Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


Както се вижда, Филип положил големи старания да спечели симпатиите на атинските пратеници. Филократ навярно е бил подкупен от Филипа; па и Есхин занапред застъпвал усърдно македонските интереси. Твърде доволни от приема, който намерили при Филипа, те се завърнали в края на март 346 г. в Атина.
В Народното събрание пратениците докладвали за извършената работа, при което разказали за пленителните обноски на Филипа, за хубавата му външност, за остроумието му в разговора и т. н. Есхин казал – навярно с оглед към по-раншните речи на Демостена – че не е прилично да се ругае Филип и да се нарича варварин; напротив, той по култура си е елин и освен това голям приятел на атинците. Демостен укорил съпратениците си и слушателите им, че се занимават с празни приказки, накарал да се прочете филипоното писмо и предложил, след като пристигнат македонските пратеници, Народното събрание да се занимае два дена един след друг с предложенията на Филипа и да вземе нужното решение.
Скоро пристигнали и пратениците на Филипа за сключване окончателен мир; между тях на първо място били най-видните македонски боляри и пълководци Пармений и Антипатар, което ни показва, че Филип отдавал голямо значение на предстоящите преговори. Демостен се погрижил да се приемат пратениците с всички необходими почести. Той сам лично им оказал голямо внимание, поканил ги на бляскаво угощение и ги завел на Дионисовия празник в театъра, дето им били определени почетни места. Както се вижда, в това време атинците били поканили гръцките държави да пратят пратеници в Атина за общ конгрес по въпроса за мира (в началото на 346 г.). На 18-и Елафеболий (март-април) било прочетено в атинското Народно събрание едно ново решение на атинските съюзници (от Атинския морски съюз), които имал постоянни представители в съюзния съвет в Атина, със следното съдържание: Понеже атинският народ трябва да обсъжда условията за мира с Филипа, а пък елинските пратеници не били още пристигнали, то атинците да решат сами тоя въпрос в Народното събрание и тяхното решение да се смята като общо решение на съюзниците; също да бъде позволено на всяка елинска държава в продължение на три месеца да бъде включена в тоя мирен договор и да участва в клетвеното му потвърждаване. – Това съюзно решение не било взето предвид при сключването на мира.
Условията за мира, донесен от македонските пратеници, са били същите, които Филип предложил в Пела и с които изобщо били съгласни и атинските пратеници. Те гласели: мир между Атина и нейните съюзници – с изключение на фокидците и хайците – от една страна, и Филип и неговите съюзници, от друга страна. Двете страни си гарантират владенията въз основа на тогавашното статукво и сключват помежду си отбранителен съюз, задължавайки се да си дават взаимна помощ против всеки, който нападне тях или техните съюзници; по суша и по море търговията и сношенията да бъдат напълно свободни; атинците се задължават да пазят морето и да премахват пиратите, за която цел трябвало да поддържат достатъчна флота; градове, в които се допуснат морски разбойници, трябва да се смятат като неприятелски.
Въз основа на тия условия Филократ изработил проекта за мир, който бил приет от съвета. Затова тоя мир е известен под името Ф и л о к р а т о в мир.
Тия условия явно говорят за надмощието на Филипа, пред което атинците трябвало да преклонят глава. Според тях Атина трябвало да се откаже от Амфипол и Потидея, но запазвала Херсонеса (алиполски полуостров), с изключение на гр. Кардия.
Срещу тоя проект за мирен договор в атинското Народно събрание се повдигнала голяма опозиция. Демагозите – политици в Атина неведнъж уверявали народа, че Филип е слаб, че дължи успехите си само на предателство и че той желае мира повече от атинците. Мнозина не могли да разберат защо се сключва мир при такива тежки за Атина условия и затова се изказали (напр. Хегезип), че тоя мир е унизителен и недостоен за Атина. Един от демагозите, Аристофон, дори съветвал да не се сключва мир, като изтъквал, че Атина разполага с флота от 300 триери и има доход 400 таланта, следователно тя може да продължава борбата с Филипа. Главен противник на мира бил Демостен, който настоявал да се предвиди клауза за присъединението и на останалите гърци към мира в определен срок, а също да се признаят фокидците и халейците (гр. Халос) като атински съюзници. Вероятно Демостен имал вече предвид един бъдещ съюз между Атина и Тива и желаел запазването на Фокида, която би могла да положи като преграда на Филипа по пътя му против Атина.
Ала Филиповите пълномощници обявили, че не могат да се съгласят на никакви промени във Филократовия проект. Някои оратори обяснили, че Филип поради тесалийците и тиванците не може да признае открито фокидците като атински съюзници, но ако се сключи мир, той ще изпълни исканото от атинците условие. Впрочем Филократ, за да запуши устата на опозицията, се съгласил да се изостави клаузата, която изрично изключва фокидците. Това наистина не вързало ръцете на Филипа относително последните, защото те не могли да се смятат като атински съюзници в тесен смисъл на думата, обаче по тоя начин се отварял път за бъдещи недоразумения и търкания. Когато най-после станал Евбул и казал, че атинците или трябва да слязат веднага в Пирея и да се качат на корабите, за да воюват, да плащат военни данъци и да решат зрелищните пари да се употребяват за военни цели, или да сключат мир, мнозинството от атинците, изморено от дългата война, несклонно да прави повече жертви, приело проекта за мира на 19-и Елафеболий (края на март 346 г. пр. Хр.).

(Продължава в следващия брой)