Свидетелства за един достоен македонец – Стоян Герасимов Василев

„…НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“

Самуил Ратевски


Преди да се съберем на 2 май 1970 година, СЛАВЧО ми каза, че е намерил наш съмишленик. Това е ГЕОРГИ *** от с. Ключ, който сега живее в с. Градешница, а учи в гр. Петрич. След събранието ми каза, че *** от с. Ключ му е говорил по „македонския въпрос“, но СЛАВЧО не се издал пред него, че се интересува от това. Също така ми е казвал за няколко момчета от гр. Петрич, негови съученици, че имали желание да работят по „македонския въпрос“, но не им е доверил за организацията ни.
СЛАВЧО ми каза, че *** от с. Ключ бил викан в МВР – гр. Петрич, където го разпитвали дали членува в нелегална организация.
От своя страна, аз уведомих бай КРУМ, че съм включил в дейността на организацията едно момче от наше село, като не му обясних какво точно съм му възложил да върши. Той одобри това мое действие, тъй като аз изпълних неговото нареждане да търсим и привличаме наши съмишленици от околните села. Бай КРУМ не ме запита за името му, а и не поиска да го заведа да се срещне с него.

ВЪПРОС: – Какъв подбор смятахте да правите на новопостъпващите членове и какъв беше редът за приемането им?
х ОТГОВОР: – В непринуден разговор с хората трябваше да разберем кой ни симпатизира и е наш съмишленик, след това щяхме да разговаряме с него по „македонския въпрос“, за да разберем дали ще поиска да работи с нас за неговото разрешаване, и едва тогава ще го поканим в организацията ни. Освен това тези хора трябваше да имат колкото се може по-голямо образование. Последното условия беше наложено от бай КРУМ, понеже тези хора по-добре се ориентирали, имали по-добра обща култура и щели да бъдат полезни за организацията ни.
ВЪПРОС: – Каква структура имаше организацията ви?
ОТГОВОР: – Начело на организацията ни стоеше председател – бай КРУМ. В ръководството влизаше зам. председател, секретар, касиер и протоколчик. Всеки член на ръководството имаше определен район на действие във всяко населено място, в който трябваше да организира малки групи. Те трябваше да бъдат най-много до 5 човека, да не се познават помежду си, като техен ръководител трябваше да бъде един, който ще ги познава. Той, от своя страна, ще бъде подчинен на отговорника на района. Хората от групата не трябваше да познават отговорника на района. По предложение на бай КРУМ трябваше да установим връзка с Югославия. Това щеше да направи той самият с неговите познати, които щяха да му донасят литература по „македонския въпрос“.
На третата ми среща с бай КРУМ ние си разделихме района на действие. Бай КРУМ си определи 3 села, аз – две села, АТАНАС – района в Огражден, НИКОЛА – останалите три села в Подгорието, а за Славчо определихме гр. Петрич. Аз трябваше да му съобщя това, което направих на 2 май 1970 година на събранието.

ВЪПРОС: – Кои лица знаят за образуваната от вас нелегална националистическа организация?
ОТГОВОР: – Освен участниците в нея – бай КРУМ, НИКОЛА, АТАНАС, СЛАВЧО и аз, за организацията ни знаят КРУМ КЕРЕЗОВ от с. Мусомища, Благоевградски окръг. Освен това исках да се свържа с КИРИЛ КАРАДАЛЕВ от гр. Сандански, който е наш съмишленик по „македонския въпрос“, за да го привлека към организацията. Със същата цел писах писмо и на ГЕОРГИ ДЖИНГАРОВ от с. Мусомища. С последните двама не успях да вляза във връзка.
Връзка с тези лица трябваше да установя по препоръка на бай КРУМ, в изпълнение на решението да привличаме съмишленици в организацията ни. Тези хора познавам от казармата. В края на м. февруари т.г. с писмо се обадих на ДЖИНГАРОВ от с. Мусомища. Писах му за общи работи, като целта ми беше да установя връзка с него. От него получих отговор, като пишеше неща относно работата си, как се уредил след казармата и др. На това негово писмо аз отговорих, но не съм засягал „македонския въпрос“. На това писмо не получих отговор.
В края на м. март т.г. отидох по работа до гр. Благоевград, а оттам заминах за гр. Разлог, за да оправя книжката си за тракторист. След като си свърших работата, намерих свободно време и отидох до с. Мусомища, Благоевградски окръг. Пътувах с автобус. В селото потърсих ДЖИНГАРОВ, но ми отговориха случайни хора, че не бил в селото. Тогава намерих КЕРЕЗОВ, който по професия е електротехник и работи в гр. Гоце Делчев, в някаква кооперация. В селото пристигнах вечер, затова го намерих там. Двамата излезнахме в селото и се разходихме с негови приятели. Пренощувах при него, но нямаше възможност да разговаряме, защото при нас спа и брат му. Сутринта на следващия ден заминахме за гр. Гоце Делчев, като по пътя и в рейса говорихме за настроенията на местните хора и отношението им по „македонския въпрос“, и дали има нелегални организации, които да работят в тази насока. Той ми отговори, че със сигурност не знае, но се чувствало, че има хора, занимаващи се с тези неща, и сигурно има и организации. След това ме запита как вървят тези неща в нашия край и прояви интерес към нелегални организации. Аз му доверих, че има организация в с. Ключ, в която влизам и аз. Казах му, че ни ръководи един възрастен човек, че засега сме около пет човека, но постоянно издирваме наши съмишленици, за да я увеличим. Относно задачите на организацията му казах, че ще пишем лозунги за автономна Македония, ще събираме членски внос, че към началото на месец май ще се съберем всички членове на организацията, за да решим някои организационни въпроси и дадем насока на работата си. Накрая му поставих задача да издири и привлече наши съмишленици, като го поканих да дойде на нашето събрание, за точната дата на което щях да го уведомя по-късно. КЕРЕЗОВ обеща да дойде на събранието ни, като каза, че има много хора, които биха работили за автономна Македония. Уточнихме се, като му пиша писмо да дойде в гр. Петрич или с. Ключ на определена дата, след което ще го заведа на събранието ни, след което се разделихме.
Сутринта, преди да тръгнем за гр. Гоце Делчев, двамата с КЕРЕЗОВ отидохме в дома на ДЖИНГАРОВ, за да се видя и с него, но сестра му ни каза, че е заминал преди една седмица за гр. Ямбол, където искал да постъпи на работа.
С КИРИЛ КАРАДАЛЕВ от гр. Сандански се свързах преди 1 май т.г. посредством писмо. Понеже бях загубил адреса му, дадох същото на *** от с. Коларово, с когото сме служили заедно и познава КИРИЛ КАРАДАЛЕВ, учи в този град и обеща да го предаде на последния. В писмото написах, че го очаквам на 2 май т.г. в гр. Петрич на автостанцията, където ще говорим за някои работи. Със *** се срещнах след събранието и той ми каза, че е предал писмото на КАРАДАЛЕВ, при което последният казал, че няма възможност да отиде на определената дата в гр. Петрич, като казал аз да отида в Сандански при него. Предполагам, че е разбрал за какво става дума, и затова е поискал аз да отида при него и да разговаряме по този въпрос. С него сме съмишленици още от казармата. По *** му изпратих известие, че до края на месец май може да отида при него, но не зная дали му е предал това.

ВЪПРОС: – По какъв начин съобщихте на КРУМ КРЕЕРЗОВ за датата на събранието на нелегалната организация?

(Продължава в следващия брой)