Когато фактите говорят, “ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


До навлизането на тази представа за Македония като родина и осмислянето на понятието македонец като националност сред обикновените хора в Македония е изминат дълъг път. Предхожда го дълъг процес на развитие, лъкатушене и избистряне на тези идеи още от времето на първите „македонисти“ в средата на 19 в. Както вече посочих, през 90-те г. на 19 в. се случва разделяне в това развитие и се оформят два пътя в македонския национализъм. Единият – етнонационализмът, представлява директен продължител на „македонизма“ от третата четвърт на 19 в. Вторият – политическият национализъм, ще се развие през 90-те години като реакция на нахлуването на пропагандите и осъзнаването на опасността, която те представляват за единството и целостта на Македония.
Избягалите от Белград студенти в София в края на 1890 г. ще създадат тайно студентско дружество, в което ще влязат Даме Груев, Попарсов и други, което си поставяло като цели:
1. Освобождаване на Македония от османска власт;
2. Формиране на революционна организация в Македония;
3. Вербуване на съидейници и тяхното изпращане в Македония;
4. Издаване на едно списание, което ще се противпостави „не само на турския терор, но и на чуждите пропаганди, които цепят народа на сърби, гърци, българи” (Подземната република, с. 56).
Според спомените на Груев тази организация била по примера на българската и сръбските такива, а имала за цел да се приложи чл. 23 от Берлинския договор, който предвиждал въвеждане на известна автономия в Македония.
Българските власти попадат случайно на това дружество и вземат мерки да го разтурят. От останките на разбитата организация се появява Младата македонска книжовна дружина и нейното списание „Лоза”. В нея влизат личности като Петър Попарсов, Иван Хаджиниколов, Христо Матов и др. бъдещи изтъкнати македонски обществени дейци (Подземната република, 62, 63). Редактор на списанието става Попарсов. Първият брой излиза през янаури 1892 г. в София. В него са напечатани „Програмни принципи на Младата македонска книжовна дружина”, съдържащи много важни съждения. В тях Македония многократно и на различни начини е наречена родина. Служенето на нея пък е окачествено като най-свят дълг. „Извън татковината, отхвърлен от народа, човекът е най-нещастен, та ако ще да е залят със злато. Народът, родината, обществото са нещо, човекът е единица – нищо…” „Днес родината има нужда от нас… Само един поглед е достатъчен, за да се видят отчаяните нужди на нашата родина. Благодарение на последните политически събития на нашия полуостров и географското положение на Македония днес там са се събрали всевъзможни външни елементи, които, въодушевени от своите разрушителни за нашето бъдеще планове и интереси, свободно и с трескава енергия засилват антагонизма, който и без това съществува в страната. Само една силна съпротива от наша страна може да ни запази от грабливите посегателства.
Но в днешното състояние ние не можем да извършим подобно дело; за това са ни необходими сили, а нашите са разколебани, раздробени. Значи трябва да се обединим, да ги съберем в една обща, мощна сила – народна сила, ако желаем да запазим бъдещето на нашата татковина.
Това трябва да бъде стремежът на всеки чувствителен македонец, където и да се намира той. Младата македонска книжовна дружина има предвид имено тази цел. Видно е, че тази претенция е много голяма. И наистина тя много надхвърля силите, с които засега разполага Дружината.
Но в същото време Дружината вярва, че тя няма да остане дълго време изолирана от патриотите. За постигането на тази цел Дружината издава своята „Лоза” (Документьi… 325-327).
Виждаме, че Македония се явява за „лозарите” родина, със свои интереси и бъдеще, които трябва да бъдат защитени от грабителските посегателства на чуждите елементи и за която татковина е не само най-свят дълг, но и щастие да се работи.
Истинските цели на „лозарите” са много добре разбрани от българското правитество и списанието е спряно, а Дружината – разтурена. Част от нейните членове идват в Македония и тук, в Солун, заедно с други поставят основите на Македонската революционна организация. Първоначалната идеология на тази организация може да се разбере чрез спомените на основателите. Тя е очевидно антиекзархийски настроена, бори се за запазване автономията на македонските общини и училища и против централизаторската политика на Екзархията, поставя си цел да се противопостави на пропагандите, които делят народа (Документьi… 325-327, 352, 353, Спомени на Гьорчо Петровъ, С. 1927, 10-12), за тази цел се стреми да се превърне в голяма сила (точно в духа на плановете на „лозарите”), а като политическа цел си поставя прилагането на чл. 23 от Берлинския договор и създаване на автономия в Македония.
От този период за идеите й най-добре говори първият й програмен документ – брошурата „Стамболовщината в Македония и нейните представители” от Петър Попарсов. Тук идеята, че Македония е родина със свои интереси, различни от тези на съседните държави, е съвсем ясно казана. Като второ най-голямо зло, извършено от българската политика в Македония, е посочено: „водене на македонските дела в зависимост от партийните борби в България, което никак не е в интерес на нашата страна, която има свои условия на съществуване и в много отношения противоположни интереси, с които трябва да ръководят хора, които познават тези условия и уважават местните интереси… Този въпрос е от такава капитална важност, че мястото тук е тесно за неговото разглеждане…” За Стамболов е казано: „този блудник, който се подигра с честта, живота и имота на своите сънародници в Княжеството, пожела да го направи и с нас, македонците, в нашата собствена родина – Македония”. Твърди се, че Екзархията използва всички средства против честните македонци, „за да ги прогони от тяхната родина” (Документьi… 334, 335, 337). В тези примери имаме много ясно разграничаване на родината на македонците – Македония, от България. Изгонени от Македония (най-често това значи – в България), македонците са „прогонени вън от своята родина”.
Не е чудно при това положение, че създателите на МРО доста години ще бъдат наричани „македонски сепаратисти”.
Много скоро идеята за противопоставяне на пропагандите и обединение на всички сили в едно с цел извоюване на автономията на Македония ще влезе в устава на ТМОРО, а през 1905 г., вече преименувана във ВМОРО, организацията ще постави в устава си заявлението, че се бори против всички, които искат да поделят Македония. В Правилника на ТМОРО от 1897 г. в чл. 15 е дадена следната клетва, която полагали новите членове: „Заклевам се в Бога, вярата и честта си, че ще се боря до смърт за свободата на нашата татковина Македония и Одринско” (Пандев К., Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание, Известия на Института за история, 1970, т. 21, с. 261). По-късно клетвата е променена и гласи: „Заклевам се в името на своята чест и пред Бога, че вярно и честно ще служа на интересите на своята родина Македония” (http://www.soros.org.mk/archive/G04/02/sm2604.htm, октомври 2007).
Споменаването на Одринско в първата клетва може би изглежда странно или дори би могло да се използва като аргумент, че Македония е схващана като географско понятие. Става дума обаче за механично разширяване на отношението към Македония като родина върху Одринско. Това е очевидно от следното: 1. Преди и след МРО Одринско не е наричано родина/татковина; 2. Съществените характеристики на отношението към национална родина за Одринско ги няма; 3. Македония често сама се споменава като родина, а Одринско – никога, винаги само в комбинация с Македония. Интересен е следният пример от списанието „Лоза” в статията на Николев „Да се обединим”: „в какво безизходно положение се намира нашата мила родина Македония. Такова е положението и в Одринския вилает” (Документьi… 354).

(Продължава в следващия брой)