Писмо до редакцията

УВАЖАЕМА РЕДАКЦИО НА ВЕСТНИК „НАРОДНА ВОЛЯ“

Сандо Горемски


Да написам тия неколко реда ме подтикна изказване на некакъв историк Наум Кайчев по бТВ на 14.09.2020 г. в сутрешен блок, където същият заяви – Гоце Делчев е хем българин, хем македонец? Сякаш Гоце има 2 бащи и 2 майки – уникално.
Още преди повече от 2 века Русия започва да мисли как да получи излаз на Егейско море. Решение на въпроса вижда в обединение на славянските народи (българи, македонци, сърби) в една държава, граничеща както с Черно, така и с Егейско море. Знаем как са се развили нещата по-нататък, но идеята за голема държава на 2-3 морета толкова много допада на българските политици, че тя става водеща за векове.
Едва освободена от турско робство, бедна България с едва 3 милиона население открива просветно училище в Солун (който е извън България), известната Солунска гимназия. В същото време повечето населени места в България немат училища. Каква загриженост за роба македонски – да бъде просветен. Нищо подобно, драги читателю. Това училище в направено да произвежда българи (Сан-стефанска мечта).
Както много други преди 1886 год., там попада и Гоце. Завършва с много добър успех и получава документ за завършен 10 клас, с който през 1891 год. постъпва във военното училище в София. Записан е като българин, както са записани и всички останали деца от Македония.
След 3-годишен престой, не дочакал офицерско звание, Гоце се завръща в Македония, като започва работа като учител – с. Ново село, квартал на Щип. Назначенията са правени от Екзархията, на която са подчинени училищата.
Как Гоце би получил работа, ако на документа му не писа, че е българин – никак! За никого не е тайна, че Гоце е имал документи за самоличност, на който пише, че е българин, така както писа и на всички наши документи в Пиринска Македония.
В математиката има правила, които казват: „Необходимо, но недостатъчно условие“. Да си с български документи, съвсем не значи, че си българин. Предвид дейността, с която се захваща Гоце, е бил повече от наясно, че ако нема такива документи, ке го последва съдбата на Александро Карагюле Охридски. С всичките си действия от 1894 год. до 4 май 1903 год. недвусмислено доказа кой е и от къде е.
Знаем, че Гоце е обичал най-много Македония и от всичко най-много е искал да я види свободна.
В година 1900 българското правителство прави подмяна на оръжието – старите пушки са заменени с нови (манлихери). Повече от 100 000 пушки отиват да отлежават в складовете.
Драги читателю, ако Гоце беше българин и ако Македония беше българска, нима не би направил всичко възможно тия пушки да идат в Македония и за неколко месеца да въоръжи целия народ? Не го е направил по две причини:
1. Македония не е българска и македонците не са българи.
2. Българските управници са давали помощи срещу тежки залози, а Гоце е бил категорично против. Да пази организацията чиста като зениците на очите си е бил неговият девиз!
С всичките си действия Гоце доказва, че е македонец, никога и никъде не е споменал, че се бори за обединение на Македония и България. Винаги е казвал – автономия, пълна политическа независимост на Македония!
Ако наистина македонците беха българи, дали България щеше да отиде 1911 год. при Сърбия и Гърция с предложение да разделят Македония, след като изгонят Турция? И щом Македония е българска, защо нито правителството, нито разни патриоти имат претенции към Гърция за територии и население.
Хиляди македонци в България са с документи, на които писа българи – дали всички са станали българи (господин Кайчев знае) – не са!
В момента има хиляди косовари с български паспорти – дали са станали българи?
Така е и с великия Гоце – българското тексере е било необходимо условие да не го стигне съдбата на Карагюле Охридски, но е безкрайно недостатъчно да го направи българин. Тескерето българско ни най-малко не го прави по-малко македонец – напротив, най-велик македонец след Александър Велики!!
Г-да български управници и историци, приемете фактите (знаете много добре, че е така), преглътнете и се примирете в името на добросъседството.

Поздрави на сите македонци широм светот!
С уважение: Санде Горемски