Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ ПРЕЗ 2018 ГОД.


Ангел Димитров, председател на българската част от установената с договора за добросъседство обща експертна комисия между България и Македония (комисия, чрез която РБългария прояви неприкрит стремеж да наложи на Македония да приеме доктрините на българския национализъм и на практика да отрече съществуването на македонската нация, история и култура, заплашвайки да постави вето на македонския напредък в евроинтеграцията), е на същата линия, като дори заяви, че става дума за „общество, в което вече четири поколения са моделирани по един начин, който за нас е неприемлив“[56], на практика визирайки македонското национално самосъзнание.
В излязлата през 2019 г. книга на научния работник Цочо Билярски на същата теза е придадена и „научна“ форма. Тя е озаглавена „Македонизмът – сръбско-руският заговор срещу българите“ и е рекламирана като „документален разказ за възникването и налагането на македонизма като държавна антибългарска идеология“, наложена „с кръв и жестокости“, като се говори за „антибългарската пропаганда на македонизма“[57].
Подобни дефиниции на „македонизма“ като антибългарско явление се откриват и в медиите: „Смисълът на македонизма е откъсването на Македония колкото може повече от България“[58]. Свидетели сме на рядък феномен, в който самото самоопределение на една нация се третира като неприемлива неприятелска идеология от лидерите на друга нация. Съгласно този светоглед македонската нация и самосъзнание нямат право на съществуване, а още по-малко имат право да наричат езика, културата и историята си свои. Оттук става ясно и защо малцинството е третирано по толкова враждебен начин, като опасно за българската нация: „Македонско малцинство у нас? Може да наруши целостта на нацията“[59]. Словото на омразата се инициира от най-високо правителствено равнище. Вицепремиерът Каракачанов си позволи да нарече македонското малцинство в България „марсианци“[60].
Същото лесно прелива в медиите, които се изразяват изключително отрицателно спрямо македонците тяхното самоопределение и всяко тяхно действия или изказване. На 6 ноември в Blitz.bg излезе провокативен материал: „Страшен скандал в Пиринско: Родоотстъпници наричат България „Варвария“, бивш военен се пише за македонец!“. Освен родоотстъпници македонските активисти са наречени тук още „българи, които се определят като „македонци“[61]. Те са същества, които изпълзяват от своите „миши дупки“, съгласно заглавието на друга статия: „Нови омовци[62] се показаха от мишите си дупки!“, в която, очаквано, македонци е навсякъде в кавички, а отказът на съда да регистрира тяхно сдружение се одобрява[63].
Словото на омразата срещу македонците е станало част от популярната българска култура. Създадени са цели рубрики с вицове за македонци, осмиващи македонците, тяхното самоопределение и етническа принадлежност[64]. Словото на омраза, често срещано в медиите, лесно се прехвърля и е още по-масово в интернет. Тук ще приведем само един от безбройните примери: в материал под заглавие „Цинични македонисти се издадоха, че мразят Гоце Делчев, понеже е български герой“ от автор shtaparov, публикуван на19 юни 2019 г., намираме следните обяснение за това кои са и не са македонците: „Македонистите най-често не са “македонци”, а се правят на такива по служебни причини. Те си изкарват заплатата с това, понеже чужди служби поръчват тяхната българофобия. Най-злобните македонисти не са и няма как да са истински “македонци” (българи) – чуждите служби са разбрали, че никой българин не може да продава родината си безкрайно, та колко и да му плащат“[65].
