Когато фактите говорят, ”ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


Такива изявления не представляват израз на самосъзнание, а са правени пред съответните институции (пред българските – българи, пред сръбските – сърби) с надежда да получат възможност за образование, стипендии, работа или с цел да отклонят съмненията от себе си, съмнения, които биха могли да им струват образованието, стипендиите, препитанието… Къде е истината? Тя може да се различи тогава, когато приложим евангелския принцип, че по делата и плодовете се познава. Не думите, а делата са важни, или както обичат да казват българите – дума дупка не прави. А делата са очевидни – стремежът да се запази целостта на Македония на всяка цена, да се анулират пропагандите и техните резултати, да се създаде автономна Македония.
Във връзка с последното също може да се види истинската цел зад думите. Има доста обяснения, правени от македонски революционери пред български националисти, с които се „разяснява” по начин, приемлив за българизма, искането за автономна Македония, като уж етап за присъединяване на Македония към България. Че това обаче е само заблуда, предназначена за българите, се вижда, когато идеята е поставена на изпитание. Когато България посредством Върховния комитет се опитва да се подсигури, че бъдещата автономна Македония ще се присъедини към България, изведнъж това среща яростна съпротива от страна на дейците на ВМРО. Става дума за известния спор за назначаването или не на български офицери във ВМОРО, които да поемат командата и обучението на македонските революционни сили. Вътрешните дейци начело с Делчев категорично отказват. Известна е мисълта на Гоце във връзка с това, че „докато рамото ми крепи пушка, македонските планини са недостъпни за български офицери”. Истинската причина за този отпор става ясна от един разговор между върховиста Белев и Сандански по време на Илинденското въстание, в който Яне направо му обяснява, че българските офицери не се допускат начело на въоръжените сили на организацията, защото при една автономна Македония те биха извършили принудително обединение с България. Именно в този разговор се очертава и главната разлика между върховисти и централисти: „Вие (върховистите, б.м.) желаете свободата на Македония и Одринско като етап за вашите бъдещи завоевания и анексии, докато при нас свободата е залегнала в основата като цел. Ето къде лежи голямата разлика между нас – вътрешните, и вас – върховистите!” Подобна позиция откриваме и в официоза на организацията в. „Право“: „Той (Цончев, б.м.) много добре знаеше, че вътрешните дейци за никакви обещания и по никаква цена няма да доверят съдбата на Македония в неговите генералски ръце, които винаги могат да се поставят в услуга на българския дворец или на българското правителство („Право”, II/26(34), 15.08.1902, 1.) Очевидно е, че истинската цел в никакъв случай не е била присъединяване, напротив, то е категорично нежелано. Истината според това е в други, съвпадащи с действията им изказвания на водачите на МРО. Гоце Делчев още на 17.10.1895 г. в писмо до Ефрем Каранов ще напише, че „ако въстание можеше да се вдигне с 40 души, тогава Македония отдавна щеше да бъде свободна държавичка”. (Документьi… 356). Извънредно многозначителна мисъл – не присъединена към някого, а отделна държава. Същото по-късно ще бъде заявено и в официозите на организацията: „Вътрешната революционна организация ще даде на всеки да разбере, че работи за единството и независимостта на Македония като свободна държава на Балканския полуостров”. (Вътрешната революционна организация. Местни пречки, „Право”, II/31(39), 22.09.1902, 3, по Ванчо Георгиев, Слобода или смрт, с. 398) и малко по-късно в Революционен лист: „Автономна Македония от организацията се разбира като самостоятелна държава”. (Революционен лист, 2 јуни 1905 г., цит. по Ванчо Георгиев, Слобода или смрт, 133).
Това е основна нишка от началото до края. Така през 1919 г. Хаджидимов ще се върне към изворните идеи на организацията и ще пише за „независимостта на нашата татковина“ и ще призовава: „Македонецо… Твоята земя е напълно способна за самостоятелно съществуване. Тя има всичко, и то в най-голям размер, за да създаде отделна държава. Групирай се около знамето на автономията за твоята татковина, защото само под това знаме ще се развиеш напълно като нация, само под това знаме няма да те бият, защото не си бил грък, сърбин или българин, а само македонец”. (в. „Бюлетин на Временното представителство”, бр. 8 от 19.07.1919, на стр. 7, 8, „Стопанската стойност на Македония и нейните съседи”, Хаджидимов, 185). Неслучайно ще озаглави брошурата си от това време „Назад към автономията”. Назад към автономията – така, както са я разбирали основателите на македонската революционна организация. И Христо Татарчев през 1931 г. ще продължава да твърди същото: „Македония със своето географско положение и с неизчерпаемите си природни богатства би могла отлично да води свободен и самостоятелен живот… още повече че това се налагаше от ентическия характер на страната”. (Татарчев, с. 53, По сръбско-българското сближение, В. Македония, г. V, бр. 1325, С., 20 март 1931 г., с. 1-2. http://www.promacedonia.org/ht/ht_14.htm).
Затова съвсем не е случайно, че от самото начало създателите на МРО са наричани сепаратисти от страна на българските националисти, а идеологията им – „македонски сепаратизъм”. Техните увъртания са породени от невъзможните условия, в които са се борили, и не тези хитрувания, а делата им показват истинските им цели.
Така че на въпроса има ли доказателства за българщина в македонското революционно движение отговорът е – да, има. Има и за сръбщина и гръкщина. И за македонизъм. Защо тогава българщината е най-известна? Защото никой друг толкова не се е потрудил да изкопае всяко листче с удобно твърдение и да го използва като доказателство, както прави България особено от 60-те години на ХХ в. насам с помощта на ДС и КИР (Културно-историческо разузнаване). Другите не са публикували (поне не толкова), а не че нямат. Македонските изказвания пък не са правени пред никоя от държавните пропаганди и никой не е имал интерес да ги съхранява. РМакедония се появява 50 години след създаването на МРО, когато повечето от участниците са или мъртви, или във враждебни държави, при това се развива 47 години в рамките на федерация, в която на македонската история се е гледало с подозрение, като на македонски национализъм и сепаратизъм. Докато се създадат архиви, докато набере скорост македонската историография, и вече е нямало живи свидетели, така че оцелялото е не само случайно, но и почти чудо – въпреки всичко има доста такива свидетелства. Това че все пак ги имаме днес, и то доста на брой, значи, че тенденцията в тази насока сред македонските дейци просто е била твърде силна, за да остане скрита, да отмине без следа.

