Факти и документи от миналото

РЕЧ НА ХРИСТО КАЛАЙДЖИЕВ, ДЪРЖАНА НА КОНГРЕСА НА МАКЕДОНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ, СЪСТОЯЛ СЕ НА 4 ФЕВРУАРИ 1945 Г. В СОФИЯ


Така върху трупа на балканския шовинизъм се роди едно чудно хубаво цвете, на което се радват не само македонците, но и всички балкански народи. Така се роди една нова светла звезда на балканския небосклон, която ще сочи пътя на балканските народи, а най-вече на южнославянските народи, не към разединението, а към обединението.
Драги делегати, няма народ, изложен на тъй жесток и кръстосан огън от тъй многобройни противници, като македонците. Цели десетилетия балканските фашистки клики със свойствените им варварски средства се мъчеха да заличат географското и народностно понятие Македония, да заличат македонското име. И все пак македонската борба преодоля всички пречки, македонският дух победи.
Няколко думи за пътя на борбата до победата, за факторите, които доведоха до победата.
Първият и най-важният фактор е, разбира се, самият македонски народ. Още през времето на турското робство македонският народ със своята масова народна революционна организация, със своето Илинденско въстание, революционните си акции в Солун, с чудния идеализъм в борбата, проявен от македонската младеж на „Ножот”, и десетки, и десетки други прояви на идеализъм и самопожертвователност наложиха на вниманието на световните фактори македонския проблем, наложиха моралното и политическо право на Македония да бъде свободна.
Тая борба под робството на балканските фашистки държавници продължи не по-малко ярко. За борбата на емиграцията в България аз говорих в началото. Няколко думи за Петричко. Петричко е онова малко кътче на земното кълбо, което след Германия изпита на гърба си в най-жестоката най-варварска форма фашизма. Българската империалистическа клика избра Петричко за място, откъдето да води своето настъпление както във вътрешната, така и във външната политика. За тая цел тая клика провъзгласи своето вярно оръдие Ванчо Михайлов за цар на Петричко със задача да изкорени от там семето, посято от Яне Сандански. Едва ли някога и някъде е имало тиранин, който тъй малко да цени човешкия живот, както тоя гангстер. И все пак ние с гордост можем да заявим: в Петричко духът на Сандански победи.
Начело обаче на македонската борба след войните безспорно застана Вардарска Македония. От началото и докрая там македонският народ води своята борба против потисничеството на сръбските империалисти, гласувайки масово за кандидатите на комунистическата партия, а след нейното разтуряне за тия на левите земеделци. Комитаджийските опити на българските империалисти да хванат гнездо там бяха бързо парализирани и ликвидирани. Македонското име там бе упорито отстоявано. Нелегалната дейност в разни форми се е проявявала и стигна до масовото, открито празнуване на Илинден в Прилеп. Особено масова, жестока, упорита стана борбата след българската окупация. Българските фашисти, за голяма тяхна изненада и огорчение, стъпвайки във Вардарска Македония, намериха грамадна част от народа да поддържа комунистите и привържениците на идеята за свободна Македония. А българските фашисти бяха си поставили за задача да създадат Велика България, и то без комунисти. И почна към освободения брат /в кавички/ едно клане, което на нас е познато през септември 1923 г., април 1925 г. и от последните години. Македонският народ реагира с партизански отряди, които непрестанно растяха и напоследък се обърнаха в истинска македонска войска, а народът, без разлика на политическите убеждения, се сплоти около народоосвободителния фронт. Така народът, единен и сплотен, застана зад тая политическа и тая военна организация в името на свободата си.
Другият фактор, който изигра грамадна роля и който фактически бе акушерка за раждането на македонската държава, е нова Югославия, нейният водач и творец маршал Тито. С нахлуването на хитлеристките орди в Югославия югославските фашисти или се скриха като лалугери в дупка, или станаха открити нейни агенти и предатели на своя народ. Тито бе човекът, който застана начело на борбата за защита на националната независимост на югославските народи. Изпъквайки като първи борец, той също така изпъкна като мъдър и далновиден държавник. Той разбра, че за да сплоти масите и ги поведе на обща борба против общия враг, нужно е да даде на тия маси да почувстват свободата, нужно е в многонационална Югославия да разреши националния въпрос, и то така, че всеки народ, участвайки в общата борба, да чувства, че брани собствената си свобода. Тия ръководни начала станаха плът и кръв, станаха дело, станаха факт в живота в малкото босненско градче Яйце. В Яйце Югославия се обърна в шест факли, чиито пламъци се съединяват. В Яйце се роди нова Югославия. В Яйце Македония се призна за отделна национална единица в Югославия. В Яйце се тури началото на признаването на македонската свобода, туриха се основите на новите отношения на балканските народи, основите на южнославянското сближаване.
Друг фактор, който помогна за свободата на македонския народ, е съюзът между трите велики демокрации – СССР, Англия и САЩ, чиито армии громят хитлеристка Германия, знаменосеца, гръбнака на световния фашизъм, това страшилище за човечеството и неговите свободи. Защото основният факт, от който зависят всички останали факти, си остава повелята – пълният разгром на хитлеристка Германия, без което никоя свобода не е гарантирана.

(Продължава в следващия брой)