Исторически щрихи

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ – БАЛКАНИТЕ В КРАЯ НА VII В.

Доц. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ


В края на седми век настъпват сериозни промени на Балканите. Една от тях ще има важно значение за бъдещето на източната част от Балканския полуостров. След разпадането на ханството на Кубрат един от синовете му, бягайки от хазарите, успява да създаде свое ханство в Мизия. Тук успял да подчини славянските обединения на седем(те) славянски рода и северите. Славяните трябвало да отстъпят част от земите си за заселване на булгарите (неправилно наричани прабългари), били задължени да охраняват границите, да участват със свои отряди във войската на хана и да плащат данък. При това те запазили известна степен на автономия и били управлявани от собствените си князе. Това устройство на новото ханство на практика повтаря структурата и модела на Аварския хаганат. Властта в тази държава принадлежала на елита на булгарите – тюркски народ, чиито владетели претендирали, че произхождат от легендарния хунски вожд Атила. В националромантичната литература на това ханство са приписани множество небивалици; често е представяно като доброволен съюз или като славяно-булгарска държава – неща, нямащи нищо общо с реалността; също толкова неверни и абсурдни са приписваните цели и планове на булгарските ханове, които уж се стремели да обединяват славяните от определена диалектна група. Тези идеи са плод на съвременни идеологически потребности. В действителност политиката и интересите на новото ханство били много по-различни – хановете имали нужда от мир с Византия, право на търговия с нея и годишна субсидия. Притиснати между три решително превъзхождащи ги сили – Византия, Аварския хаганат и Хазарския хаганат, булгарите ще трябва преди всичко да се погрижат за своето оцеляване. Тази политика спрямо Византия ханството ще следва през целия следващ век – мирът ще бъде нарушаван от Византия, а при всички преговори булгарите ще поставят все същите условия. Това ще продължи и през 9 в. само с едно изменение – искането Византия да връща обратно политическите бегълци в ханството.

В края на 7 в. започва и ново издигане на Аварския хаганат. Славянските племена по южния бряг на Дунав отново попадат в зависимост от аварите, а аварското културно влияние се чувства и на юг в Македония.

Това е време на засилване и на византийското влияние на Балканите. След поражението на арабите под Константинопол авторитетът на Византия драстично нараства и водачите на различните племена на запад изпращат свои пратеници при василевса, искайки мир и приятелство. Когато през 680 г. булгарите навлизат в Мизия, те заварват славяни, които, изглежда, признават византийската власт, а Византия има и директно подчинени градове в тези области. В своите опити за реконкиста на Балканите Византия има на какво да се подпре – множество християни продължават да живеят в изгубените от нея територии. Това е много категорично заявено в решенията на Шестия вселенски събор, който се провел между ноември 680 и септември 681 г. в Константинопол: „Между етносите и на лангобардите, и на славяните, а не само франките, готите и бритите, мнозинството признават, че са от нашите братя. А те не престават да се интересуват да бъдат информирани за онова, което се върши в делата на апостолската вяра”.

Вселенският събор взема конкренти мерки за тези християни. От тях се разбира, че епископите са били прогонвани от варварите и тяхното връщане невинаги е било възможно, затова се позволява до промяна на ситуацията епископите да остават извън своите епархии, като им се позволява да ги ръководят от разстояние. По-различно е положението със свещениците. За тях е решено веднага след като премине непосредствената опасност да се върнат сред паството. В това можем да видим особеното положение сред склавиниите на Балканите – епископите не можели да престояват в тях, тъй като нямало власт, която да гарантира безопасността им (добра илюстрация за това е отвличането и поробването на един епископ от славяните на Пелопонес), но свещениците са свързани и защитавани от местните християнски общности и като такива те могат да действат вътре в контролираните от скалвиниите територии.