Когато фактите говорят, „ветропоказателите“ стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


През ноември 1903 г. Спространов казал на Дедов за азбуката на Мисирков, че „за да не изпадне в крайност, правописът трябва да бъде толкова далечен от българския, колкото и от сръбския”. (Валентина Миронска-Христовска, Литературното дело на Евтим Спространов, Скопје 2004, с. 65, 66, 87, 88, 90, Евтим Спространов, Дневник, том 1, 1901-1907, Македонски научен институт, София 1994 г., 281, 326, 332, 333, 334)

Известен и христоматиен е случаят, когато по време на Илинденското въстание навръх Пирин планина Яне Сандански принуждава върховистките четници на поручик Стоенчев да свалят българските лъвчета от капите си. За време на това изнудено другаруване с върховистите Сандански дава и най-краткото и ясно определение на разликата между върховисти и централисти пред върховиста Белев: „…ние не искаме да заменим турската тирания и турските султани с други такива, дори и с българска тирания и с български княз. Ние искаме Македония да бъде автономна, независима, свободна, Македония на македонците… Вие искате свободата на Македония… като средство, като етап за бъдещо завладяване и присъединяване, а при нас свободата, автономията на Македония е залегнала като основна цел. Ето къде е голямата разлика между нас – вътрешните, и вас – върховистите”. Това не е частно мнение на Сандански. То е официалната позиция. Година по-рано официозът на организацията в. „Право” съвсем недвусмислено заявява, че „Вътрешната революционна организация ще даде на всеки да разбере, че работи за единството и независимостта на Македония като свободна държава на Балканския полуостров”. Гоце пък още през 1895 г. говори за резултата от успешното въстание като за създаване от Македония „независима държавица”, а известна е и неговата мисъл: „Ние се борим за свободна и независима Македония с широки права за сиромашното население”. Яне не изразява само своята позиция, а и тази на учителя си Гоце Делчев. В същото цитирано негово изказване той обяснява и известната позиция на Делчев: „Докато рамото ми крепи пушка, македонските планини са недостъпни за български офицери”. Организацията не допуска български офицери в Македония, за да не вземат те в ръцете си военните сили на организацията и да не предизвикат едно изкуствено и насилствено присъединяване на автономна Македония към България. Оттук е ясно, че не само автономията е крайна цел и се разбира като отделна македонска държава, но и че Яне, Гоце и въобще централистите директно се противопоставят на присъединяването й към България.

Но това далеч не изчерпва примерите с Яне. След като на 8 април 1905 г. разбива четата на Стоянов край Кашина, Сандански обвинява пленените, че са платени и въоръжени от българския княз, за да завладеят Македония, и заявява, че: „Македония няма да плаща дълговете на България… че нямат нужда от български пушки, българска помощ, от Екзархията…”

На 5 юли 1905 г. лондонският вестник „Пал Мал газет” публикува статия на д-р Карл Блайнд: „Сандански се представя като единствен представител – македонец. Той си е поставил за цел от Македония да създаде независима държава, която единствено би можела да влезе в състава на Балканска федерация… Учените от комитета на Сандански създават граматика на македонски език като език на цялата област. Диалектът на Битолския вилает е взет за основа на това ново македонско есперанто. Новият македонски език трябвало да изтласка българския и сръбския от Македония, защото той бил различен от езика, който се говори в България и Сърбия.”

За да контролира македонската революция, България създава Второ политическо отделение при Министерството на външните работи на Княжество България, което в първия си доклад от 25 март 1906 г. твърди: „Интернационалността на организацията не значи прекъсване на всички връзки и отричане от нашата народност, както проповядват някои диви социалисти от типа на Сандански и Чернопеев… Хората, които наистина предизвикват съмнение в техните чувства към народното единство, за съжаление съществуват в организацията… те се отричат от политическата цялост с България и предпочитат да образуват от Македония отделна политическа единица… Хората от тази група се вдъхновяват от мисълта, че живеят за Македония и само за Македония… те хранят илюзии да не позволят на българския княз да сложи царска корона на главата си за сметка на Македония, а също така да защитават целостта и независимостта на страната от грабежа на княза.”

