Шепотът на вековете

МАКЕДОНИЯ, МАКЕДОНЦИТЕ И МАКЕДОНСКИЯТ НАРОД В РУСКИТЕ АРХИВНИ ДОКУМЕНТИ (16-18 В.)

Иво Костадинов


В друга статия на същия Н.Ф. Каптерев – „Приезд в Москву Павловского афонского монастыря архимандрита Исаии в 1688 году“, отпечатана в „Прибавления к Творениям св. Отцов 1889 г., Ч. 44. Кн. 3“, стр. 286, налична на адрес: http://www.odinblago.ru/priezd_arhim_isaii/#3, се разказва за посещението на архимандрит Исая от манастира „Св. Павел” в Атон (Света гора) в Русия през 1688 година, който донесъл на “царете Иван V и Петър I” грамоти от константинополския патриарх Дионисий, сръбския патриарх Арсений Черноевич и влашкия господар Щербан Кантакузин, с които те го молели да ги освободи от турското иго. В царския „Посольский приказ“, както се казвало тогавашното руско външно министерство, помолили архимандрит Исай да разкаже какво знае за смутовете в Цариград, които се случвали тогава и причините за тях. И той разказал, че причина за безредията бил Геген паша (румелийският берлейбей Йеген Осман паша), арменец по произход, който освен че ограбвал богатите турци и евреи, разорявал още и гърците, сърбите и македонците, или в оригинал – „однакожде тот паша пущую беду и раззорение чинил турком и жидом и их побивал, а греков, и сербов, и македонян раззорять и побивать заказал, только поволил войску у них деньги и живности имати”. За отбелязване е, че и тази богата на информация статия има съдбата на предходната, т.е. пълно игнориране.
В още една книга на Н.Ф. Каптерев – „Сношения иерусалимского патриарха Досифея с русским правительством“ , 1891, проложение 20, страница 78, намираща се на адрес: http://www.odinblago.ru/patr_dosifei_s_russk/_20, е даден документ, заслужаващ внимание. В него македонците не са споменати, но става дума за Македония. В своя грамота патриарх Доситей благодари на московския патриарх Адриан за даровете и милостинята, които му е пратил в Ерусалим, като не пропуска да се оплаче от трудните времена. По неговите думи жителите на Сръбската земя, Българската, Влашката, Елада и Македония страдали и изнемогвали. В случая е твърде показателно отделянето на Македония от съседните й страни и че именно като нещо самостоятелно са я възприемали и външните за нея хора през Средновековието. Цитат: „…Господь един весть в каковых нуждах обретаемся и мы зде, а отцы труждающиися тамо: долги, убытки, клеветы и напраслены непрестанныя, дани несносныя, а христиане мнози во убожество от того приидоша и места некая, которые помогали нам, сиречь: Сербская земля, Болгарская, Волоокая, Еллада и Македония от сих нападков вельми изнемогли…“
Да завърша с книгите на Каптерев, който се оказва, в края на 19 и началотo на 20 век е работил извънредно много с руските архиви по темата за връзките на Русия с другите православни народи. Във вече споменатата му книга „Характер отношений России к православному востоку в XVI и XVII столетиях“, налична на адрес: http://www.odinblago.ru/otnoshenie_k_prav_vostoku16/, в бележка на стр. 149 е дадена информация за едно преброяване на „гърците“ (т.е. православните от Османската империя ), направено през 1708 година в Москва по заповед на Петър Велики. На това преброяване е записан някой си Егор Иванов, македонец – „Егор Иванов, сын Каптерев, македонянин, к Москве тому 25 лет и тому ныне 10 лет записался в тягло в мещанскую слободу и живет на Москве своим двором.“ (1708 г., №2, и 1709 г., №20). Дали този Егор Иванов е бил единственият македонец по онова време в Москва, или е имало и други, откъде и кога е дошъл, и т.н., ще може да се разбере само при едно бъдещо детайлно проучване на архива на това преброяване, защото тази бележка е дадена само за да илюстрира какви хора е имало в Москва по онова време, без всякакви претенции за изчерпателност и детайлност. Но въпреки твърде ограничената информация нейната стойност е много голяма. Книгата на Каптерев, както и цялото му творчеството, е била добре позната на българските историци още след излизането й, видно от това, че е цитирана многократно в обемното дело „История на Охридската архиепископия“ на Иван Снегаров и в „Охридският патриарх Атанасий и скитанията му в чужбина (1557-1615)“ на Никола Милев. Веднага прави впечатление, че тези двама автори, родом от Македония, дали защото са били прегърнали твърде много българската идея (разбирай българските пари), или са решили да не стряскат българската общественост, приела ги с широки обятия, въпреки че са се запознали с тези важни документални свидетелства за историята на македонския народ през Късното Средновековие, са си затворили очите пред тях, а с това и съвестта си. Каквито и да са били мотивите им, с такъв подход са направили добра кариера в България, но напълно са се компрометирали като обективни изследователи.
Следващите два документа са от книгата „Исторические связи народов СССР и Румынии в XV – начале XVIII в.“, Документы и материалы в трех тома, том 3 1673-1711 г., 1970 г. , която може да се прочете в pdf формат свободно на адрес: http://resource.history.org.ua/item/0008507.
