Шепотът на вековете

МАКЕДОНИЯ, МАКЕДОНЦИТЕ И МАКЕДОНСКИЯТ НАРОД В РУСКИТЕ АРХИВНИ ДОКУМЕНТИ (16-18 В.)

Иво Костадинов


Вече две десетилетия живеем в 21 век и всеки любознателен човек с достъп до Интернет, малко желание и базови компютърни умения може лесно да търси информация, да чете и пише по интересуващите го теми. Голям брой библиотеки по света правят достъпни онлайн своите фондове, а държавните архиви постепенно започват да публикуват документи. Тук искам да покажа резултатите от едно кратко изследване на рускоезичните интернет ресурси. Едно, защото те като цяло са много малко проучени от македонски историци, и, второ, защото руските (и съветските преди това) почти нямат отделни изследвания за историята на Македония. Единственото по-подробно дело на базата на руските архиви е известната книга на Александар Матковски „Македонскиот полк во Украина“, Скопје, 1985. Както пише авторът, съветските, сега разделени на руски и украински архиви, са проучени крайно недостатъчно и че в бъдеще историците трябва да им обърнат сериозно внимание. Могат да се прочетат и други изследвания, като например това на Милка Здравева „Пресељеници из Македоније у руско царство средином 18. века“, но те се опират на литература втора ръка, а не използват директно архивите.
Интересен е животът с неговите странности, като това, че писането на този текст съвпадна с излизането в интернет на една статия в списание ИСТОРИЈА/JOURNAL OF HISTORY [год. LIV, бр. 2], 2019, издание на Сдружението на историците на Република Македония, с автор Александар Траяновски – „Две грамоти од охридските архиепископи Јоасаф и Нектариј до рускиот цар Михаил Теодорович од 1628 и 1629 година“. В нея се посочва, че след дългогодишна трудоемка работа по издирването и превеждането на намерените над сто документа, отнасящи се за Македония, в ЦГАДА, в рамките на макропроекта на МАНУ под заглавие „Документи за врските на Охридската архиепископија со Русија и со Руската православна црква од XVI до XVIII век – Грамоти се испраќани од Македонија и од диацезата на Охридската архиепископија во Русија и врските со Московската патријаршија (1625-1728)“ са подговени за печат в два тома: „Милостиви грамоти од диацезата на Охридската архиепископија на грчки (катаревуса) јазик (1625-1703)“ и „Даровни грамоти на словенски (и црковнословенски) јазик (1626-1728)“. Описанието на този архив е налично на следния адрес: Центральный государственный архив древних актов СССР. Путеводитель. В четырех томах. Том 1. 1991 IV. Коллекции посольского приказа из МГАМИД > Дела по сношениям россии с иностранными государствами > Сношения России с Грецией Номер фонда Ф. 52 Объем 3337 ед. хр. Крайние даты 1509-1718: Дела и документы 1558-1716: о приездах православных духовных лиц и купцов из Аравии, Афона, Болгарии, Валахии, Греции, Грузии, Египта, Македонии, Молдавии, Польши, Сербии, Сирии, Турции, Украины. http://guides.rusarchives.ru/node/2338
Преди около две години ми попадна книгата „Россия и греческий мир в XVI веке“, 2004 г., в която има два много интересни документа от 16 век за Македония от същия този архив. До момента това са най-ранните руски документи, в които срещам да се говори за македонци и за преки контакти между Македония и Русия. Оказа се, че неотдавна те са преведени и на български, като по разбираеми причини остават игнорирани от българските историци, съответно и почти неизвестни. Затова вместо оригинала на староруски давам преводите на български. Ето ги и тях:

Грамота на цар Иван IV Василиевич, с която се разрешава на монаси от Рилския манастир свободно да събират милостиня в земите на изток и североизток от Москва, 1.XI.1558 г.

Препис от господарската, на блаженнопаметния цар и велик княз Иван Василиевич на цяла Русия, грамота за преминаване, дума по дума. От царя и великия княз Иван Василиевич на цяла Русия. От Москва по пътя до Троице-Сергиевия манастир, и до Медведева пустош, и до Переславъл Залески, и до Ростов, и до Борисоглебския манастир на Устие, и до Ярославъл, и до Юриев Полски, и до Владимир, и до Суздал, и по манастирите в тези градове, и обратно до Москва – до наместниците по градовете, до волостелите по волостите и до техните тиуни, до митарите по митниците, до превозвачите по реките и пазачите на мостове, до всички без изключение, кой какъвто и да е.
Пуснахме от Москва нашите богомолци македонци от манастира на свети Иван Рилски, свещеника Йосиф, дякона Кирил и стареца Евгений, а с тях и слугата им Иванка, и вие да не вземате от тях мито, явка, за превоз, за преминаване на мост и каквито и да било други такси, а да ги пропускате навсякъде без никокво забавяне. А който ги обиди с нещо или вземе от тях нещо, пред мен, царя и великия княз, ще изпадне в немилост и ще бъде глобен. Същото така владиците и архимандритите, игумените и управителите по манастирите също да почитат и пазят тези старци. А да ги води изпратихме преводача Иванка Тулупов.
Писана в Москва, година 7060 и седма, в 1 ден на ноември.
Издание: Россия и греческий мир в XVI веке, 2004 г., 363-364 (Дополнения, №11).