Македония единна и неделима

Македонската революционна организация се явява и последица, но още повече – реакция на мощното пропагандно нахлуване в Македония през 80-те и 90-те години на 19 в. Най-будните сред възпитаниците на пропагандните, особено онези, които преминават през повече от една пропагандна система, осъзнават, че тези национални пропагандни не продават просто сливи за смет, а подготвят присъединяването на Македония към съответните държави и неизбежно водят към подялба на Македония.
Очевидно е, макар да представлява малко изследвано явление, че хората, живеещи в Македония или поне голяма част от нейната интелигенция, осъзнават и схващат по това време Македония като нещо цяло, като родина, която не бива да се дели. Наистина, защо иначе да бъде проблем за някой, живеещ в Кочани, Разлог или Струмица, ако Македония се подели, стига той да попадне в държавата, към чиято пропаганда е зачислен? Защо ще са важни за него Костур или Тетово, ако се присъедини към своята родина? Скрупули спрямо възможна подялба не показват хората от други области на полуострова. Възможността за подялба обаче в Македония е посрещната с възмущение и страх. Голяма част от елитите в нея по това време чувстват Македония като цялост, която не бива да се дели. Дори и най-силно повлияните от пропагандните, които мечтaят за присъединяване към страната, с чиято идеология са задоени, дори и сред тях мнозинството поставя като условие да бъде присъединена цяла Македония, а не само парче, та дори и голямо. Пред избора независима Македония или поделена, дори и такива хора избират без двоумене независимостта. По-добре цяла и независима, отколкото присъединена и поделена.
Това голямо значение, което се е придавало на запазването на целостта на Македония, вероятно най-добре е илюстрирано от една широко разпространена в редовете на МРО агитационна формула, а именно да сравняват положението в Македония с притчата за Соломоновата присъда. Според нея две майки се карали за едно дете. Не можейки да реши чие е детето, Соломон заповядал да го разсекат на две и да дадат по една половина на всяка. Истинската майка заплакала и се отказала от детето, предложила то да бъде дадено на другата, само и само да остане живо. Фалшивата майка одобрила присъдата: нека да не бъде нито на едната, казала тя. От реакцията Соломон познал коя е истинската майка и присъдил детето на нея. Дейците на МРО един вид заявявали: „Всички съседни на Македония държави претендирате, че тя е ваша, плът от плътта ви, ваше дете. Ако е така и ако сте истински майки, трябва да го докажете, като настоявате да се остави детето цяло, така както е направила истинската майка в притчата за Соломон, та дори запазването на тази цялост да означава да се откажете от Македония. Ако настоявате да поделите Македония, то значи вие не сте майки, а чужди и самозванци, както фалшивата майка в притчата.“

(Продължава в следващия брой)