Свидетелства за един достоен македонец

“АЗ ИМАМ РОДИНА, КОЯТО СЕ КАЗВА МАКЕДОНИЯ”

Вангел Тиков
(Продължава от миналия брой)


„Аз имам родина, която се казва Македония. За тая родина аз съм съгласен да дам живота си. Аз искам да живея в нея свободно и да се наричам свободен македонец. Не искам да ме плюват и аз няма да плювам никого. Кой каквото иска да си прави. Българите да си правят комунизъм, да си оправят вътрешните работи. Мене това не ме засяга.” (Думи на Вангел Тиков: Из строго секретно „Сведение” на агент „Буян” до полковник Спасов, дадено на 5 юли 1978 г. в явочна квартира)

Започнал да говори за Яне Сандански, който също е бил македонец, дори на генералната сбирка в гр. Солун, когато е бил решаван въпросът за Македония, Я. Сандански напуснал същата, тъй като там се е говорило за освобождаването на България, а не за Македония.
Когато агентът го упрекнал в невежество по редица въпроси, Тиков му казал: „Аз съм съгласен с тебе да разговарям и не ти се сърдя, тъй като сме близки хора и смятам, че искаш да ми кажеш истината, но някъде и ти я бъркаш”, и веднага посочил учебника от 1964 година за учениците от VI клас, където е било отразено, че в нашата страна живеели и македонци…
Агентът попитал Тиков правилно ли е бил осъден и какво мисли да прави в бъдеще. Последният отговорил, че неправилно е бил осъден, тъй като той се е борил за свободата на Македония. „Добре – казал агентът, – независимо от това, че не си прав, защо беше решил да избягаш в Югославия, след като се броиш такъв патриот?”. „Виж, тук ще ти отговоря, аз нямах намерение да избягам. Аз мислех да отида да взема литература и да провеждам просветна дейност, като се завърна в страната. Така, както е правил Ботев в Румъния, Георги Димитров в СССР”. Но МВР му убили бъдещето. Тогава агентът му казал, че никой не му е убил бъдещето, като му напомнил неговите забежки по женска линия, за което е уволнен като учител. „Това е друга работа – казал Тиков, – но истината бе, че ме подгониха за това, че имах македонски забежки”.
На въпроса на агента: „Вярно ли е това, което ми каза миналата година, че по Радио Скопие са съобщили името ти, че са те пуснали вече?”. „Вярно е – казал Тиков, – лично аз чух това предаване. Да ти кажа право, олекна ми поне за това, че знаят другарите къде се намирам и се интересуват за мене”. Тук агентът наново го упрекнал, че все още има такива забежки, но той продължил да държи на своето.
След малко при тях пристигнали *** и ***, които също започнали да атакуват Тиков. Дори *** казала: „Това, което ти казва ***, е много хубаво, но ти си дебелоглав и да знаеш, че пречиш на нашето бъдеще. *** го поискаха да постъпи на работа в МВР – Пловдив и като дадоха характеристика от Сандански за тебе, хората се отказаха и вместо да живеем по-добре, ти ни правиш само бели. Така ще бъде и с Лиляна, и с Ботьо. Трябва да разбереш най-после, че не бива да се занимаваш с подобни прояви, защото са глупости”.
А *** – директор на училище в с. Махалата, или Игралище, казал: „Оставете го, аз вече не мога да го понасям, винаги говори глупости. Аз се чудя на другарите от МВР как го държат още, та тоя на всяка дума говори само за Македония. Кой му е дал това право? Та само той знае истината! Нима ние сме прости хора!”

Тогава агентът му казал: „Аз ще те заведа някога и ще видиш какво представляват Съветите. Те са истински патриоти и защитават интересите на своята родина така, както трябва, а не като тебе – да ставаш предател”. Тиков отговорил: „Мене няма да ме пуснат в СССР, но и аз обичам родината си, дори и комунизма”, и започнал да цитира думи от трудовете на Маркс, решенията на Х конгрес. „Аз искам само едно – ние да станем македонци. … Но да ти кажа право, всеки има право да мисли така, както може и знае…”
Накрая агентът му казал: „Мене не ме интересуват твоите убеждения, след като не искаш да разбереш истината и да помогнеш на семейството си, и особено на децата. Омръзнало ми е вече да се занимавам с твоите деца, на които с каквото съм могъл, съм помагал. Сега е време ти да си седнеш и да заработиш като всички хора, за да не пречиш на децата”. Тиков се съгласил. „Но от Македония не мога да се откажа, това е моето убеждение”.
…преди да се разделят, Тиков казал на агента, че МВР се страхува от него и не му давали паспорта, защото там пишело, че е македонец, но независимо от това се чувства такъв…
Изнесеното в рапорта е достоверно и може да му се вярва, тъй като данните са потвърдени и от други източници…

МЕРОПРИЯТИЯ
Да се проведе беседа със *** и *** за оказване на влияние и недопускане провеждане на националистическа дейност…
Да се беседва с ръководството на мрамор и гранит и се назначи на работа, което още повече озлобява обекта.
***
Из строго секретно „Сведение” на агент „Буян” до половник Спасов, дадено на 5 юли 1978 г. в явочна квартира
Отнася се за вражески изказвания на обектите: В. Тиков, А. Тиков, б. обект Попов, Маламов, Белички и за злоупотребите на главния счетоводител на „Хлебопроизводство” – Тулеков.

