Когато фактите говорят, “ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


Както знаем, всички претендент-майки на Македония паднали на този изпит и предпочели подялбата, доказвайки се по този начин като лъжци, самозванци и чужди спрямо нея.
Идеята за Македония като неделимо цяло се появява още през 1880 г. в документите на Временното правителство на Македония (Документьi… 291, Протоколно решение… 21 мај 1880 г. „Македония… завоевателите се стремят да я поделят, с което се нарушава националното съществуване на Македонците…“). Същото се намира и в редица други документи от това време (например в обръщението на Силогоса „Македония на македонците“ през 1890 г., Документьi… 294). Това мотивира и Коста Групче, Наум Веро и Темко Попов, които в претенциите на съседните държави към „нашата татковина“ Македония виждат опасност, която ще доведе до катастрофа (Документьi… 302). И митрополит Теодосий вижда дейността на пропагандите в Македония като нахвърлянето на орли върху мърша и подялбата на хората в Македония от пропагандите сравнява с подялбата на ризата Христова, с нещо свято и неделимо (Документьi… 316). Това ясно прозира в програмната статия на Лозарите, които изход от това положение ще видят в обединението на македонците в една сила, която да спре пропагандите (Документьi… 326). Страхът от подялбата е посочван като един от главните мотиви за създаване на МРО в спомените на нейните основатели, а намерението да бъдат неутрализирани пропагандите заляга в нейния устав.
Могат да се посочат редица примери в тази насока. Дадените по-долу съвсем нямат претенция да са изчерпателни, целта им е само да илюстрират този феномен:
През 1898 г. организацията разпространява свой програмен документ в Пловдив, за който съдим от съобщението на английското консулство в този град от 25 януари 1898 г. В точка 4 е посочено, че тя възприема като врагове не само турските власти, но и всеки, който се опита да подели или навреди на нацията.
През 1899 г. в брой първи на софийския в. „Реформи” (с. 2, цит. по Пандевски, Македонското ослободително дело во 19 и 20 век, Куманово, 1987, т. 1, 21, 22), който се явява орган на Върховния комитет, избран с помощта на МРО и намиращ се в началото под пълно влияние на Гоце Делчев и Гьорче Петров, се заявява директно:
„Всички ние, македонски екзархисти, или патриаршисти, гърци или власи, носим пламенното желание да останем господари в своя дом; нас всичките еднакво ни боли да не допуснем подялба там, където самата природа изисква цялост; нам на всички ни интересите еднакво диктуват Солун да не се дели от Скопие, нито Битола от Серес. На приятелски и роднински срещи този въпрос неведнъж сме го поставяли.“
Същото намираме в някои програмни статии в органите на МРО:
На 7 юни 1902 г. във вестник „Право“, изпълняващ ролята на орган на ТМОРО, се появява статия, посветена на политическия сепаратизъм, в която се посочва, че „Македония се намира пред голяма опасност да стане плячка на големите и малките държави. И в тази опасност тя не намира в нито една от своите куртизанки помощ и подкрепа. Малките държавици… напъват да създадат такива условия, които биха им послужили в бъдеще като основа за териториални разширения, т.е. като основа за дележ на Македония (Катарџиев, Македонија сто години после Илинденското востание, Ск. 2003, с. 67, „Политическият сепаратизъм“, в. „Право“, 7 юни 1902).
На 22 септември същата година: „Вътрешната революционна организация ще даде на всеки да разбере, че работи за единството и независимостта на Македония като свободна държава на Балканския полуостров. Тази организация е давала и в бъдеще ще дава доказателства, че не е агент на нито една от съседните държави, а само на македонската свобода и независимост. С такива доказателства тя постепенно ще отстранява племенните разлики в Македония и ще организира бъдещия, макар и разноцветен, но способен да се самоуправлява мирно и тихо македонски народ.” (Вътрешната революционна организация. Местни пречки, Право, II/31(39), 22.09.1902, 3. по Ванчо Георгиев, Слобода или смрт, с. 398)
На първи ноември същата година: „Вътрешната революционна организация не може и не трябва да се солидаризира с гледищата на патриоти извън сферата на Македония, защото тя не може и не трябва да смята македонския народ за кал, от който може да се направи днес едно, утре – друго, без да се плаши, че ще се превърне в пепел и прах.“ (Право, II/36(44), 1.11.1902).
Войводата Никола Русински през 1902 г. декларира: „Желая нейната самостоятелност и неделимост между балканските държави, които спорят за нея (Н.П. Русински, Принос към историята на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (градивен период) за времето 1900-1903 год., http://www.promacedonia.org/rami/nr/nr_2.html).
