Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


След това атинските власти дали пред македонците пратеници клетва за потвърждение на сключения мир. В едно от народните събрания, което станало под председателството на Демостена, било направено предложение да се приеме и Керсоблепт между съюзниците на Атина и да се допусне неговият пълномощник да положи клетва; обаче Демостен не позволил да се гласува подобно предложение, защото това би означавало нарушение на сключения вече с Филипа мир. След това Филиповите пратеници приели клетва и от членовете на Атинския съюзен съвет.
За пратеници, които да приемат клетвата на Филипа и неговите съюзници, били избрани същите лица, които участвали и в първото посолство. Те получили инструкции да не преговарят по отделно с Филипа, а всички задружно, и да залагат за прокарване на атинските интереси. На Демостена било поръчано да води преговори относително пленниците. Било уговорено също пратениците да тръгнат веднага, за да стигнат при Филипа, преди да успее той да вземе цяла Тракия; там атинският стратег Харес бил вече поставил гарнизони в някои от крепостите, за да ги осигури против нападенията на Филипа.
Още през пролетта, щом атинските пратеници напуснали Пела, Филип бил нахлул в Тракия, дето по-рано вече бил изпратен пълководецът му Антипатар. Филип бързал да се разправи с одриския цар Керсоблепт, преди да се закълне в мира. Той превзимал една след друга крепостите по тракийския бряг: Серион (Макри), Ергиске, Миртенон, Дориск на устието на Хеброс (Марица), минал Марица и навлязъл в областта на Керсоблепта. В Хиеронъорос (крепост в дн. Текир-дак) Керсоблепт бил обсаден заедно с атинския гарнизон; на 23-и Елафеболий той се предал и Филип проникнал чак до Ганос на Пропонтида (Мрам. море). Така Филип завладял целия тракийски бряг до Пропонтида. Една част от Херсонеса отвъд Агора (дн. Ексамили) Филип подарил на Аполонида от Кардия, който още при първия поход на Филипа в Източна Тракия (ср. по-горе стр.133) преговарял с него. Гр. Кардия (при дн. Бакла-бурун) влязъл в съюз с Филипа. За Керсоблепта не оставало друго свен да се покори на Филипа (април 346 г.); той останал да царува като македонски васал; навярно е бил задължен да плаща на Македония трибут и да дава помощни войски. От новопридобитите области в Тракия Филип имал значителни доходи.
На 3-и Мунихий (април) атинските пратеници тръгнали да отидат при Филипа, за да приемат от него и от съюзниците му клетвата. Атинският пълководец Проксен трябвало да ги отведе на мястото, дето се намирал Филип. Между пратениците изникнало несъгласие; Демостен настоявал да тръгнат за Тракия, но другарите му, които държали с Есхина и Филократа, не искали да чуят за това и дори почнали да избягват всякакви срещи с Демостен. От Орей в Евбея те тръгнали през Тесалия и след 23 дни стигнали в Пела, дето чакали завръщането на Филипа. Последният се завърнал в Пела 50 дни след тръгването на атинските пратеници от Атина. Филип е могъл със задоволство да гледа на постигнатите до сега успехи: той владеел вече Тракия; мирът с Атина бил сключен по наложените от него условия. В двореца му го чакали пратеници туко-речи от цяла Елада (от Тива, Спарта, Тесалия, Фокида и пр.), за да застъпят интересите си пред предстоящото преуреждане на работите в Средна Гърция. Пред очите му тия пратеници не се свенили да се карат и заплашват един друг. Филип с пълно право могъл да се чувства като арбитър на елинските работи. С тънко дипломатическо изкуство той преговарял с всички поотделно и давал на всички обещания: той поискал от фокидците да сложат оръжие и да поверят съдбата си в негови ръце; на спартанците, които били неприятели на Тива, давал надежда, че ще им върне старото право да покровителстват Делфийския храм и че ще даде самостоятелност на беотийските градове. По такъв начин той плашел тиванците и прикривал истинските си намерения. С особено внимание Филип се отнасял към атинските пратеници и ги обсипвал с подаръци; само Демостен се отказал от тях, укорявайки своите другари в подкупничество.
Официалният прием на атинските пратеници бил много тържествен: присъствали не само македонските първенци и пълководци, ами и другите посолства от Елада. Пръв говорил Демостен; той поискал приемането на фокидците и халейците в договора и връщането на местата, които Филип завзел след сключването на мира.
След него говорил Есхин, който изложил пред Филипа историята на Делфийското светилище и му казал, че е негов дълг при решаването на фокидския въпрос да се съобразява със старото амфиктионно право; въз основа на това право той доказал, че тиванците са направили светотатство, като са разрушили беотийските градове, които били членове на амфиктионията; самостоятелността на тия градове трябвало да бъде възстановена, дори против желанието на Тива. Относно фокидското светотатство Есхил настоявал да се накажат само виновните водители, които турнали ръка на храма, а самите градове да се пощадят.
Както изглежда, Филип е бил наклонен да влезе в съюз с Атина, за да действа по-нататък в Средна Гърция с нейна помощ. По такъв начин той би се осигурил против Тива, единствената сила в Средна Гърция, която би могла да му окаже сериозна съпротива и да попречи на неговата хегемония. Освен това Атина, която все още разполагала със значителна морска мощ и била общопризнато най-важно културно средище на Елада, представлява ценен съюзник за него. Заради това той обещал на атинците – разбира се, неофициално, защото пратениците нямали пълномощие да сключват формален съюз, в случай че биха се съюзили с него, да им върне Евбея и Ороп, да ограничи тиванската хегемония, като възстанови разрушените от тиванците градове Платея и Теспие.

(Продължава в следващия брой)