Шепотът на вековете

МАКЕДОНИЯ, МАКЕДОНЦИТЕ И МАКЕДОНСКИЯТ НАРОД В РУСКИТЕ АРХИВНИ ДОКУМЕНТИ (16-18 В.)

Иво Костадинов


. 1.Всемилостивейше соизволяем и поручаем мы вам, генералу-майору Хорвату, с другими при вас выехавшими офицерами старание иметь, из православных сербскаго, македонскаго, болгарскаго и волосскаго народов призывая в службу и подданство наше добровольно…
16. В протчем мы всевысочайше и всемилостивейше соизволяем и чрез сие наикрепчайше повелеваем всем нашим воинским и гражданским камандирам, управителям и нижним чинам, особливо же нашим подданным Малороссийскому и Низовому Запорожскому войскам, чтоб все оныя и каждой из них, колико до кого сие касаться может, не инако, но точно и непременно по силе всей нашей всемилостивейшей грамоте поступали и выше сего означенным из православных сербскаго, македонскаго, болгарскаго и волоскаго народов в службу и подданство наше“. Адрес на документа:
http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Serbien/XVII/1680-1700/Russ_jugoslav_18/101-120/110.phtml?id=14672.
Няколко дни по-късно, на 22 януари 1752 г., граф Бестужев-Рюмин изпраща рескрипт до императрица Елисавета с информация за застъпничеството си пред австрийското правителство за разрешение да бъдат набирани сърби на руска служба. В доклада е посочено, че към тази дата малък брой хора са преминали в Русия, като това са представители на горепосочените четири балкански народа. Ето един кратък пасаж от текста: „И хотя по сие время с помянутым генералом-майором Хорватом из сербскаго народа в наши границы еще небольшое число, а имянно: служащих чинов и с рядовыми гусарами только 115, да их фамилей и служителей 184 человека пришло, однако же, полагает он, Хорват, надежду со временем к немалому приходу как из их сербскаго, так и из других православных народов, то есть македонскаго, болгарскаго и волосскаго, когда токмо старание о том приложено будет“. Адресът на този документ е:
http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Serbien/XVII/1680-1700/Russ_jugoslav_18/101-120/111.phtml?id=14673.
Периодът преди и по време на Македонския хусарски полк е изключително изобилен на документи, в които се говори за македонски народ. Преди 190 години, през 1830 г., в Русия е извършена гигантска работа по обработката и публикуването на законите на Руската империя за периода 1649-1825 под заглавието „Полное собрание законов Российской Империи. Собрание Первое. 1649-1825 г. Год издания: 1830, Всего томов 50“. Това капитално дело има за краен резултат издаването на 50 тома с архиви, в които на хиляди страници са обнародвани десетки хиляди документи (първите 45 тома съдържат 30 920 държавни акта). Аз разгледах само том XIII, 1749-1753 г., и в него са налични освен цитираната многозначителна грамота на императрица Елисавета Петровна от 11 януари 1752 г. още десетки други законодателни акта, споменаващи македонския народ. Обработката само на този том изисква много време и заслужава самостоятелна публикация. Затова няма да давам повече примери от него, всеки, който има желание и време, може да посети някой от следните линкове: https://runivers.ru/lib/book3130/, http://elib.shpl.ru/ru/nodes/178-polnoe-sobranie-zakonov-rossiyskoy-imperii-sobranie-pervoe-s-1649-po-12-12-1825-spb-1830, http://nlr.ru/e-res/law_r/content.html, където да се запознае сам с огромното изобилие от документи. Може да се каже, че на историците им предстои колосална работа, когато и да решат да се захванат с този архив.
Сега давам още няколко документа от страницата на интернет архива „Восточная литература – средневековые исторические источники востока и запада“ – http://www.vostlit.info. През януари 1756 г. черногорският митрополит Василий Петрович пратил писмо до руския вицеканцлер Михаил Иларионович Воронцов, в което предупреждава какви трагически последствия би имало поражението на Черна гора от Османската империя за балканските народи с думите: „Плачет бедная Сербия, Болгария, Македония, рыдает Албания в страхе, чтоб не пала Черная гора“. Изреждането балканските страни от 18-и век звучи като извадка от вечерните новини на някоя телевизия от съвремието. Адрес на документа: http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Serbien/XVII/1680-1700/Russ_jugoslav_18/141-160/154.phtml?id=14716.
На 28 юни 1762 г. е публикуван доклад на Комисията за разследване на злоупотребите на генерал-поручик Й. Хорват със средствата за Новосръбския корпус. Отбелязва се отново, че неговата задача е била наемането на хора от вече изброените балкански народи – сърби, българи, власи, македонци, които все така не били в голям брой, поради което се дава указание да се приемат и поляци, малоруси и великоруси. „5. Хотя по привиллегии и по обезательству Хорвата в Новую Сербию окроме указных, то есть сербскаго, болгарскаго, волоского и македонского народов в службу принимать и селить не повелено, но как того народа и поныне до полнаго числа в выходе нет…”. Линк:
