиране на националната независимост на народите към сплотеност за обща борба против общия враг – фашизма. И още един аргумент: в тоя съдбоносен момент България бе във фашисткия лагер.
Мнозина се мръщят, че езикът бил груб. Да, груб, като всеки друг език в своето начало. Нима българският език не е бил груб през времето на Каравелов и П.Р. Славейков? Езикът е въпрос на дълга еволюция и на навик на ухото, както и на чувствата, с които се отнасяш към него.
Свършвам с първата наша задача: борба с великобългарския шовинизъм.
Втората наша задача е да приобщим чувството и съзнанието на емигрантската маса към днешна федерална Македония. Да се вкорени дълбоко в съзнанието на тая маса, че днешното разрешение на македонския въпрос е най-радикалното, най-демократичното и да обикне Македония без всяка резерва. Да разбере тя ясно, че всяко поглеждане встрани значи забатачване във фашисткото блато на ежбите, войните, робството и разорението.
Третата наша задача е да дадем всичката си дан към идеята за южнославянско сближение, да парализираме фашистката пропаганда, че днешната демократична Титова Югославия не се различава от старата Югославия, да разясним дълбокия демократичен принцип, легнал в основите на днешна Югославия, да разясним историческата роля на маршал Тито за разрешението на най-заплетения въпрос на Балканите – националния, и нанасянето на най-тежкия удар на балканския шовинизъм и реакция.
Четвъртата задача е да пазим отечественофронтовска България като своя рожба, като гаранция за свободата както на българския народ, така и на Македония.
Драги делегати, аз свършвам, обръщайки вниманието ви върху основната картина:
Ние сме в исторически завой от грамадно съдбоносно значение. Зад нас са фашизмът, шовинизмът, завоевателната политика, войните, робството и разорението. Пред нас е свободна Македония, отечественофронтовска България, Титова Югославия, идеята за южнославянското сближение и братско съжителство между балканските народи, демократическото развитие с лозунга за правото на народите за самоопределение и всичко това осветено с обилната светлина на една звезда – звездата на Съветския съюз и великите демокрации.
Да живее федерална Македония!
Да живее отечественофронтовска България!
Да живее Титова Югославия!
Да живее идеята за южнославянско сближение!
Да живее световната демокрация!
Да живее нашата освободителка Червената армия!