Исторически щрихи

СЛАВЯНИТЕ. КОИ СА, ОТКЪДЕ ИДВАТ?

Д.и.н. СТОЙКО СТОЙКОВ
(Продължава от миналия брой)


Това странно обстоятелство може да се обясни по два начина. Или с постепенния, незабележим начин, по който те проникват и се заселват на тази територия – без значими сблъсъци (Прокопий например съобщава, че са живеели разпръснато, на малки групи и често сменяли мястото си на живеене). Навикът им да живеят в труднодостъпни гори и блата може също да е помогнал за тяхната „невидимост” – защо да им обръщат внимание, докато не правят проблеми – с тях нито се търгува, нито воюва? Те са могли по този начин да се населят, докато тези територии са били под властта на други, по-организирани народи. От друга страна, причината може да бъде в това, че славяните като етничност „кондензират” тъкмо в този район – на границата с Византия, и по този начин нито са идвали отнякъде, нито пък са нещо напълно ново.
Горе-долу подобни са гледищата, застъпвани в науката. Едното, по-старото, смята, че става дума за преселване на вече оформен народ от някаква прародина към Дунав. Липсата на информации за славяните преди VI в. се обяснява с това, че тяхната родина се е намирала в някое от „тъмните петна” на европейската карта, за които ранносредновековните писатели не съобщават почти нищо – като пространството зад Карпатите и в днешните Беларус и Източна Полша. Това обаче не обяснява незабележимостта на преселването на толкова многоброен народ – как фактът за тяхното преселване е убягнал от всички съвременни на събитията автори. Отсъстват, както бе посочено, и констатации за тяхната новопристигналост. Проблем на тази теория е и следното: преселването предвижда придвижване на население от място А към място Б, като територията А цялостно или в значителна степен се изоставя. Обаче според тази теория се оказва, че имаме „преселване без изселване”, т.е. нови територии се заселват, но старите не се напускат. Това може да се случи само ако е налице истински бум, демографски взрив, който би бил напълно необясним и уникален по това време в Европа. Маса население се появява от бедна територия, заселва огромно пространство, без при това да изостави своята прародина. Заселването на над 1000 кв.км за два века (на север от Дунав) и 2000 кв.км за три века (като добавим Балканите) противоречи на човешките биологични възможности за размножаване, особено при примитивната икономика на славяните, така както ни я представят историческите извори. Тази теория не може да обясни и какво се е случило с различните местни популации на огромната територия в днешните Чехия, Унгария, Румъния, Украйна и Балканите. Те някак си изчезнали или са били удавени в това необяснимо славянско цунами.
Другата и по-нова теория се базира на модерните схващания за етноса и етничността като ситуационни, а не постоянни и фундаментални категории, и търси обяснението не в преселване на вече готов народ, а във възникването на такъв в близост до границите на Римската империя. Барфорд например обръща внимание върху отсъствието на сериозни следи за драстична депопулация на териториите, посочвани като славянска прародина. Той предполага, че става дума за разпространение на култура и бит, а не за преселване на население. Първоначално малките групи славяноговорящи са подсилвани от присъединяващи се към тях хора от местните населения. Славянската култура е доста по-елементарна от тази на народите од IV-VI в., но именно нейната простота се е оказала привлекателна за мнозина. Според Флорин Курта търговията и войните с Византия се явяват основен фактор, който причинява еволюцията на примитивните общности северно от Дунав към едно по-организирано общество. Промените в материалната култура, забелязани от археолозите, появата на „емблемни стилове“ съвпадат по време със съобщенията за наличие на харизматични лидери сред славяните (2 ½ на VI в.) и представляват израз на създаване на групова идентичност сред тях. Според него не съществуват археологически доказателства, че хората, които през VI в. живеят в Румъния, Украйна и Молдова, са колонисти, дошли от север.