Исторически истини от български учени

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ

Проф. Веселин Бешевлиев
(Продължава от миналия брой)


Към приведените дотук места из Ариановия Анабазис трябва да се прибавят и тези случаи, гдето името македонци се споменува с особено натъртване, напр.: VII 9, 1. Οὐχ ὑπὲρ τοῦ καταπαῦσαι ὑμῶν ὦ Μακεδόνες, τὴν οἴκαδε ὁρμὴν λεχθήσεταί μοι ὅδε ὁ λόγος, ἔξεστι γὰρ ὑμῖν κ. τ. λ. Тук, макар да липсва едно явно изразено отделяне или противополагане на македонци и гърци, все пак особеното натъртване на името македонци, както и целият ред на мисли показват, че тук македонците се смятат за народ, отделен от другите.

μὲνἀδικουμένουςὠφελεῖν δὲ τοὺςἀδικοῦντας, φεύγειν δὲ τοὺς βουλομένους ὠφελεῖν…ἔπειτα τοῖςἝλλησι μὴ γίγνεσθαι συμμάχους, τοῖς δὲ βαρβάροις (scil. Μακεδόσι) καὶ πρὸς τούτῳ τοῖςἐχθροτάτοις, κ. τ. λ.
Против гръцкия характер на македонците и техния цар особено ясно и установено се изказва прочутият атински оратор Демостен. На много места в речите си той нарича както самите македонци, така и царя им Филип II, варвари. Примерно в това отношение е следното място от III му реч против Филип. „Но ако някой роб или копиле е пропиляло нещо което не е имал право, о боже! Колко по чудовищно и иритиращо би могло да се нарече всичко това! Но те нямат никакво подобно съмнение относно Филип и неговото настоящо поведение, въпреки че той нито е грък, нито има гръцки корени, нито варварин от някое място с благородно име но е чумав и безкрупулник от Македония, от където не е възможно да се закупи добър роб.”
Това място е забележително още и поради сведението, че в Атина е имало македонци роби. Следователно атинските граждани са имали възможност да узнаят добре дали македонците са били гърци, или не. Обикновено изявленията на Демостен се отхвърлят или пък никак не се взимат под внимание, когато се разглежда въпросът за народната принадлежност на старите македонци, понеже неговите думи се смятат за рожба на политическо заслепение и озлобение. Но както и да искаме да оценим и окачествим тези прояви на омраза, все пак те показват безспорно едно: гръцката народност на македонците и техния цар не е била толкова очевидна, за да бъде общопризната. Защото в противен случай Демостен едва ли би имал смелостта да повтаря на атинците постоянно, че Филип е варварин. Още повече, когато неговите политически противници много лесно биха могли да го оборят в тази точка и да го злопоставят пред атинските граждани. Затова напълно прави са думите на Lenschau: „Със сигурност слушателите са били съгласни с Демостен, който е обичал този враг и неговия нардо да ги злепоставя като варвари,”
За да се оценят обаче правилно Демостеновите думи, трябва да се вземе под внимание любопитният факт, че неговият най-голям политически противник и враг, водачът на македонофилската партия в Атина, ораторът Есхин, не само не се противопоставя, но се сьгласява напълно с мнението на Демостен, че македонците са варвари. В прочутата си реч Περὶ τῆς παραπρεσβείας Есхин заявява: „Докато продължаваше войната, аз се опитвах доколкото ми беше възможно да обединя аркадците и остатъка на Елада против Филип.”
Тук гърците явно се противопоставят на Филип. Ha друго място в същата реч, като изтъква заслугите на атинците спрямо македонското царско семейство, казва „и когато Павзаний се върна да оспори трона, като изгнаник, но поддържан от обстоятелствата и от много хора, донасяйки със себе си елинска войска, и когата превзе вече Антемон, Терма, Страпса и други места, по времето когато македонците още не бяхе се обединили, но повечето поддържаха Павзаний.”
Споменатият тук Павзаний е бил сродник на царското семейство. Следователно Ἑλληνικὴ δύναμις се противополага на Павзаний като македонец. Подобни места се намират и в речта му κατὰ Κτησιφῶντος, напр.
„106 или за най-горчивият период от всички, през който Демостен донесе разорение на нашата страна и цяла Елада. 128Филип не беше в Македония през това време, нито в Елада, но в Скития – толкова далеч! А сега Демостен си позволява да кже че аз бях този който го настрои против Елада!”
Забележително е, че и в достигналите до нас под Есхиново име писма македонците се наричат варвари…Македонците се наричат варвари и от оратора Динарх от Коринт, който е бил също така един от големите представители на македонската партия в Атина.

Но не само в Анабазис, a и в другите съчинения на Ариан се намират места, в които македонците се отделят от гърците…
Приведените текстове очевидно не изразяват мнението на Ариан, понеже по негово време македонците са били напълно погърчени, но отразяват по-скоро мненията на по-стари писатели, от които той е почерпил своите сведения и които той, както е например в „Индика”, по име споменава.
Епохата на Александър Велики се описва и от Плутарх в някои от сравнителните животописи. И този гръцки писател е почерпил сведенията си от по-стари извори, съвременни на епохата, която той разглежда. В животописа на Демостен Плутарх съобщава следното:
A в сравнението между Демостен и Цицерон казва:
4 (53.) 3 συναγωνιζόμενος γὰρ ὡς εἴρηται τοῖς ἕλλησι καὶ τοὺς Μακεδόνων πρέσβεις ἒξελαύνων ε’πήρχετο τὰς πόλεις, πολὺ βελτίων Θεμιστοκλέους καὶ Ἀλκιβιάδου παρὰ τὰς ταύχας διαφανεὶς πολίτης.
В животописа пък на Александър Велики се разказва, че Александър
(47, 3) ἐπεί δὲ καὶ τῶν φίλων ἑώρα τῶν μεγίστων Ἡφαιστίωνα μὲν ἐπαινοῦντα καὶ συμμετακοσμούμενον αὐτῷ, Κράτερον δὲ τοῖς πατρίοις ἐμμένοντα, δι᾿ ἐκείνου μὲν ἐχρημάτιζε τοῖς βαρβάροις, διὰ τούτου δὲ τοῖς Ἕλλησι καὶ τοῖς Μακεδόσι.
Ηο особено забележително е следното място от Александровия животопис:
51, 2. Ὁ δὲ Ἀλέξανδρος ἀποστραφεὶς πρὸς Ξενόδοχον τὸν Καρδιανὸν καὶ τὸν Κολοφώνιον Ἀρτέμιον „Οὐ δοκοῦσιν, εἶπεν, ὑμῖν οἱ Ἕλληνες ἐν τοῖς Μακεδόσιν ὥσπερ ἐν θηρίοις ἡμίθεοι περιπατεῖν”
Тези думи, безразлично дали са били казани от Александър Велики, или не, са едно от най-добрите доказателства, че македонците са били смятани за народ, отделен от гърците. Срв. на стр. 45 изявленията на Александър I y Херодот. И в двата случая самият македонски цар отделя македонците от гърците.

(Продължава в следващия брой)