Факти и документи от миналото

РЕЧ НА ХРИСТО КАЛАЙДЖИЕВ, ДЪРЖАНА НА КОНГРЕСА НА МАКЕДОНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ, СЪСТОЯЛ СЕ НА 4 ФЕВРУАРИ 1945 Г. В СОФИЯ


Така цар Борис, подготвяйки новата война в името на Велика България в съюз с Германия, бе принуден да обяви война първо на българския народ, който, както казах, бе вече станал решителен противник на натрапвания идеал и на опасните пътища. За тая война с българския народ цар Борис събра около себе си всички търгаши, всички мошеници, всички кариеристи, всички пройдохи, всички декласирани елементи, обяви ги за единствени патриоти, а истинските патриоти обяви за родоотстъпници и предатели. Така се дойде до положението, щото кочостояновци и ванчомихайловисти да са страж на народ, държава и отечество, а Г. Димитров, Ал. Стамболийски, Х. Димов, Н. Генадиев и хиляди, и хиляди други да бъдат преследвани и разстрелвани, защото бяха решителни противници на враждите между балканските народи, против политиката за хегемонията на Балканите, против германизма, против великобългарския шовинизъм, защото бяха истински патриоти.
За воденето на тази война против българския народ и по външнополитически съображения, налагани от тогавашните обстоятелства, великобългарското котило първом насочи погледите си към овладяването за своята кауза на многохилядната македонска емиграция в България. Поради това българският фашизъм взе своеобразни форми и се породи преди всичко на македонска почва. Българският фашизъм обаче трябваше да преодолее едно препятствие – да спечели за великобългарската идея емиграцията, която бе възпитана от македонските водачи против тая идея, която бе водила кървава борба против нея, която бе с крепко съзнание за самостоятелна, свободна Македония. Това противоречие той се опита да преодолее чрез една мерзка лъжа – излезе с идеята за автономията. И действително българският фашизъм успя в името на тая идея да увлече значителна част от масите. Но то бе само за момент, много скоро тая маса схвана, че това движение става център, около който се сплотява всичко реакционно, всичко шовинистично, всичко фашистко, че то е една форма за въздигането отново на проваления от събитията великобългаризъм, че това е едно средство за борба против българския народ и предимно против работническата класа, против свободата на народите, против мира, против тяхното разбирателство, против тяхното демократическо развитие, че това е подготовка за нова война за хегемония и че тая политика води неминуемо пак към робство на Македония. И стана обратното на това, което очакваше българският фашизъм: емиграцията подаде братски ръка на прогресивната част от българския народ и на работническата класа за обща борба против българския фашизъм, против готвената война, против великобългаризма, за мира, за разбирателството със съседните народи, за свободата на Македония. Останаха на страната на фашизма само тия, чиито материални интереси бяха свързани с фашистката политика, и една шепа наемни убийци, които позоряха македонското име. И колкото повече вилнееше фашизмът, толкова по-тесен ставаше тоя братски съюз за обща борба против общия враг – фашизма, който застрашаваше свободите на българския народ и свободата на Македония.
Борбата бе кървава, жестока, страхотна. Но и в най-тъмните дни македонската мисъл не угасна и като фар сочеше пътя на македонската емиграция. Винаги се намираха доблестни, мъжествени македонци, достойни синове на Гоце, които поддържаха пламъка на тоя македонски фар. Паднаха Хаджията и Серчани, падна Размов и Юруков, замести ги Кавракиров. Падна той, замести го Хр. Трайков. Падна Трайков, замести го Митко Сурлев. Падна Сурлев, замести го днешният м-р Югов и пр. Разрастваше борбата в българския народ, разрастваше борбата в македонската емиграция. Всички големи градове, всички македонски квартали в тях през време на избора ясно показваха, че македонската трудова емиграция, че прогресивният български народ са единни против фашизма, против великобългаризма, за мира, за демократическото развитие, за свободата на Македония, за братското разбирателство със съседите, за СССР, против хитлеристка Германия.
Дойдоха дните на решителната, въоръжена борба, дните на славните партизански борби. Тия борби заедно с партизанските борби в Македония и Югославия под водачеството на славния маршал Тито, опрени върху историческите победи на легендарната Червена армия, туриха край на дръзките провокатори фашисти и великобългари, туриха край на една борба, почната още между Фердинанда и Делчева, в която борба се провали фердинандовщината и победи Гоце Делчев.
Тая победа, която ще носи завинаги отпечатъка на братството в дружната борба на македонци и българи, носи историческото име: 9 септември.
Какво значи новият политически облик на днешна България? Това значи, че кормилото на държавната политика е в ръцете на тия, които и през времето на Фердинанда начело с нашия славен Дядо Благоев, и през времето на цар Бориса и през времето на Кики начело с нашия славен Георги Димитров са се борили против великобългаризма, който винаги е тормозил, е спъвал, е излагал външно нашето македонско дело, който винаги с всички средства е искал да приобщи последното към великобългарското дело, който със сеяните вражди от него и войни винаги е разорявал, делял и поробвал Македония.