http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Serbien/XVII/1680-1700/Russ_jugoslav_18/201-220/201.phtml?id=14763.
Последният документ от публикуваните на този сайт е един апел от 12 март 1771 г. на руския адмирал Г.А. Спиридов до балканските народи с призив да се присъединят в борбата с турците като доброволци в руския флот и руската армия. Призивът е до следните народи – славяни, гърци, македонци, албанци и румелиоти. Тук следва само да се уточни, че действително до 19 век една немалка част от гръцкоговорящото християнско и мюсюлманско население на Източната римска империя, главно в Тракия и Анадола, са се самоназовавали рум или румелиоти, т.е. ромеи. В оригинал „По согласию высокоповелительнаго и главнокомандующего господина генерала разных орденов кавалера сиятельного графа Алексея Григорьевича Орлова призываю я к сему славному делу храбрых всегда в военных делах християнскаго закона славян, греков, македонцов, албанцов и румелитов“. Адрес на документа: http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Serbien/XVII/1680-1700/Russ_jugoslav_18/221-240/231.phtml?id=14793.
Следващата книга, която предоставя интересни данни, е „Заселение Новороссии (Екатеринославской и Херсонской губерний) в XVIII – первой половине XIX века (1719-1858 г.)” на В. М. Кабузан, издание на института за история на Академията на науките на СССР, 1976 г. Може да бъде прочетена на адрес: http://irbis-nbuv.gov.ua/cgi-bin/ua/elib.exe?Z21ID=&I21DBN=UKRLIB&P21DBN=UKRLIB&S21STN=1&S21REF=10&S21FMT=online_book&C21COM=S&S21CNR=20&S21P01=0&S21P02=0&S21P03=FF=&S21STR=ukr0001167.
Книгата разказва за колонизирането на северните черноморски земи, наименувани Новорусия, сред които първо е създаването на граничната военна област Нова Сърбия. Тя се намирала на тогавашната южна руска граница в северозападните части на Запорожието, днес в Централна Украйна. Тази област се отличавала с това, че била автономна и е създадена специално за заселване на православни от Балканите, които да охраняват границата. И във връзка с тези събития авторът дава данни за първите хусарски полкове, създадени от новодошлите. Интeресни са данните за Хусарския и Пандурски полкове, показани на стр. 88, в чиито състави са служили общо 124 македонци. Цитат от книгата „В декабре 1754 г. на территории Новой Сербии уже значилось 2225 чел. м. п. и 1694 чел. ж. п. (в Гусарском полку 1886 чел. м. п. и 1374 чел. ж. п., а в Пандурском – соответственно 369 и 320). В их числе было 257 сербов, 124 македонца, 57 болгар, 1676 волохов, 32 немца и 79 венгров м.п.“. Посочен е номерът на архивната единица, от която са почерпени тези данни – ЦГАДА, ф. 248, оп. 39 д. 2888/405, лл. 54-55. Изчислено е, че най-голям процент от чужденците съставлявали молдованите – цели 75,33%, сърбите – 11,56%, македонците – 5,58%, унгарците – 3,6%, българите – 2,5%, и немците – 1,44%. Както се вижда, през 1754 година македонците са били трета по брой група чужденци в състава на хусарските полкове в Нова Сърбия. На стр. 103 в табличен вид е дадена информация за националния състав на населението в съседната Елисаветградска провинция на губерня Новорусия. И така според нея през 1764 година там са живели 17 мъже македонци. На още няколко места в книгата са дадени сумарни данни за населението на Новорусия през втората половина на 18 век, но вероятно поради по-малкия им брой на фона на великорусите, малорусите, евреите, гърците и сърбите, македонците не са посочени. Остава отворена задача за някой бъдещ изследовател да проучи подробно посочените архиви, където със сигурност има повече от интересни неща.
Една друга книга, която съща така дава малко по-подобни данни, е двутомното издание на А. Скальковский „Хронологическое обозрение истории Новороссийского края 1731-1823“, издадена в далечната 1836 година. Може да бъде намерена на адрес: https://yadi.sk/d/OexPK9nLc9EqA.
В нея на последната страница е дадена ведомост за население по народност (в документа по „нация“) на Новоросийския край, по-точно в Елисаветградска провинция, преименувана след това на Кировоград, настоящ Кропивницки, където през 1773 година са живеели 28 мъже македонци и 14 жени македонки. При сравнение с данните от книгата на Кабузан се вижда, че в рамките на седемгодишен период броят на македонците се е увеличил повече от два пъти – от 17 на 42. От тези данни е невъзможно да се прецени промяната вследствие на преместването на хора в рамките на Русия ли е, или се дължи на идващо отвън население (директно от Македония или от Австро-Унгария).

(Продължава в следващия брой)