Друг изтъкнат активист на революционното дело Евтим Спространов в своя дневник ни е оставил множество примери за това: На 05.02.1903 г. заявява, че ако не се улучи моментът за въстание, „се рискува да се изгуби целоста на Македония; тогава?“ На 18 август 1903 г., коментирайки опасността българските и сръбските войски, където стигнат в Македония, там и да останат, пише: „Къде остава тогава свободата, автономията, целокупността на Македония?“ На 21 август 1903 написва: „Който е за целостта и автономията на Македония – нека заповяда. Мисъл за делба не допускаме.“ (Валентина Миронска-Христовска, Литературното дело на Евтим Спространов, Ск., 2004, 62-64)
На Рилския конгрес през 1905 г. защитата на целостта на Македония е издигната до една от двете главни цели на организацията: „Чл. 2. Организацията се противопоставя на стремежите за дележъ и завоевание на тези области отъ коя и да е държава“ (Силянов, Освободителните борби на Македония, т. 2, фототипно издание, С. 1983 г., с. 393).
През 1905 г. в органа на ВМОРО намираме редица твърдения, в които становището на организацията към реформите, провеждани от Великите сили в Македония, се определя именно от техния ефект върху запазването целостта на Македония (Хаджидимов… 202, 203, Самостоятелността на организацията и противниците на нейната самостоятелност, 11 април 1905, Рев. лист, бр. 11). Подобни позиции са застъпени и през следващата година: „Международната интервенция в Македония… се превръща вече в една гаранция, че целокупността на страната ще бъде запазена от завоевателните аспирации на отделни държави“ (Хаджидимов… 227, Поглед върху бъдещето, 21 септ. 1906, Рев. лист, бр. 3).
По време на Хуриета тази втора цел на организацията пред опасността от подялба на Македония ще измести първата цел – освобождението, и ще мотивира лявото крило на организацията да подкрепи довчерашния неприятел – турските власти, като за да запази целостта на Македония, ще започне да се застъпва за целостта на Турция.
Нека тук направим едно малко отклонение.
АКО МОЖЕШЕ
МАКЕДОНИЯ
Пред македонците в края на османското управление не стоеше като първостепенен въпросът от каква народност са, въпреки че пропагандите усилено им го поставяха. Зад този натрапен отвън въпрос се криеше по-същественият – чия е Македония. Но за пропагандите всъщност беше важно не чия е (защото, махайки настрана празните фантазии и говорейки обективно, в този момент е било съвсем ясно чия – а именно турска), а чия ще бъде Македония. Истинският въпрос пък пред мислещите македонци бе не „какви сме“, а „кому принадлежи бъдещето“, или по-конкретно: на коя държава ще принадлежи моят край. От правилното отгатване на отговора можело да зависи бъдещето, просперитетът (или мизеруването) и щастието (или нещастието) на човека и неговото семейство.
Именно оттук идва съкрушителната сила на пропагандата на изменника Коте от Руля в Костурско. Той не развива етнически теории, които в никой исторически период не са успявали да докоснат мнозинството от населението. Неговата проповед е проста и силна: „Помислете, селяни, кой ще дойде. Гърция е на 100 км. България е на 300”. Точно този въпрос – кой ще дойде, стои в основата на повременните и променливи ветропоказателни „самоопределения” от това време. Бъдещето е представено в няколко непримирими помежду си и изключващи се проекти и важният въпрос е – в кой проект да се включим, на кой да заложим. Това няма почти нишо общо с етническото самосъзнание на хората, а с шансовете на едната или другата държава да завладее техния край. Говорим за оцеляване, а не за свободен избор. Нормално е, че сърбите трудно намирали привърженици. След поражението им от България през 1885 г. те изглеждали слаби и по-малко вероятни бъдещи сайбии от България. Този аргумент редовно е използван срещу сръбските пропагандисти в Македония. Тази победа, релативната големина на България (спрямо Гърция и Сърбия) и близостта й до голяма част от Македония (особено близостта на столицата София) са далеч по-тежки аргументи, отколкото всякакви пропаганди за славно минало и народностно единство.
Та нали тъкмо с подобни аргументи е спечелен вече споменатият Коте от Руля от страна на гръцкия костурски владика Каравангелис: България дори не успя сама себе си да освободи и трябваше да дойде Русия да я освобождава, а ти си мислиш, че тя ще освободи Македония? И то когато Костур е толкова близко до гръцката граница и толкова далеч от българската…
Именно тази перспектива на въпроса обяснява колебанията на множество македонци от онова време. Днес някои български националисти обичат да посочват колебанията при Мисирков например. Но Мисирков далеч не бе единственият, нито е някакво изключение, а по-скоро правило. Той само е най-яркият пример.

(Продължава в следващия брой)