Македонците, които се осмеляват да изказват открито свои позиции по социалните медии, са редовен обект на обиди, атаки и заплахи. Редовните нападки и подигравки с македонците по телевизията се отразяват на хората с македонско самосъзнание, като карат една част от тях да крият своето самосъзнание и идентитет, а онези, които публично са се самоопределили за такива, са обект на редовни атаки за това във всекидневния си живот от „приятелски“ закачки и подигравки, вдъхновени от публикации в медиите, до директни нападки. Те са станали толкова обичайни, че македонските активисти дори не ги смятат и съобщават като нещо особено. По този начин свободното и несанкционирано слово на омраза се пренася сред хората и трови ежедневието им. Като илюстрация на 26 ноември 2019 г. на заседание на всички спортни дейци в община Сандански, организирано по инициатива на кмета Атанас Стоянов на тема „Развитие на спорта“, присъства и дългогодишният треньор по джудо Кирил Тилев. Тук той се сблъсква с особен вид забележки от друг от треньорите (Николай Вакареев): „Ти какво правиш тук, не си за тук, ОМО „Илинден“ не може да присъства, кметът е от ВМРО-БНД, няма да те допусне, македонци няма“. На тези, които са особено активни в македонските организации, им се случва да получават „добронамерени“ съвети да си траят и да не казват, че са македонци, и да спрат да се занимават с тези въпроси, за да си нямат проблеми, или пък от време на време научават, че полицията е разговаряла с работодателите им за тях и е искала изгонването им.[66]***
Словото на омраза, на което са жертва македонците в България бе обект и на последния доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Освен цитираното като мото на подзаглавието в него намираме още: „Расисткото и нетолерантно слово на омраза в политическия дискурс продължава да бъде сериозен проблем в България. Главни цели на словото на омраза са ромите, мюсюлманите, евреите, турците и македонците. В предишния си доклад асамблеята призова българските власти системно и безусловно да осъдят словото на омраза срещу малцинствата, да предприемат мерки за насърчаване на толерантност и взаимно уважение и да окуражават примерно поведение на политическите лидери. За съжаление ние научихме, че ситуацията в това отношение не се е подобрила“[67].
Същото бе осъдено в позицията на над 30 европейски правозащитни организации през декември 2020 г.: „Нарушаването на фундаментални права и случаите на слово на омразата и натиск над македонската общност в България се увеличават трайно и срещу това трябва да бъдат предприети мерки… Институциите на ЕС трябва да предприемат административни и политически действия, за да спрат тези нарушения на основни права срещу македонската общност в България и да осигурят спазването на правата им като европейски граждани, принадлежащи към етническо малцинство“[68].
ОРГАНИЗИРАН ТОРМОЗ
В желанието си да забрани двете регистрирани македонски организации, Окръжна прокуратура – Благоевград нарежда на полицията да направи разследване на двете сдружения и тяхната дейност, въпреки че те не са имали време да развият някаква дейност. Разследването е извършено с посещения по домовете на членовете, връчване на призовки за задължително явяване в полицията и даване на въпросници за попълване, действия, които особено в селските райони, където населението не е свикнало на посещения на полицаи по домовете, се възприемат от населението като унизителни и хвърлящи сянка върху репутацията на посетения. Разследването е възложено на сектора за противодействие на икономическата престъпност, въпреки че никоя от организациите не е имала време за развиване на каквато и да финансова активност. От членовете на дружеството за защита на основни човешки права на 12 ноември е поискано писмено да отговорят на три въпроса: „1. Кой, кога и с каква реална цел е събрал всички лица, цитирани в протокол от учредително събрание на „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права” на 21.08.2019 г.; 2. Знае ли причината, поради която поставените цели и средства, залегнали в устава на сдружението, касаят основно лица, самоопределящи се като македонци; 3. От учредяването на сдружението до момента извършвани ли са реално некакви действия и какви?“.
От въпросите е видно, че по някаква причина властите смятат, че създаването на дружеството има друга цел от заявената в устава, притеснени са от това, че целите касаят интересите на хората с македонско самосъзнание (въпреки че законът ясно предвижда свобода в избора на целите – чл. 2 от ЗОЛНЦ), но също така и не знаят за някаква дейност на дружеството, така че акциите на властите не са предизвикани от действия на сдруженията, а от техните идеи и етническото самоопределение на членовете им.
„Антични македонци“ получават своите въпроси на 4 декември и те са се увеличили до десет, като съдържанието им оставя впечатление, че със създаването на дружеството е извършено престъпление, което се разследва: кой ги е събрал, кога, къде, „с каква реална цел е учредено сдружението“ (4), „каква точно дейност ще развива“ (7), „с какви финансови средства смятат да осъществят целите на сдружението“ (8), „чрез кои програми на други чуждестранни правителства смятат да постигнат целите на сдружението?“ (9), „чрез кои сродни организации от страната и чужбина смятат, че ще имат контакти с оглед постигане целите на сдружението“ (10).
