Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


А Филип виждал, че Демостен, който сега се ползвал с голямо влияние в Атина, бил противник в подобен съюз. За Демостена мирът, който сега се сключвал, бил само едно примирие, с което Атина спечелила време да се съвземе, да си намери съюзници и да се подготви за решителна борба против Македония. Демостен разбирал, че ако Атина се съюзи с Филип, това, естествено, ще докара подчинението й под волята на по-силния й съюзник, или най-много тя би могла да играе покрай него само второстепенна роля. Демостен, който бил застъпник на демокрацията и автономията на гръцките държави, не искал да допусне подобно нещо. От друга страна, той схващал, че за бъдещата си борба Атина ще има нужда от силен съюзник; такъв е могла да бъде само Тива, защото на Фокида, съдбата на която била вече решена, занапред не могло да се разчита, а пък Спарта била достатъчно заета със своите работи в Пелопонес. Заради това Демостен имал намерение да действа да се създаде съюз между Тива и Атина, като предвиждал, че след съсипването на фокидците Филип ще стане опасен за тиванците и те рано или късно ще се скарат с него и, естествено, ще бъдат принудени да обърнат поглед към Атина.
Филип, който добре познавал отношенията в Атина, не е могъл да се надява, че атинската политика ще измени своята насока; затова той предпочел да се съюзи с тиванците, на които обещал да покори Фокида, да им върне завзетите от фокидците градове и да им помогне да закрепят хегемонията си над беотийските градове.
Филип потвърдил с клетва договора за мир в тая форма, като бил приет в атинското Народно събрание; обаче фокидците, халейците и Керсоблепт били изрично изключени. Кардия останала в съюз с Филипа. По въпроса за освобождението на атинските пленници, които вече били продадени на частни лица, Филип обещал да ги откупи със свои средства и да ги върне в Атина за празника на панатенеите (авг. 346), за да могат те със своето присъствие на тоя най-бляскав атински празник да свидетелстват за неговото великодушие. Освен това той поканил атинските пратеници да го придружат в Тесалия, за да послужат като посредници в спора между Халос и Фарсал, а също и да приемат клетвата на неговите съюзници. Демостен, който подозирал, че Филип нарочно задържа пратениците, за да не могат да узнаят нищо за похода му във Фокида, искал да си отпътува самичък, но Филип му попречил на това. Заедно с пратениците Филип отишъл във Фере, дето неговите съюзници, тесалийците, дали клетва. След като бил уреден и въпросът с Халос, атинските пратеници отпътували и стигнали в Атина на 13-и Скирофорий (краят на юни 346). Филип пратил и писмо до атинския съвет и народ, в което между другото заявил, че е готов да изпълни всички техни желания, стига те да не противоречат на неговата чест.
Когато пратениците докладвали в съвета за извършената работа, Демостен излязъл с обвинения против тях, като се опитал да докаже, че те са действали против държавните интереси, че надеждите, които те възлагат на филиповите обещания, са напълно безоснователни; той съветвал да се запази това, което още не е загубено (именно Фокида и Термопилите), ала формално предложение за завземането на Термопилите Демостен не направил, защото знаел, че Фокида не ще може да се спаси. Вследствие на тая реч пратениците не получили обикновения при такива случаи почетен венец.
В Народното събрание на 16-и Скирофорий Есхин изложил подробно речта си, която държал пред Филипа, и докладвал и за тайните си преговори с него. Напразно се опитал Демостен да протестира; Есхин и Филократ го прекъснали и народът не искал да го изслуша. След като било прочетено и писмото на Филипа, по предложение на Филократа било решено мирът и съюзът с Филипа да бъде валиден и за неговите наследници и да му се изкаже похвала, дето обещал да върши това, що било справедливо; също било решено: ако фокидците не извършат длъжността си и не предадат светилището на амфиктионите, атинският народ ще се вдигне против тия, които пречат да стане това. Най-после било решено да се прати трето посолство при Филипа и амфиктионите, което да им съобщи за атинските решения и да застъпва атинските интереси при предстоящите събития. Били избрани пак Есхин, Демостен и др.; ала последният решително се отказал, та вместо него бил избран друг. Още преди отпътуването на това посолство пристигнало писмо от Филипа, с което той канил атинците да дойдат с войската си, за да се борят за възтържествуване на справедливостта. Но атинците не могли да се решат да съдействат за разсипването на бившите си съюзници, фокидците; в Народното събрание, когато се решавал тоя въпрос, един атинец дори изказал страх, че Филип ще задържи атинските войници като заложници. Може да се предполага, че ако Атина би изпратила по-значителна сила в Средна Гърция, тя би могла да претендира да се чуе и нейният глас при уреждане на елинските работи. Но щом тя се отказала, решението паднало в ръцете на Филипа и неговите съюзници, тесалийци и тиванци.

VI

Капитулация на фокидците. – Решение на амфиктионията. – Филип член на амфиктионията, преуредбата на съюза. – Атина признава свършените факти. – Досегашното дело на Филип.
Между това Филип бързал да свърши с фокидския въпрос. Той засилил войската си с тесалийска конница и тръгнал към Термопилите, придружен от фокидските пратеници; чрез тях Филип се опитвал да придума Фалека да капитулира.

(Продължава в следващия брой)