Известни са думите на Яне: „Ние имаме своя… обща политическа програма (която) се състои в искането от Македония да се създаде автономна област в рамките на Отоманската империя. А най-много от всичко се плашим от това нашите скъпи приятели българите, сърбите и гърците да не дойдат да ни освобождават, защото те всъщност ще дойдат да ни поробят”. Дълго остават да се предават сред населението от Мелнишко неговите думи: „По-добре под турско, отколкото под българско”.

Силянов ги потвърждава: В навечерието на убийството на Сарафов и Гарванов Сандански е в София, където на събрание на лидери на левицата „Яне разви тезата, че е гибелно за македонското население и за самата България македонският въпрос да се третира в смисъл на национално обединение на българите… Всички, които агитират, било в Македония, било извън нея, на база освобождение и обединение на българите, трябва да бъдат посрещани неприятелски от ВМОРО, така както се посрещат от организацията сръбските и гръцките агитации и чети… трябва да се работи за пробуждане на съзнанието на масите, че те са отделен народ, че имат право на самостоятелен живот и трябва да се борят за извоюване на своята свобода, без да се подпират върху чужда помощ, защото тези, които биха дошли да ги освободят, всъщност биха дошли да ги поробят.”

Родолфо Фоа пише в италианския вестник „Л’ Италиа Алл’ Естро”, че Сандански проповядвал в смисъл, че „македонците ще освободят Македония без намеса на съседните държави, в Македония не трябва да има нито българи, нито сърби, нито гърци, нито румънци, нито турци, а само македонци”.

Гръцкият в. „Кери” на 1 август 1908 г. пише следното за Яне Сандански: „Той винаги се е борил за свободата на Македония, а никога не е настоявал да работи за Санстефанския договор и за присъединяването на Македония към България. Една след друга публикува прокламации, в които осмива… онези славяногласни македонци, които се стремят към присъединяване на македонските земи към България. Сега Сандански, който няма никакви отношения с хората в София… се намира в Солун, учи и държи проповеди за взаимна дейност на елините и славяногласните македонци. Както казва, той подава своята десница за сътрудничество между елините и славяногласните за македонското отечество… Сандански… ще помири елините македонци със славяногласното македонско население. Той… може да помогне да се унищожат българските училища и да се отворят други, в които да се изучава славяногласният македонски език заедно с елинския.”

В писмо до Фердинанд, посветено на среща, която е имал с Татарчев и Матов, д-р Никола Генадиев след разцеплението на ВМОРО, като констатира, че тяхната организация се намира в „принизено положение пред Сандански” и че са на една крачка от минаването на младите на страната на Яне, коментира: „Не е разумно да отслабваме Вътрешната организация. Слаба, тя ще пропадне в борбата против Сандански и този злосторник ще излезе победител, това значи и скъсване с националните връзки между двата склона на Рила и подкрепа на антидинастическите елементи”. Цитатът е много ясен. Без подкрепата на българската държава десницата няма сили не само да победи санданистите, но и дори да удържи срещу тях – без намесата на България Македония и ВМОРО ще станат санданистки, а ставайки санданистки, ще прекъснат националните връзки с България.

В дневника на българския търговски агент в Солун Шопов се съдържа сведение за разговор, проведен от него със солунския валия след Хуриета, в който твърди, че привържениците на Сандански настройват населението срещу България и Екзархията. Шопов твърди дори, че при евентуална война между България и Турция Сандански и Чернопеев „ще съумеят да поведат македонското население против българските войски”.

Четири години след убийството на Сандански Тодор Александров в писмо до Владимир Карамфилов ще признае, че „…теснякът болшевик Х. Димов, анархистът лентяй Герджиков, шмекерът велзевул Гьорче и изменниците в миналото и сега на българския народ санданисти говорят и агитират, че трябва да се иска автономия на Македония, защото тя е отделна икономическа и географическа единица с отделен „македонски народ”, със своя история от столетия и за да не плащали дълговете на България, а някои от тях се заканват така: „Ако по чудо бъде дадена цяла Македония на България, ние ще се борим с оръжие в ръка, за да не позволим това обединение”.

(Продължава в следващия брой)