Честит рожден ден, „Народна воля“!

И СЛЕД ЧЕТИРИДЕСЕТ ТРУДНИ ГОДИНИ ОСТАВАМ ТВОЙ ПРЕДАН ПРИЯТЕЛ!

Златка Дамянова


Преди десет години изпитвах страх, и по-точно ужас, при мисълта, че може да спрат в. „Народна воля“ – единствената ми връзка с Македония, с родния ми Костур, с близките ми – живи и мъртви, с всичко, което за мен беше родно! Родина, изтръгната насила от сърцето ми!
Тогава прочетох, че обискират печатницата, където се печати в. „Народна воля”, и се втурнах, въоръжена с куршумено слово, да спасявам вестника от лапите на бранителите на държавата. В гневната си статия питах: „Може ли едно безобидно вестниче от осем страници, което излиза един път в месеца, изпълнено със свети истини за Македония и македонския народ, да разклати устоите на държавата България? Да заплаши нейната сигурност?“
Да ме лишат от този животворен вестник, означаваше да загубя за втори път Македония. Посъветвах, не без основание, служителите на Държавна сигурност да пазят България от българите, не от македонците, и Бог да им е на помощ. Каква прозорливост проявих, без да съм пророчица. Съветът ми бе актуален тогава, а както е видно, ще е валиден за вечни времена.
Можеш да прогнозираш последствията от порочната политика на България, без да си екстрасенс. Кражбите и зулумите на държавата са документирани. Паричните пирамиди, криминалната приватизация и други такива са чиста държавна далавера, а пазителите на оглозганата България се занимават усърдно с единственото македонско вестниче „Народна воля“. Какъв срам!
Нямаше причина да обвиняват в смъртен грях „Народна воля“. Нищо, публикувано от редакторите във вестника, не бе незаконно и не заплашваше държавата. Единственото им нарушение бе, че са македонци по рождение и си остават македонци. А е знайно от целия свят, че родина и родна майка не се избират.
Прелиствам страниците на моя скъп приятел „Народна воля“. Спомням си как погледът ми жадно попиваше заглавията, с какво вълнение четях и препрочитах всяка статия! Как плачех от щастие! Не можех да повярвам, че вестници със заглавия „Трагедията на българските правителства“, „Светът не ги признава българските тези за Македония“, „Душата на македонците бе пак задушена!“ и др. са оцелели и след забраната. Вероятно са оценили, че „Народна воля“ е единствената „капка чиста вода“ в морето от вестникарска помия.
Ние, отречените македонци, живеещи в Република България, бяхме лишени от всякаква информация както за Пиринска, така и за другите два македонски дяла. Жадувахме за Македония! От публикациите през тези години „жаждата“ за родината е видна. Каква обич и каква нужда е въплътена във всеки ред.
Иван Вазов, поет от македонска народност, но посветил творчеството си на България, „подари“ на родината си Македония два пророчески стиха! „Лучата, що днес я газите, тя на вулкан ще да порасне!“ из „Не се гаси туй, що не гасне!“.
Въпреки усилията на съседите, раздробили Македония, да я угасят и да я превърнат в пепел, тя възкръсва, защото има нас! Неуморимите й синове и керки, обичащи всеотдайно изтерзаната си родина Македония. „Не се гаси туй, що не гасне!“
Преди години попитах татко защо ние си нямаме държава, нали помагахме за освобождението на гърците и българите. Така е, отговори татко, ние, македонците, сме благороден народ, помагахме, защото те си нямаха държава, а ние си имахме – Македония! Тя е нашата държава! А те я ограбиха след освобождението и отнеха ни земята, историята, културата, езика – всичко, защото гърците нямаха държава, а българите нямаха език и култура! Късно разбрахме за нечистите им намерения, много късно! Ограбиха и името Македония!
От рождението си чувам, че Македония е гръцка земя, че гробовете на Птоломеите във Воден са гръцки. Омегас Александрос е също грък. За думата „македонка“ получих шамар още като дете. И имената на градовете, селата и планините са променени.
В побългарената Битоля, където заживяхме след бягството ни от Гърция, Македония не съществуваше. Две години сричахме българска култура и история, пяхме „Лили Марлен“ и задължително марширувахме по химна „Рим, Берлин и Токио, верни във борбата, ще наложат нов ред на земята!“. Бяхме свидетели на нечовешката експортация на евреите и на тяхното плячкосване.
След поредното ни местене в Драма видяхме що значат „Драмски събития“, от което и днес ми настръхва косата, щом си спомня. Македония я нямаше никъде!
След капитулацията на Хитлер и сателита му България македонците бяха дамгосани като предатели. Не ни желаеха нито гърци, нито сърби. Нейсе, воля, не воля, преселихме се в България. Първият съвет на родителите ни беше: Нито дума за Македония, ако искате да живеете! А когато пораснах и отказах да получа паспорт, в който пишеше, че съм българка, баща ми изпадна в паника. Началникът на полицията кротко ми обясни: „Ако не искаш да си българка, иди в Македония, тук, в България, живеят само българи“.
„Народна воля“ ми даде свобода! Свободата, за която мечтаех – да мисля, да действам, да говоря по своя воля! Даде ми приятели, сънародници, съмишленици. Даде ми Македония! Дългото мълчание ме убиваше!
Искам да изкажа първо безкрайната си благодарност на г-н Георги Христов, главния редактор, за разбирането и вниманието към мен. Имах нужда от помощ след дългите и тежки боледувания, и я получавах! Той приемаше радушно написаното от мен, напътстваше ме и публикуваше статиите, стихотворенията и сатирата ми. Това ме вдъхновяваше и ми даваше кураж да пиша. За съчувствието и безкрайното човешко търпение, когато разнищвахме преплетените българо-македонски проблеми… от сърце благодаря! За статиите на македонска тема, публикувани в списание „Македонски академичен клуб“, вече получавах похвала. Имах опит!
Дълго време се питах коя е Биляна Вардарска, която публикува моите епиграми? Така се запознах с Крум Вагалински – един от най-талантливите македонски творци. Щастие бе за „Народна воля“, че бе от първите редактори. Обогатяваше с красиво и смислено слово вестника. Бяхме приятели и си съчувствахме. „История на Македония“ – апология на македонизма с автор Георги Радуле, бе върхът на „Народна воля“. Нашият народ имаше нужда някой да отвори очите на враговете ни тук, в България, и да видят не само македонците, а и себе си. Г-н Радулов бе оценен не само от македонците, а и от българските историци и професионалисти.
Много достойни историци и творци оставиха ценни следи в „Народна воля“, но г-н Стойко Стойков бе стожерът на вестника, дясна ръка на главния редактор Георги Христов. Когато бойният му дух приема „войнствен характер“, искрено се страхувам за живота му. Аз съм възрастна жена и нося тежки спомени за ставащото в Македония. Стойков е македонец, способен да даде живота си безусловно за родината си Македония. Вярвам в това!

Благодаря на в-к „Народна воля“ за свободата, която ми даде! Желая ти щастлив и плодороден живот!