Първият документ, на стр. 118, док. 34, превод от гръцки, под арх. номер ЦГАДА, ф.68, 1698 г., д. 1, лл. 10-23, датиран от 16 септември 1697 г., представлява докладна записка на влашкия посланик Георги Кастриот до руското правителство за целите на неговото пратеничество в Москва. Той се представя за потомък на албанския герой Скендербег и неговия род Кастриоти. Като такъв той моли за избавление от турците, като обещава не само да пази дунавската граница, но и да настъпи на Балканите със съратниците си българи, сърби и македонци. Същественото тук е не само споменаване на македонците като отделен народ, но и че този Георги Кастриот заявява, че неговият род е македонски и е управлявал в Македония и Албания. Ето текста в оригинал: „ 8. Мы только ныне просим одиножды нас избавити, а потом мы с своими проторями и з животами будем сохраняти не токмо дунайские береги, но будем ступати и наперед, потому что имме способников болгаров и сербян и македонян, ис которых есмь я один от тех от родов владетельства Мекедонии и Албании…”
По-нататък в текста се изброяват народите, които засвидетелстват вярност на руския цар – сърби, българи, македонци, арнаути и всички останали гръцки родове (т.е. православни): „10. …Сия убо, которые в 10-ти статьях написал, чтобы верил подлинно вашего самодержвного величества, что не токмо от едной страны превысокого моего господаря и ево советников, но есть общим и согласием святейших патриархов , архиереев и епископов и иных особ, сербов, болгаров, мокедонов, арнаутов и всех прочих еллинских родов, и больши 20-ти верховных бояр молдавлахийский которые ныне обретаются все под милостию превысокого моего господаря…“
Вторият документ е на стр. 141, док. 40, от 1700 г., не по-рано от 23 май, под архивен номер ЦГАДА, ф. 52, 1700 г., д. 4, лл. 1-6. Това е препис на доклад с указания за пристигащите в Москва духовни лица от турските земи, дошли да събират милостиня. Цитат: „В прошлом в 203-м году февраля в 10 день в его великого государя царя и великого княза Петра Алексеевича, всеа Великая и Малыя и Белыя Росии самодержца, грамоте к гетману Ивану Степановичу Мазепе писано, что указал великий государ впредь преизжих ис Турскй земли в малоросийкие городы плестинских митрополитов, и епископов, и архимандритов, и игуменов, и старцов, которые будут просится для челобитья ему, великому государю, о милостыне к Москв, также и приезжих греков, царегородцов, и македонян, и волохов, и мултян…“ – тази формулировка, в която са изброени македонците и останалите балкански народи, се повтаря още 6 пъти в документа!
Самият указ на Петър Велики, третиращ грамотите, давани на събирачите на милостиня от православните манастири в Османската империя, е цитиран на стр. 170, приложение 3, в книгата „Христианский Восток и Россия. Политическое и культурное взаимодействие в середине XVII века“ / Н. П. Чеснокова, 2011, https://www.litres.ru/nadezhda-chesnokova/hristianskiy-vostok-i-rossiya-politicheskoe-i-kulturnoe-vzaimodeystvie-v-seredine-xvii-veka/.
Документът е от февруари 1696 и с архивен номер РГАДА. Ф. 52. On. 1.1699 г. № 4. Л. 11. Съдържанието е почти идентично с горецитираното: „впредь приезжих ис турские земли палестинских митрополитов и архиепискупов, и епискупов, и архимандритов, и игуменов, и старцов, которые будут проситца для челобитья ему, великому государю, о милостыне к Москве, так и греков царегородцов, македонян, волохов и мунтян и иных земель тамошних стран торговых людей с товарами и без товаров и для долговых взятков из малоросийских городов в Севск и к Москве до его великого государя указу для настоящей с турским салтаном и с крымским ханом войны не пропускать“. Както се вижда, македонците като народ, чийто представители са пътували до Русия, за да набират финансови средства за манастирите си, а също така и като търговци са споменати в оригиналния указ на Петър I от 1696 година. И съвсем основателно, защото според извадката от преброяването през 1708 г. те не само наистина са пътували до Русия, а някои дори са се установявали за постоянно да живеят там.
Времето на Петър Велики освен със значимите вътрешни промени за Русия генерира и нов външнополитически курс към балканските народи. Докато предходните царе са се ограничавали основно с морална подкрепа, то Петър I дейно насочва вниманието на руската империя на юг. От неговата канцелария имаме няколко грамоти, адресирани до балканските народи. Една такава е от 3 март 1711 г., с което царят призовава черногорския народ към антиосманско въстание във връзка с началото на руско-турската война от същата година, известна и като Прутска война. В тази грамота се обърнал към народите на Сърбия, Славония, Македония, Босна, Херцеговина: „Благородным, превосходительнейшим, почтеннейшим преосвященным митрополитам, князьям, воеводам, сердарем, арамбашам, капетаном, витезам и всем доброжелательным християном православный веры греческия и римския и прочим духовнаго и мирскаго чина людем Сербии, Славонии, Македонии, Босны, Эрцеговины…“. Адрес на документа: http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Serbien/XVII/1680-1700/Russ_jugoslav_18/1-20/13.phtml?id=14575.

(Продължава в следващия брой)