Доклад, изнесен по случай 88 години от убийството на Яне Сандански на гроба му

ДА БЪДЕМ ВЕРНИ НА НЕГОВОТО ДЕЛО!

Димитър Иванов


Драги сънародници от поднебието на Пирин и по-широко. Щастлив съм, че отново съм сред Вас. Щастлив съм, че отново имам възможността да изкажа от името на всички македонски организации почитта към големия наш революционер-демократ от Илинденската генерация борци на македонския народ – Царот на Пирин Яне Сандански!
Драго ми е да кажа: Добре дошли, скъпи гости от РМакедония начело с многоуважавания председател на СМК – Тодор Петров, тези от Егейския край на татковината, от Преспа и Голо Бърдо!
Колкото повече времето ни отдалечава от дните на подлото убийство, от мръсните ръце на чужди, платени агенти и масовото погребение от признателния наш народ, поставен тогава вместо под турско владичество, под тройния уж „освободителен” гнет, все по-близка ни става голямата фигура, изпълнена с духовна мощ. Голямата фигура на т.нар. левица на македонското освободително движение и любимецът на всички македонци от покрай Рила, започвайки от Самоков и Дупница, Пирин, Огражден, Малешевията, Осогово, Али ботуш, пък „дур до Белото море”, както ни пееше покойната Васка Илиева.
Ще го виждаме във все по-добра светлина, също както и нашата македонска история, бидейки вече се вдигат информационните транспаранти пред нашето славно и геройско минало, за което ние все повече ще се интересуваме поради отричането ни и заради почитането паметта на нашите предци.
И покрай всички премеждия, които преживяваше нашият народ, покрай всички опити да бъдем асимилирани преди всичко духовно, подхвърляйки ни чуждо, неестествено съзнание чрез разни исторически фалшификати, изкривяване на историческата истина, злоупотребявайки чрез познатите исторически факти, чрез тенденциозно тълкуване с цел да бъдем манипулирани така, както им се иска, но всичко е напразно. Напразни ще бъдат всички опити в тази насока.
Напразни са и такива ще останат, затова защото нашият народ от искона е раждал славни юнаци. И не само това, но и знае как да отдава почит и уважение на своите достойни синове, създавайки легенди, предания и песни, посветени на техните славни дела. С това е продължена традицията от античността и средните векове, обезсмъртявайки славния Александър Македонски и митологичния герой Крали Марко. И това с високо художествено майсторство, което е присъщо на македонеца, роден да създава и обогатява народното творчество. Дотолкова, че нашите отрицатели да грабят и присвояват всичко, което е създадено от нашия гений, започвайки от музикалния такт относно метричността, хороводната стъпка, пък и до нашите ненадминати редки мелодии. Създавали и ги пренасяли от поколение на поколение, за да не бъдат забравени героите, така че и ние днес да можем да ги пеем, приповдигайки го нашето национално съзнание и македонска гордост. Като за парадокс да ги подсещаме нашите отрицатели, че все пак ни има, че не сме онези, за които ни смятат, заблуждавайки ни не само нас, но и техните еднородници, че всички уж сме били един и същ народ.
И покрай всички опити за присвояване героите на вечно бореща се Македония като дял от стремежа на отрицателите на нашата неопровержима македонщина за присвояване на историческото ни наследство, от една страна, а от друга – минимализирайки крупното революционно дело на Яне Сандански и фаворизирайки отродниците и продажниците, но все пак неговото дело ще пребъде, защото е народно. Ще пребъде, оставяйки звезда-водителка за нас – идните генерации, бидейки нашите предци и под робство, кога съзнателно, кога подсъзнателно, но винаги на високо ниво са знаели как да направят безсмъртни своите заслужени чеда, запевайки песни в тяхна чест, докато са все още живи или посмъртно. Не забравил и Яне Сандански – Старико, име, което фалшификаторите се опитаха да го пришият на родоотстъпника Т. Александров. Така на предходните генерации им беше дадена като аманет песента: „Кой ке ти носи тенката пушка, Ангеле, македонски войводо”, а съвременниците му продължи песента с неговото име, отговаряйки така: „Ке ми я носи Янето Сандански, горо ле, Пирин планино”. Не са забравени и неговите верни бойни другари, съидейници и последователите на неговото дело и продължили песента: „Илия Карчовски ке му носи чифте пищови”, а „Атанас Тешовски острата сабя”.
Винаги благодарният, макар угнетяван наш народ ги възпя и обезсмърти не само своите защитници, но и ония, които положиха основите на организираното революционно движение. Така се запяла песента: „Бре не ми оди низ Неврокопско, де гиди, Али чауш, бре” с предупреждението „На пат ми те чекат дур три пусии”, от които първата е на Яне Сандански, а втората и третата на неговите другари. Или пък песента: „Тръгнал ми Яне Сандански низ таа гора зелена, низ тая Пирин планина”. Няма да споменаваме всичките песни, в които е изразена всенародната любов към Царот на Пирин, Старико, Сандан пашата – Яне Сандански, а те са над шестдесет.
Не следва ли да се запитаме откъде се намери толкова творческа мощ в толкова бедните села? Само материално бедни, но духовно богати. Така в село Пирин създават и пренасят до днес покрай останалия арсенал от изворни народни песни и песента, която я слушаме от гласовете на сестри Бисерови: „Пирине, Пирин планино, низ тебе, горо, вървеа Яне Сандански от Влахи, Гоце ми Делчев от Кукуш”.
Де такова щастие да бъдат споменати поне в една песен любимите на официалната държавна пропаганда, която величае антигерои и терористи от рода на Ванче Михайлов, исторически личности на ВМРО, но за нейно съжаление такива песни няма. Разбира се, ако не става дума за вече фалшифицираните песни – ментета, злоупотреба с народния творчески гений. А от песента „Кога падна Яне над Пирина” и от отбрани други патриотични песни сън не ги хваща новите „освободители” на Македония.
Споменатите и неспоменати песни като ясен бял ден показват кои искрено почитат и прославят делото на Яне Сандански и кои по фарисейски начин злоупотребяват с него за противни на неговата борба цели. Затова нека тук, пред гроба на мъченически загиналия апостол на македонската свобода, да дадем клетва, че ще се обединим в името на борбата, която ни чака, за да бъдем верни на неговото дело, като истински негови последователи, работейки така, както трябва, и кой с каквото може.

Рожен, 2003 г.