Свидетелства за един достоен македонец

БОРЕЦ ЗА СВОБОДАТА НА МАКЕДОНИЯ


Христо Пелтеков е роден през 1939 г. В Егейска Македония, в близост до град Серес.
Семейството му е принудено да се изсели в с. Мусомища, Неврокопско, където израства и завършва основно училище. Тук през 1948 г. му преподават македонски учители, за които запазва найдобър спомен.
Учредител и председател на ЕОМО през 1964 г. Изтъкнат активист на ОМО „Илинден” – ПИРИН заемал различни длъжности в нея.

„Още с вестта, че ще учим македонски език, радостта на мало и голямо беше неописуема… С такива чувства бяха и посрещнати в Мосомище те… А почва имаше и тя беше зажадняла за македонското слово и култура. Те обаче бяха не само учители, но и хора с големи и благородни души.“

„Дали затова, че е толкова жална, или за нещо друго, не знам, но песента беше “арестувана” /забранена/. Същата участ споходи и стотици други песни. С това се започна и се продължи до безкрай, до всичко свързано с понятието “Македония”. Смениха се паспортите и родителите ни от македонци се превърнаха в българи.“

„Все още ме будят нощем неистовите му крясъци, които спираха всяка песен, всеки спомен за роден дом и семейство: “Спрете песента, вашта мама македонска!”, “Вън, на плаца, зрънца македонски!”, “Събличай се и бегом, три обиколки на плаца, чифути македонски!”

„За такива като тебе едно наказание трябва да има – смърт!“ (думи на следователя на ДС към Пелтеков).

„Запомни, че в тази страна никой не може да пее каквото си иска“ (думи на Душопеев председател на Македонско-тракийското културно просветно дружество в Пловдив към Пелтеков)

Из неиздадената му книга „Съдба македонска“

Навярно обладан от неистово желание за по-добър и щастлив живот, аз съм се пръкнал на този грешен и вечно разделен свят в онази далечна, добра и щастлива предвоенна 1939 година… Първите ми спомени от онези години са свързани с тази част на Македония, която наричат “Калифорния на Балканите” и която по силата на един престъпен и убийствен за македонците договор бе дадена от “цивилизована Европа” като лъвски пай на Гърция. Там е родното място на моята майка, познала в детството и моминството си облагите и радостта, които дава единствено Серското поле, станало причина за определянето на Егейска Македония като “Калифорния”. В непосредствена близост до прочутия град Серес се намират селата Тополяне и Сърмусакли, които, ако не ги делеше реката Нивернар, която тече помежду им, бяха се почти слели в едно. Именно там беше родното гнездо на майка ми Злата.

…(През 1944 г. семейството на Пелтеков е прогонено от Егейска Македония)…

Колко време сме пътували, не зная. Пред нас накрая се разпростря и просторното поле в източното подножие на Пирин. След няколко часа стигнахме до Мосомище. Ето ни най-после пред дома на татко. Чичо ни предостави една стая чисто празна, горе-долу с размери 3-4 м. Татко донесе отнякъде едно ниско кюмбе. Постави го върху дъсчения под и малко след туй се почувства приятна топлина. Постлаха една рогозина /рогозка/ от царевични стебла и ето ни в нов дом, и готови за нов живот.

През 1947 год. започнах да уча в селското училище. На следващата година пристигнаха учители от Македония, които трябваше да ни преподават на македонски. С тях запяхме и първите си песни на македонски език.

Тъй като много се е спекулирало с този въпрос, тук ми се иска да споделя своите детски спомени и впечатления за онези незабравими дни.

Още с вестта, че ще учим македонски език, радостта на мало и голямо беше неописуема. Навред из селото се говореше с безкрайно уважение и признателност за Македония и нейните учители. С такива чувства бяха и посрещнати в Мусомища.

(Продължава в следващия брой)