СВЕДЕНИЕ
На 1.V.1978 год. в 10 часа сутринта непознатото лице се е срещнало с Вангел Ст. Тиков и е провело следния разговор… Непознатото лице продължило разговора, като казало, че е разочаровано от братята оттатък. Казало на Вангел, че много примамливо говорят, че увличат някои хора, а после вършат обратното. „Ето например аз лежах 4 години в затвора, мен никой не ме е попитал как съм преживял. Теб не знам, може да ти са помогнали”. Вангел отговорил веднага, че никой не го е погледнал. „Има случаи – казало непознатото лице, – когато оттук хора отиват да търсят политическо убежище, те ги връщат”. „Това не е вярно” – казал Вангел. Непознатото лице му разказало случая с Иван Гюров от Микрево, по когото са стреляли на границата и след това е върнат на носилка. Вангел се възмутил от това и казал, че не са прави. Непознатото лице му разказало, че по всичко личи, че духът в Македония е вече сръбски. Вангел казал, че ако е за сърби, по-добре българи, защото сме свикнали. Вангел продължил, че уважава ония оттатък заради това, че запазиха името Македония, но ако смятат да спекулират с нея, той не е съгласен. Той казал, че в Македония уважавал само поколението на Димитър Влахов, а в България – поколението на Г. Димитров.
Непознатото лице казало на Вангел, че има намерение да потърси някое отговорно лице от Македония и да му постави всички тия въпроси. „Да видим те какво ще отговорят”. Вангел одобрил тая идея. Непознатото лице разказало на Вангел, че посредством негов приятел е поставен този въпрос, но той не е могъл да отговори нищо. Вангел казал, че няма никакво обвързване към ръководството на Вардарска Македония. „Моите и твоите идеи – казал той, – са еднакви. Независима Македония” …
Накрая Вангел казал следното: „Аз имам родина, която се казва Македония. За тази родина аз съм съгласен да дам живота си. Аз искам да живея в нея свободно и да се наричам свободен македонец. Не искам да ме плюват и аз няма да плювам никого. Кой каквото иска да си прави. Българите да си правят комунизъм, да си оправят вътрешните работи. Мене това не ме засяга”. Непознатото лице казало: „Но, виж, тук македонският въпрос вече е решен. На изборите всички се писаха българи”. Вангел казал, че при тия избори никой не е питан какъв е по народност. Вангел подчертал, че гледищата ни се схождат. Идеите ни са еднакви и ще можем да се разбираме…

СПРАВКА ПО СВЕДЕНИЕТО
1. На сведението може да се вярва, тъй като агентът е проверен.
2. Вангел Стоев Тиков е на 54 години, образование полувисше, по професия учител. Осъждан за македонска националистическа дейност. Понастоящем общ работник към мраморната кариера в с. Илинденци. Води се на ДОН по III линия.
3. Андон Стоев Тиков, на 50 години, образование основно, работник в ТПК „Братски труд”. Води се на ДОН по III линия.
4. Асен Попов на 50 години, образование полувисше, по професия учител, бивш обект по линия на БЗО.
5. Д-р Белички, на 58 години, бивш обект по VI отделение. Понастоящем е зам. главен лекар към Балнеосанаториума.
6. Атанас Тюлеков е на 43 години, главен счетоводител на „Хлебна промишленост”, гр. Сандански, член на БКП.
***
Препис. Строго секретно!
Приел: полк. Иван Спасов на 28.08.1980 год. в канцелария

ЗАЯВЛЕНИЕ
от Младен *** ***, жител на гр. Сандански, ул. „Пирин” № 34.
ОТНОСНО: Провеждане на вражеска дейност от обекта В. Тиков
На 18.08.1980 год. пътувах заедно с Вангел Тиков с работническия рейс за обект „Мурата”. Вангел седеше на задната седалка, аз седнах при него и се заприказвахме… Обясних му, че и аз не съм добре, ръководството не ме тачи поради това, че бях осъждан за македонска дейност.
Вангел ме запита кога и как съм осъждан, аз му разказах и той тогава започна да се хвали, че той бил революционер, че посветил живота си на свободата на Македония, че е лежал в затвора. Сега му е мъчно, че хората не го разбират и не знаят какво иска той, няма с кого да сподели своите възгледи.
Обърна се към мен и каза, че ние трябва да търсим хора, да повдигаме духа, да ги подготвяме да бъдат готови при благоприятна обстановка.
Рецитира негови стихотворения, за които каза, че той е автор. Запомних стихотворението „Шовинист”, „Родина”, „Мижитурка”. Разказа, че имал около 18 стихотворения, говореше ми, че той не се плаши и страхува от никого и свободно изразява своите идейни убеждения по македонския въпрос. Разказа ми виц против др. Тодор Живков и Добри Джуров.

28.08.1980 год.,
гр. Сандански
подпис (не се чете)

ОЦЕНКА ВЯРНО
Данните могат да се приемат за достоверни.
Обектът Вангел Тиков продължава да стои на вражески позиции и търси съмишленици. Демонстрира смелост и засега си е поставил задача да търси хора, да им повдига духа, за да бъдат готови при създала се обстановка.
На Георгиев бе поставено поръчение да възпира Тиков от провеждането на активна вражеска дейност. За целта:
Да го предупреди, че тази смелост, която той проявява, е излишна, може да попадне на лоши хора и да отиде в затвора. Според него сега не е подходящо времето и обстановката за такава дейност. Да му каже, че за воденето на вражеска пропаганда може веднага да го осъдят и като отиде в затвора, ще му пропаднат всички планове, които има.

(Продължава в следващия брой)