Действията на правителството срещу тези две единствени регистрирани организации на македонското малцинство предизвикаха реакцията на Civic Solidarity Platform и повече от 30 европейски правозащитни организации, които се изказаха в тяхна подкрепя: „Налице е натиск над защитници на правата на човека и е тревожно, че българското правителство не съумява да спре тези нарушения“ [69]. Друг вид тормоз е постоянното отказване на регистрация поради формални често измислени и обикновено дребни, лесно отстраними причини, такива, за които по закон агенцията е длъжна да укаже и даде възможност вносителят да коригира. Вместо да поиска такива поправки, ако ги смята за необходими, агенцията винаги постановява окончателен отказ, като съветва потърпевшите да започнат цялата процедура от нула: ново учредяване, нов устав, нова молба за регистрация. В тази тактика на „изтощаване“ агенцията генерално има подкрепата на съда. Всяко внасяне на нови документи изисква средства за държавна такса, адвокат, както и пътни и други разходи, така че всяко ново учредяване и внасяне струва на учредителите над 450 лева (ок. 250 евро), което е малко под една минимална заплата в страната (560 лева през 2019). Разходите сериозно нарастват, когато отказа трябва да се обжалва в Окръжен и Апелативен съд. Многократните връщания за дреболии или дори по измислени причини не само създават много работа, главоболия и загуба на време за македонските активисти, но и реално ги изтощават финансово, което очевидно е и една от целите на прилаганата стратегия[70].
През тази година завърши случаят с тормоза на работното място, на който бе подложен Кирил Тилев (виж докладите от 2017 и 2018 г.). Присъдена му е сума, която не може да покрие разходите на Тилев по водените дела. На 27 март 2019 г. Окръжен съд – Благоевград частично оневини извършителя на тормоза и намали наказанието му от 2500 на 1500 лева[71]. По-късно по настояване на съда и вследствие на финансова невъзможност на Кирил Тилев да продължи да се бори е постигнато споразумение. Делото е илюстративно за отношението на съда към македонците – стреми се да ги обезкуражи и да защити обиждащите ги, като отказва да обърне внимание, че се касае за обиди или дискриминации на етническа основа.
ВЛАСТИТЕ ОТКАЗВАТ ДИАЛОГ
Диалогът между българските власти и организациите на македонското малцинство е редовна препоръка в докладите на международни организации и институции[72]. За съжаление и тази година властите не предприеха нито една инициатива, за да изпълнят препоръките в докладите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, комисаря по правата на човека, Европейската комисия за борба срещу расизма и нетолерантността и Консултативния комитет по прилагане на Рамковата конвенция за националните малцинства за започване на диалог с малцинството. Обратно, на множеството писмени молби от македонски организации за срещи и разговори с български институции, като президент, премиер, парламент, министър на образованието, Комисията срещу дискриминацията, Комисията за малцинствените въпроси и др., никакъв отговор не бе получен.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ПРЕПОРЪКИ
При съществуващото положение в страната не изглежда вероятно, че положението на македонците в България може да се подобри без сериозна външна намеса и особено на европейските институции. Проблемът е много стар и сериозен и се нуждае от спешни мерки[73]. Отричането и дискриминацията на македонското малцинство се явява последната тоталитарна политика в Европейския съюз. За да започнат да се решават съществуващите проблеми с македонското малцинство в България, трябва да се направят следните промени в България:
1. Да се оттеглят решението на Конституционния съд от 29 февруари 2000 г. и декларацията на българския парламент от 6 март 1990 г., които официално постулират, че в България няма оформен македонски етнос, както и позицията на правителството и декларацията на парламента от 9 ноември 2019 г. Същите служат като идеологическа и правна основа на дискриминацията. Правителството официално да декларира, че македонското малцинство повече няма да бъде отричано, нито дискриминирано и че неговите права ще бъдат защитени.
2. Държавата официално да признае съществуването на национални малцинства в България и понятието „национални малцинства“ да бъде внесено в Конституцията. Да се направят необходимите законови промени, за да не може принципът на единство на нацията да се използва за отричане на самото съществуване на национални малцинства и техните права.
