Свидетелства за един достоен македонец – Стоян Герасимов Василев

„…НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“

Самуил Ратевски


„Благодарим ти, БКП, че ни учиш на воля и свобода. Имаме една молба към вас, приятели комунисти – оставете Пиринска Македония сама да решава своята съдба“.
„Народе, народе, народе, спрете бугарското робство, имаме си наша македонска нация, имаме и език, убав и приятен, имаме история, каквато всички имат. Силата сте Вие, работници, селяни, бедни и богати, учени и прости, сакайте слобода, училище наше. Македонци, българи не се пишете! Имате си име златно македонско“.
„Какво сакате от нас, българи, земя Ви дадохме богата, хора работливи и наивни! Взехте ни езика, взехте ни душата. Волята не даваме – свобода или смърт“.
„Драги български господари на македонската земя. Докога ще измъчвате македонския измъчен народ?“
„Ако вие, бугари, не сакате ова, що сакаме ние, пиринските македонци ке го извоюват со кръв“.
За да пишем и разпространяваме тези лозунги, заедно със СЛАВЧО откраднахме по предварителна уговорка пишеща машина от ОКС – гр. Петрич.
ВЪПРОС: – Предявяват Ви се два бележника, в които има написани мисли и лозунги против народната власт, за „свободна“ и „независима“ Македония.
Какви обяснения ще дадете по тях?
ОТГОВОР: – Бележникът с твърдите корици е мой и в него съм помествал свои и чужди мисли. Бележникът с меките корици е на сестра ми ***, но го използвам аз със същата цел. И в двата има освен написаните мисли по отношение на македонския народ и лозунги, с които го призовавам да се бори за автономна Македония. Горните обяснения се отнасят за тях.
Освен на двата бележника такива мисли и лозунги съм писал и на отделни листове от тетрадка, които са иззети при направеното претърсване на дома ми.
ВЪПРОС: – Предявява Ви се бележник, малък формат, с меки корици, в който на първа страница са написани имената на НИКОЛА, АТАНАС, СЛАВЧО и СТОЯН, като всеки се е подписал срещу тях.
Какви обяснения ще дадете за посоченото тефтерче?
ОТГОВОР: – Предявеното ми тефтерче е на СЛАВЧО СТОЯНОВ. На същото той по мое нареждане записа на събранието имената на присъстващите и всеки се подписа, че е положил клетва и е присъствал на събранието.
ВЪПРОС: – Предявява Ви се лист от бележник с написана на български език клетва, започваща с думите: „Клетва на всички македонски революционери…“ и завършва с думите: „… Заклех се, подпис“.
Какви обяснения ще дадете по предявения Ви лист?
ОТГОВОР: – Текста на клетвата на предявения ми лист съм написал аз. Това е клетвата на организацията ни, която написах по собствена инициатива, за да се закълнем на събранието. Изготвих я, като използвах изрази на войнишката клетва и такива от чута по радиото пиеса. За заклеването присъстващите се подписаха в бележника на СЛАВЧО.
След събранието дадох листчето на СЛАВЧО, понеже искаше да намери СТОЯН от с. Петрово или Катунци и да закълне и него.
ВЪПРОС: – Предявява Ви се бележник с написана реч, която започва с думите: „Другари…“ и завършва с „…това що не виждал и чувал, това що е?“
Какви обяснения ще дадете по предявения Ви бележник?
ОТГОВОР: – Предявеният ми бележник е мой. Текстът представлява речта, която исках да произнеса на събранието. Написах я предварително, като с нея исках да открия събранието на организацията на 2 май. т.г., но не сторих това, понеже се стеснявах от присъстващите. В същия бележник имам поместени свои мисли относно положението на македонците, а така също и чужди мисли по този въпрос.
ВЪПРОС: – Кога, по какъв начин и откъде откраднахте пишещата машина?
ОТГОВОР: На 10 май т.г. СЛАВЧО ме намери в с. Ключ в близост до хоремага и ми каза, че е намерил на едно място в гр. Петрич пишеща машина, която имало възможност да се открадне за целите на организацията. Обясни ми само, че ще бъде открадната от някакво предприятие. Аз се съгласих с това негово предложение, но му казах да проучи добре мястото и възможностите за това. СЛАВЧО обеща да направи това и ще ми съобщи резултата следващата събота – на 16 май т.г. На тази среща му дадох и листчето с неговите задачи.
За предложението на СЛАВЧО не казах на никого. На 16 май. т.г. се срещнахме в дома ми в с. Ключ, където ми каза какво е направил в изпълнение на взетото решение да откраднем машината. Каза ми, че е проучил добре мястото и че можем безопасно да я откраднем. Обясни ми, че ще влезем през прозорците, които били ниски.
Подготовката ни бе кратка. Аз взех със себе си едни кожени ръкавици, за да не оставим следи, а в себе си носех, както винаги, и кама. СЛАВЧО отиде до дома си, откъдето взе едно парче червен плат, за да увием машината в него. За гр. Петрич заминахме в 20.00 часа с автобуса… (след като откраднали машината СС)… тръгнахме пеша за село. По пътя взехме от улицата един кол, за да носим по-удобно вързопа… В село Първомай пристигнахме около 04.00 на 17 май т.г., където аз предложих да укрием машината в храстите около пътя, на около 200 метра от селото, и продължихме пътя си за с. Ключ пеша. По пътя казах на СЛАВЧО, че още същата вечер ще отида и ще взема машината, като ще я укрия и съхранявам в дома си.

(Продължава в следващия брой)