Грамота на цар Иван IV Василиевич за пътуването на бившия игумен на Рилския манастир Григорий и неговите спътници от Москва към Литва, 21.XII.1558 г.

Препис от господарската, на блаженнопаметния цар и велик княз Иван Василиевич на цяла Русия, грамота за пътуване, дума по дума. От царя и великия княз Иван Василиевич на цяла Русия. От Москва по пътя до Смоленск и до литовската граница – до коларите по пътните станции. Да давате на бившия игумен на манастира на Иван Рилски в Македонската земя, заедно с петимата му братя и на двамата техни човека, пет каруци и водач – навсякъде, без да ги задържате нито час.
Писан в Москва, година 7067-а, в 21 ден на декември.
Издание: Россия и греческий мир в XVI веке, 2004 г. с. 365 (Дополнения, №12). Русия, Атон и Рилският манастир (XI – началото на ХХ в.). Сборник документи. Съставителство, превод и коментар А. Николов, Т. Георгиева, Й. Бенчева . София, 2016.
Книгата е налична онлайн в https://www.academia.edu/
От тези документи става ясно, че посещението в Русия е осъществено само една година след като Рилският манастир преминава от Охридската архиепископия под върховенството на възобновената сръбска Печка патриаршия. Поради което поместването му от монасите в македонските земи е или продължение на традицията от времето на Охридската архиепископия, или по онова време са смятали, че долината на Рилската река географски принадлежи към Македония. Независимо от причината, имаме ясно свидетелство за това, че името Македония е било живо и в пълноценна употреба в първите столетия от османската власт, както и че хората са се наричали македонци. Предстои да видим какво други данни ще предложат документите, открити в този обемен архив от изследователите от Македонската академия на науките и изкуствата.
Следващият интересен документ, който е публикуван на адрес: http://www.odinblago.ru/ahridskie_arhiep_v_moskve, е трудът на руския църковен историк и член на Руската академия на науките Николай Фьодорович Каптерев – „Охридските архиепископи и подчинените им йерарси, дошли в Москва за милостиня през XVI, XVII и в началото на XVIII столетие“, публикуван в „Прибавления к изданию творений святых отцов в русском переводе за 1888 год. Часть 41. М., 1888“. И този труд се опира на данните от гореспоменатия архив под общото име „Греческие дела“. Следва са се поясни, че под „гречески“ през Късното Средновековие в Русия се е разбирало „православно“, както ще видим и по-натам. Документът, който ни интересува, е на стр. 148, с посочен архивен номер Греческие дела 7139 г. № 3, и гласи: 1630 година, 12 септември „…воеводы прибалтийских земель доносили, что к их заставе из Орешка приехал Диррахийской (Драчки) митрополит Харитон один, с грамотами к царю и патриарху от Константинопольского патриарха. На границе подьячие допрашивали Харитона: какой он веры, из какого города родом, в каком городе был митрополитом… Харитон дал такое показание: он православной христианской веры греческого закона, родился во граде Аброншском (Амбракия), был митрополитом в Дурахионе семнадцать лет. Да православные же христианские веры греческого закона люди: феталияне, македоняне, фракияне, пиросы, арнауты, дукины живут в своей христианской вере от турского царя особно, и с турским-де царем бои у них бывают частые, а бьютца о вере”.
Накратко тук става дума за митрополит Харитон от гр. Драч, Албания, който обикалял за милостиня, и на въпроса от каква вяра и от кой град е, отговорил, че е християнин според „гръцкия закон“, и сред паството си изброява и македонците. Друг интересен момент в тази статия е цитирането на охридския архиепископ Аврамий, който през 1634 година посочил, че е архиепископ на “Сербския земли и Арвания и Болгарская и Македония все то, сказал, одна земля”. Явно тези факти до такава степен са всели смут в душите на българските историци, че вместо да опитат ги обяснят по някакъв начин, те не само ги избягват, ами дори и не споменават самата статия на Каптерев, за разлика от други широко цитирани негови дела, като например книгата му „Характеръ отношеній Россіи къ православному Востоку въ XVI и XVII“.

(Продължава в следващия брой)