Свидетелства за един достоен македонец – Стоян Герасимов Василев

„…НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“

Самуил Ратевски


Не взех обаче машината, понеже видях, че няма къде да я укрия. Със СЛАВЧО се срещнах едва на 23 май т.г. в хоремага на с. Ключ късно вечерта. Обясних му, че не съм взел машината, понеже няма къде да я скрия. Тогава той изяви желание да отиде и да я вземе още тази вечер. Тогава му казах, че през деня съм пътувал с колата, с която работя, покрай мястото, където скрихме машината, при което съм видял два джипа с много хора и че се страхувам, че са я открили. Казах му да не ходи на това място, защото смятах, че е поставена засада, и който отиде, ще бъде заловен. Пред мен той се съгласи да не ходи, но не беше много убедителен. …

ВЪПРОС: – Кой от организацията ви знае за извършената кражба на пишещата машина?

ОТГОВОР: – Лично аз не съм казвал на никого за кражбата на пишещата машина…

ВЪПРОС: – Кой и къде щеше да пише позивите?

ОТГОВОР: – Не бяхме определили къде ще се пишат позивите. Смятахме да потърсим подходящо място за това. Колкото се отнася до човека, който щеше да ги пише, то *** беше казал, че всички ще се учим да пишем на машина, като не бяхме определили точно кой ще пише.

ВЪПРОС: – Какви са мотивите Ви за образуването на нелегалната националистическа организация „НЕУЛОВИМИТЕ ОРЛИ НА БЕЛАСИЦА“?

ОТГОВОР: – В книгите, които съм чел, тези на Димитър Талев и др., се говори за македонски народ, македонски нрави и обичаи, македонски език и култура. Под тяхно влияние и това на възрастни хора, които ни разказват същото, в мен се създаде революционен дух и стремеж да се борим за самостоятелна държава. По-късно се свързах с бай КРУМ и неговата организация и от него научих, че е имало и има македонска държава, но сега била разделена на части. Под влияние на тази информация в мен се появи желанието да дам своя принос за създаването на „независима“ Македония.
Горното продиктувах, прочетох го, вярно е записано, за което се подписвам.

ОБВИНЯЕМ: подпис (не се чете)

СЛЕДОВАТЕЛ: подпис (не се чете)
Печат: КРДОПБГДСРСБНА, ВЯРНО С ОРИГИНАЛА опис № – АЕ II, съд. 482, т. 2, лист № 107 – 119, експерт (подпис: не се чете), секретар (подпис: не се чете), дата 14.01.10.

***

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ОТДЕЛ СЛЕДСТВЕН – ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ
гр. София, 12.VI.1970 год.

Подписаният Симеон Крумов Спасов – следовател при отдел Следствен ДС, днес разпитах в качеството на обвиняем лицето:
СТОЯН ГЕРАСИМОВ ВАСИЛЕВ – с установена самоличност.

На зададените въпроси обвиняемият отговори, както следва:
ВЪПРОС: – В протокола за разпит от 6.VI. т.г. на стр. 5 обяснявате, че сте изпратили СЛАВЧО СТОЯНОВ при КЕРЕЗЕВ, за да му съобщи, че искате да се срещнете и да разговаряте с него.
По какъв начин СЛАВЧО трябваше да направи това и от какво КЕРЕЗЕВ щеше да се увери, че той отива при него от Ваше име?

ОТГОВОР: – На СЛАВЧО му дадох бележка, на която написах името и адреса на КЕРЕЗЕВ, и местоработата му. Устно му казах, когато намери КРЕРЕЗЕВ, да му каже паролата: „Времето е хубаво“, на което той щеше да отговори: „Хубаво е, но ще се развали“. Ако времето е действително лошо, то паролата трябваше да бъде „Времето е лошо“, а отговорът: „Лошо е, но ще се оправи“. Тази парола бях уговорил предварително с КЕРЕЗЕВ, понеже предвиждах, че може би няма да мога лично да го уведомя за събранието. А това ще направя по човек…

ВЪПРОС: Откога съществува тази парола и кои лица знаят за нея?

ОТГОВОР: – Паролата и отговора й измислих аз в казармата. За нея знаят ***, *** и ***. Четиримата в разговорите си разбрахме, че сме съмишленици по „македонския въпрос“. Решихме да се включим в някоя организация, когато се уволним, за да работим по него. Паролата измислих, за да можем да се свързваме четиримата посредством непознати лица – наши съмишленици. До този момент никой не е идвал при мен с тази парола, а от своя страна аз съм изпращал само СЛАВЧО до КЕРЕЗЕВ.

ВЪПРОС: – Кога и какви разговори сте водили за въоръжаване на членовете на организацията ви?

(Продължава в следващия брой)