Исторически щрихи

СЛАВЯНИТЕ ПРЕДИ НАЧАЛОТО НА РЕДОВНИТЕ НАПАДЕНИЯ

Доц. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ


Авторите от VI в. гледат на хората, именувани славяни, като на варвари, с всичките негативи, които това понятие носи със себе си. В най-ранния период – онзи преди започването на систематични нападения на Балканите, за славяните са запазени малобройни сведения, с които, искаме или не искаме, сме принудени да се задоволим. Какво узнаваме за тях?
Те са многобройни – това е основна характеристика, давана им от повечето автори (често специално подчертавана с изрази като „неизброимо множество”). Обширна е и територията, която населяват, макар че според Прокопий това се дължи на разпръснатия начин на живот на славяните и според това територията им е рядко населена.
И Йорданес, и Прокопий ги определят като слабо въоръжени. Характерен е изразът на Йорданес за венетите като „достойни за презрение поради въоръжението си, но мощни със своята численост.” Според Прокопий тяхното оръжие се състои от малки копия и щитове, нямат брони, а дори влизат в битка с минимално облекло. Бият се като пехота, а са физически много силни. Те очевидно не са смятани за сериозна сила и заплаха. Йоан Ефески например ще си обяснява славянските успехи не с тяхната сила, а с греховете на християните. Но поне едно от славянските оръжие е заслужавало внимание – копието. През VI в. то е взето на въоръжение във византийската армия и е наричано „славянско копие“.
Специфична картина за славяните ни дава Псевдо Кесарий. Желаейки да обори теорията на климатите, според която човешките обичаи и характер зависят от това в кой климатичен пояс живеят, той дава примери на съседни народи от един и същи климат, които обаче силно се различават. Така той сравнява славяните, живеещи северно от Дунав, с жителите, живеещи южно от тази река. Разбира се, за нуждата на полемиката характеристиките на сравняваните народи е доведена до крайност, така че е в известен степен преувеличена, но със сигурност основните данни трябва да са смятани от съвременниците за достоверни, иначе аргументите му биха изгубили всякаква убедителност. Според него славяните живеят по своя воля и без единна власт, често убиват водачите си на общите трапези или по време на пътуване, ядат нечисти зверове (като лисици), призовават се един друг с вълчо виене, разкъсват и изяждат женските гърди, когато са пълни с мляко, убиват бебетата като мишки. Една наистина страшна картина.
По-умерен е Прокопий, чието описание ще приведа изцяло: „Тези народи – славяните и антите, не се управляват от един човек, но от древност живеят в демокрация и поради това у тях на общи събрания се решава и за добрите, и за лошите общи дела. И всичко останало в тези два варварски народа – целият живот и обичаите – са еднакви. Те считат, че само един бог, творец на мълнията, се явява господар на всичко, и на него принасят в жертва бикове и извършват други свещени обреди. За съдбата те не знаят и въобще не смятат, че тя има някакво отношения към хората; когато ги заплашва смърт или от болест са обхванати, или на война попаднат в опасно положение, те дават обет, че ако се спасят, ще принесат на бога жертва за душата си, и след като избегнат смъртта, принасят в жертва това, което са обещали, и смятат, че спасението им е изкупено с цената на тази жертва. Те почитат реки и нимфи, и всякакви други божества, на всичките тези принасят жертви и провеждат гадания. Живеят те в жалки хижици, на голямо разстояние един от друг и всички често сменят мястото си на живеене. Влизайки в битка, мнозинството от тях настъпва към врага пеша с щитове и с къси копия за хвърляне в ръце, брони те никога не слагат, а някои не носят дори дрехи или плащове, а само едни препаски и широки пояси на бедрата, и в такъв вид влизат в битка с враговете. И у едните, и у другите езикът е същият – напълно варварски. И по външен вид те не се различават един от друг. Имат много висок ръст и телесна сила. Цветът на кожата и косата им не е нито много светъл и рус, нито пък клони към черно, а всички са червеникави. Животът им е както онзи на масагетите – без всякакви удобства, груб, вечно са покрити с мръсотия, но по същество те не са нечестни, нито са злобни, но във всичката простота запазват хунските нрави. Някога дори името на славяните и антите е било едно и също. В древността тези два народа са се наричало спори (т.е. разсети, разпръснати, бел С.С.), смятам, че заради това, че са живели разпръснато, разсети на отделни селца. Затова и територията, на която се населват, е голяма. Те заемат по-голямата част на отвъдния бряг на Дунав.”
Йордан Ефески описва славяните от времето преди да започнат да нападат Балканите като „прости хора, които не смееха да се покажат от горите и защитените с дървета места, и не знаеха що е то оръжие, освен две или три лонхиди – т.е. копия за хвърляне”.
Важността на горите за славяните се подчертава и от други автори от ранния и от малко по-късния период (Маврикий, Менандър). Славяните предпочитали да живеят в гори и мочурища. В битките те се стремели да използват пресечения терен, горите за поставяне на засади и избягвали битка на открито пространство. Това се дължи и на слабото им въоръжение, което не им е позволявало да мерят сили с добре въоръжен противник на равна нога.
Начинът, по който са описвани славяните, ни представя една картина на бедни и примитивни групи на земеделци номади, живеещи в трудно достъпни места, зле въоръжени и предпочитащи партизански стил на воюване.
Със започването на нападенията срещу Византия тяхното общество ще еволюира и славяните в много отношения ще се променят.