Шепотът на вековете

МАКЕДОНИЯ, МАКЕДОНЦИТЕ И МАКЕДОНСКИЯТ НАРОД В РУСКИТЕ АРХИВНИ ДОКУМЕНТИ (16-18 В.)

Иво Костадинов


. На 9 юли 1715 г. е издадена друга грамота до южнославянските народи, касаеща отпускането на парична помощ и 160 златни медала в помощ на пострадалото от османците християнско население и неговите църкви, в която отново сред изброените страни е Македония: „Преосвященным митрополитом, превосходнейшим и почтеннейшим господам губернаторам, капитаном, князем и воеводам и всем христианом православно-греческого, также и римского исповедания, духовного и мирского чина в Сервии, Македонии, черногорцам и приморцам, герцоговцем, никшичам, баняном, пивляном, дробняком, гачаном, требиняном, кучам [52], белопавличам, пипером, васоевичам, братоножичам, климентам, граховляном, рудинаном, поповляном, зубцем наше ц. в. благоволение“. Адрес на документа:
http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Serbien/XVII/1680-1700/Russ_jugoslav_18/21-40/31.phtml?id=14593.
От тaзи епоха, означила прехода от царство към империя, датира и началото на университетското образование в Русия. В неговата най-ранна история отново прозира македонското име. През 1687 година в Москва е основано висше училище под името „Елино-гръцка академия“, променено впоследствие на „Славяно-гръцко-латинска академия“, в която се преподавали гръцки, латински и славянски език, медицина, физика, философия и т.н. Описанието на този пръв руски университет в Большая советская энциклопедия, достъпна на адрес: https://slovar.cc/enc/bse/2041977.html, наред със справката за историята му дава и важната информация, че в него от самото начало са се учили и представители на други народности, като се посочват и примери: „Академия содействовала распространению общего образования в России. В ней учились дети не только знати, приказного дьячества, служителей церкви, купечества, но и кабальных людей; русские, украинцы, белорусы, греки, македонцы, грузины и другие“. Ето ги отново македонците сред множеството от народности в Москва в началото на 18 век. Интересно защо авторите на тази статия са решили да ги включат в примерния списък с чужденци? За да разбера коя е причината, потърсих за подробности дали има някъде в интернет нещо повече от цитираната литература към статията, а именно: „Лит.: Смирнов С.С., История Московской славяно-греко-латинской академии, М., 1855; Галкин А., Академия в Москве в XVII столетии, М., 1913; Рогов А. И., Новые данные о составе учеников Славяно-греко-латинской академии, „История СССР”, 1959, №3“. Най-интересно се оказа последното дело „Новые данные о составе учеников славяно-греко-латинской академий, А.И. Рогов История СССР, 1959, т. 3. С. 140-147“, което успях да намеря на адрес: https://yadi.sk/i/ydcaGGtMiRvAw. Там е цитиран вече добре познатият архив ЦГАДА, Греческие дела, ф. 52, 1693, №34, л. 4, „Материалы“ т. 1, стр. 1045, със следното обяснение „К сожалению, сохранилось ничтожно мало сведений об обучении в Академии в XVII в. южных славян. Пока из них мы знаем только одного – македонца иеродиакона Стефана“. От статията се разбира, че през 1717 г. в Москва е проведено преброяване на учащите се в университета, сред които един човек се е самоопределил като македонец – йеродякон, на име Стефан, и че той е бил единственият славянин от Балканите в университета по онова време, което се явява и причина македонците да бъдат включени в статията на Голямата съветска енциклопедия. Предвид близостта на това събитие с предходното преброяване от 1708 г., което е извършено само 9 години преди него и за което знаем, че има поне един записан македонец, очевидно е, че в началото на 18 век в Русия, и в по-точно в Москва, са живели не един, а повече македонци. От изброените дотук данни следва, че адресирането на царските грамоти на Петър Първи не е плод на архаизъм, позоваване на географски термини или каквото и да е подобна причина, а се дължи на съвсем реален и непосредствен контакт между властите в Русия и представители на македонския народ.
Потвърждение за горната констатация дава и следващият, трети документ от времето на Петър Велики, който отново ни дава данни за македонец. Това е списък на офицерите от Сръбския хусарски полк с дата 1724 г. декември 27, под името „Список обер и унтер-офицеров Сербского гусарского полка“. Адресът на документа е http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Serbien/XVII/1680-1700/Russ_jugoslav_18/41-60/50.phtml?id=14612. Първите сръбски, влашки и т.н. хусарски полкове, съставени от представители на балканските народности в руската армия, се създават по време на войната от 1711 г. и са разпуснати след подписването на Нищадския договор от 1721 г. Но през 1723 година с указ Петър Велики се създава Сръбски хусарски полк под ръководството на майор Иван Албанез, сърбин по произход. В един от първите документи, свързани с този полк, представляващ списък с офицерите му, срещаме поредния македонец. Това е офицер на служба „Вахмистър“: „Из мокедонян: Вахмистр – 1“. Документът е част от колекцията на архив АВПР, ф. Сношения России с Сербией, 1723-1726 г., д. 1, л. 62-63. Подлинник. За съжаление името на този македонец не е посочено и вероятно продължава да стои неразкрито някъде в необятните руски архиви.
След смъртта на цар Петър и последвалите борби за престола вниманието на руската политика към Балканите временно отслабва. То бива подновено по време на управлението на императрица Елисавета Петровна (1741-1762). По нейно време руското правителство отново започва активно да се интересува от възможностите за привличане на представители на балканските народи на руска военна служба. В тази връзка през 50-те години на 18 век е направен опит за организиране на мащабно преселение на черногорци и сърби от Австро-Унгария в Русия. Във връзка с развитието на тази кампания, през 1751 година руският посланик във Виена Бестужев-Рюмин предложил на императрица Елисавета Петровна, че „сръбският корпус“ може да бъде попълнен с македонци и българи. Самият документ засега не е наличен в интернет, но е цитиран в книгата „Черногорцы в России“, Москва, 2011, като е посочен точният архивен номер, под който се съхранява: М. П. Бестужев-Рюмин – Елизавете Петровне, 28 сентября (9 октября) 1751 г. // АВПРИ. Ф. Сношения России с Черногорией. 1752-1756 гг. Д. 7. Л. 65-68 об. Самата книга е достъпна на адрес:
https://inslav.ru/images/stories/pdf/2011_Chernogorcy_v_Rossii.pdf.
Събитията, развили се през следващите години, са подробно описани във вече споменатата книга „Македонскиот полк во Украина“ на Александар Матковски. Затова само ще резюмирам наличните в интернет документи от този период, отнасящи се за македонския народ. Първи е един от важните документи, с които е поставено началото на наемане на хора от балканските народи на руска военна служба и съпътстващото им заселване в Русия, по-точно южните й гранични райони, намиращи се днес в границите на Украйна. На 11 януари 1752 г. Императрица Елисавета Първа издава грамота, с която на генерал-майор Йован Хорват, сърбин, е дадено разрешение да наема и заселва в Русия представители на сръбския, македонския, българския и влашкия народи. Накратко от нейното съдържание: „Указная императорская грамота за подписью Сената генерал-майору Й. Хорвату с перечнем условий поселения и воинской службы сербов в России Божиею милостию мы, Елисавет Первая, императрица и самодержица всероссийская:

(Продължава в следващия брой)