3. Да се промени Законът за регистрация на неправителствените организации, като в него се внесат членове, които да направят невъзможно самоопределението на малцинствата да се тълкува като антиконституционно, антидържавно, застрашаващо териториалната цялост и основание за отказване на регистрация.
4. Да се вземат мерки, за да не може конституционната забрана за регистрация на организации на етническа основа да се тълкува и използва срещу правото на малцинствата да създават организации.
5. В преброяването да се внесе отделна графа „македонец“ и при неговото провеждане да се оповести публично и официално, че всеки, който се чувства македонец, може свободно да се самоопредели като такъв.
6. Да започне активен диалог между държавата и представители на македонското малцинство за решаване на съществуващите проблеми. Македонските организации да се регистрират и македонски представител да влезе в Комисията за малцинствата.
7. Да се вземат мерки за промовиране на толерантност по отношение на македонското малцинство и защита на същото от слово на омраза и институционална дискриминация.
8. Изучаването на македонски литературен език, култура и история да влезе в образователните програми за децата от македонското малцинство и в държавните университети. Същевременно трябва основните образователни програми да се модифицират така, че да не изключват македонската нация, малцинство и техните история, култура и език (нещо, което не е ново и в миналото е било правено в България, а след това изоставено).
Правозащитен комитет „Толерантност“, с подкрепата на: ОМО „Илинден“-ПИРИН, Дружеството на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор, ОМО „Илинден“, „Народна воля“ и „Македонски глас“
[1] PACE: Post-monitoring dialogue with Bulgaria, Explanatory memorandum by Mr Frank Schwabe and Mr Zsolt Nemeth, co-rapporteurs, http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-en.asp?fileid=27711&lang=en, 160. „There is no Macedonian language or history in schools”.
[2] Няма нито една политически или общественозначима личност в страната, която явно да декларира македонско самосъзнание, което показва или че такива не могат да се издигнат до такъв статут, или че са принудени да прикриват своето самоопределение поради страх от негативни последици.
[3] Explanatory memorandum… http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-en.asp?fileid=27711&lang=en, 160, изпозлвано на 12 март 2020.
[4] Тук би трябвало да сложим Български хелзинкски комитет и хората около редакцията на „Маргиналия“.
[5] http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-en.asp?fileid=27711&lang=en, използвано на 4 март 2020.
[6] 1355th meeting, 23-25 September 2019 (DH), Human rights, H46-5 United Macedonian Organisation Ilinden and Others group v. Bulgaria (Application No. 59491/00), https://search.coe.int/cm/pages/result_details.aspx?objectid=0900001680972d09, използвано на 11 март 2019.
[7] http://www.bghelsinki.org/bg/novini/bg/single/20191216_statement_Macedonian_minority/, https://www.civicsolidarity.org/article/1639/respect-and-recognition-macedonian-minority-bulgaria-strong-condemnation-announcements, използвани на 12 март 20120 г.
[8] Observations of the Bulgarian Helsinki Committee on the execution of the group of judgments „Umo Ilinden and others v. Bulgaria” 11 July 2019 до Секретариатот на Комитетот на министрите.
[9] Частта от доклада на ПАСЕ, касаеща македонското малцинство, бе премълчана от властите и посрещната гневно в медиите: Маргарита Колева, ПАСЕ видя македонско малцинство в България. Начало ПАСЕ видя македонско малцинство в България, Dnews.bg, 26.09.2019 , https://dnews.bg/pase-vida-makedonsko-malcinstvo-v-balgaria.html, ползвано на 12 март 2020.
[10] Каракачанов: Нямаме проблем с македонско малцинство, https://fakti.bg/world/398601-karakachanov-namame-problem-s-makedonsko-malcinstvo.
[11] Красимир Каракачанов: България не трябва да казва „да“ за започване на преговори на Македония за ЕС на този етап, http://www.vmro.bg/%; https://www.vesti.bg/bulgaria/karakachanov-ostro-za-makedoniia-sled-izkazvane-na-pendarovski-6100202; ползвано на 12 март 2020 г.
[12] Декларация на Четиридесет и четвъртото Народно събрание на Република България във връзка с разширяването на Европейския съюз и процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания https://parliament.bg/bg/declaration/ID/157188, ползвано на 3 март 2020.