Исторически щрихи

СЛАВЯНИТЕ. КОИ СА, ОТКЪДЕ ИДВАТ?

Д.и.н. СТОЙКО СТОЙКОВ


Самото понятие се появява за пръв път в изворите в средата на VI в. при Прокопий Кесарийски, Йорданес и Псевдо-Кесарий. След тях го използват Менандър, Маврикий, Агатий, Теофилакт Симоката, Исидор от Севиля, Йоан Ефески… Най-ранната информация (и то доста легендарна) говори за събития към края на V или началото на VI в., когато разбитите от лангобардите херули по време на своето отстъпление преминали през „всички славянски етноси”. Най-старото сведение за нападение на славяни на Балканите е от 527 г. Археологическите находки по северния бряг на Дунав, които се свързват с хората, наричани славяни, са от края на VI в.
В науката и до днес не е решен въпросът за произхода на тези люде и той все още представлява в голяма степен загадка. Характерни са думите на известния специалист Нидерле:
„Историята сама по себе си мълчи. Няма нито един исторически факт, нито една достоверна традиция, нито дори митична генеалогия, които биха ни помогнали да отговорим на въпроса за произхода на славяните. Славяните се появяват на историческата арена като голям и вече оформен народ. Ние дори не знаем откъде е дошъл той и какви са били неговите отношения с другите народи“.
Според Йорданес славяните произхождат от венетите, древен народ, описан по-рано от Тацит и Плиний. Няма обаче никакви данни, че тази връзка е реална. Много по-вероятно е да става дума за масово практикуваното в древността механично свързване на различни народи на база на това, че в различно време обитават едно и също място. Тъй като по времето на Йорданес славяните обитавали териториите, в които по-рано (според Тацит и Плиний) живеели венетите, то се прави заключение, че става дума за един и същи народ – такава е логиката зад тази практика, която и до днес обърква множество изследватели, и то не само любители.
Единственото, което можем да заключим от това, е, че за Йорданес славяните произхождат от древен народ. Според Прокопий те някога се наричали спори и също не са нов народ („от старо време живеели в демокрация“, „в старо време се наричали спори“). И двамата говорят за голяма територия, населена със славяни – според Прокопий най-общо на север от Дунав, а според Йорданес освен край Дунав още и до р. Висла на север, а на изток до р. Днепър. До последната са живеели антите, народ, смятан от тези автори за идентичен според езика и обичаите със славяните.
И при двамата отсъства идеята, че славяните (и антите) са дошли отнякъде. Всъщност тази идея я няма въобще сред авторите от Ранното средновековие. Територията северно от Дунав е изходна точка. Славяните на Балканите, например дори и в Х в., са гледани като пришълци, дошли през Дунав, но славяните северно от Дунав не са гледани така. За всички други народи, живели през IV-VII в. на северния бряг на Дунав, намираме информации, че идват отнякъде, преселват се, променят местообитанието си… Славяните са единствените съседи на империята, които се появяват отникъде. При това, докато за други народи византийските автори директно посочват, че са „нов народ”, то с внезапно появилите се славяни не е така – те просто в един момент се оказват „там” – от другата страна на Дунав, без някой да знае да са идвали отнякъде и без някой да ги е забелязал на това място по-рано, когато оттам са минавали и живеели различни други народи.

(Продължава в следващия брой)