Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН

ПОЧИТ ЗА НИКОЛА ПАРАПУНОВ

Христо Джупанов


Членове на ОМО „Илинден“-ПИРИН поднесоха цветя и произнесоха слово в чест на Никола Парапунов.
На 9 декември 2020 г. се навършват 77 години от подлото убийство на Никола Парапунов – политически и военен ръководител на партизанското движение в Пиринска Македония. Роден на 15.07.1909 г. в град Разлог. Завършва гимназия в родния си град, след което постъпва в Строителния техникум в София. След завършването на техникума се завръща в град Разлог, където е назначен за архитект на града. Но сърце юнашко не трае и се захваща да възстанови редиците на ВМРО-обединена, които след геноцида през 1924 – 1925 г. са доста оредели. Възражда дейността на ВМРО-обединена, като влиянието й сред народа става все по-голямо. Това плаши българските власти и изпращат Софийски полеви съд в гр. Разлог. По време на съдебния процес през 1933 г. са осъдени над 40 души – дейци на ВМРО-обединена, като най-много години получават Никола Парапунов и Кръстю Стойчев. Излежават по 8 години строг тъмничен затвор. След излизането си на свобода през 1941 година събира бойните си другари и им говори, че вече е време да поемат курс към въоръжена борба. В края на юни 1941 г. се събират с Иван Козарев, който вече действа като първи партизанин. Никола Парапунов, Кръстю Стойчев, Крум Радонов, Костадин Лагадинов и Никола Рачев образуват първата партизанска чета в Разложко. Парапунов тръгва да организира партизански чети и в другите райони на Пиринска Македония. В началото на 1942 г. Никола Парапунов е изпратен във Вардарска Македония да се свърже с тамошните партизани, но без успех. Парапунов продължава да обикаля нощем пътищата край Струма и Места, укрепва редиците, организира бойни и партизански групи. През 1943 година Парапунов вече има издадени 4 смъртни присъди, а за главата му е определена награда от 500 000 златни лева. Към края на ноевмри се свързва с вардарските партизани и се уговарят за съвместни действия. Големият му мерак да види свободна и независима Македония не се сбъдва. Коварна ръка прекъсва живота му на 9 декември 1943 г. Версията, че е убит от фашистите край Бараково, не отговаря на истината. Ако бе така, те шяха да вземат парите от наградата му. Явно убийците са негови „другари“ – предатели, които не са били за македонската кауза. А народът веднага запява песни за Парапунов войвода – над 20 песни.

ТЕМЕН СЕ ОБЛАК ЗАДАДЕ

Темен се облак зададе
Над връв на Пирин планина (два пъти).
На айдучката рамнина
На бунтовничко кладенче.

Не ми е било облаче
Най ми е била четата (два пъти)
На Парапунов войвода.

Пред облак орле леташе
Алено знаме носеше,
На знамето пишуваше:
Смърт или слобода!

Станувайтеу бракяу не спийте
С фашисти ке се бориме (два пъти)
За славна Македония.