Позиция

ЗА ИДЕАЛИТЕ, НАЦИОНАЛНИТЕ ИДЕАЛИ, ЛЕВСКИ И МОРАЛА

От Сдружение за ОИЧП и сдружение „АНТИЧНИ МАКЕДОНЦИ


На 13.07.1991 г. Вeликото народно събрание прогласи преход от „задълбочена социалистическа демокрация“ в НРБ към „ДЕМОКРАТИЧНА И ПРАВОВА ДЪРЖАВА“ в Република България. Всички бяха в очакване, ние в надежда. Напразно!
Вижда се – преход от демокрация в демокрация.
Само че в първата от тия демокрации българската държава интернираше и затваряше в лагери и затвори, убиваше македонци, защото „Македонски етнос няма и не може да има“ (според Т. Живков на пленум на ЦК на БКП – 11.03.1963 г.) Но комунистическите репресии имаха едно важно достойнство – в административните и съдебните актове коректно се записваше, че е заради македонския въпрос. А сега?
При сегашната демокрация (КРБ от 1991 г.), след 9-годишен период на прилагане на върховните принципи: права на личността, достойнство, сигурност, с общочовешки ценности: свобода, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост, (заложени в преамбюла на Конституцията) на 29.02.2000 г. Конституционен съд на РБ постанови необяснимо и фатално решение: „Обявява за противоконституционна партия „Обединена македонска организация „Илинден-ПИРИН“… в интерес на националната сигурност”, защото от партията говорели за права на македонците. Както се вижда, и при сегашната демокрация Живковото право „Македонски етнос няма и не може да има“ е живо, слава богу, без убийства и затвори, но с прилагане на пълна гама административни репресии, невъзпрепятствани от съда, но и с негово участие.
Когато в Европа и в вета се говори за Македония и македонците, парадоксално, в ЕВРОПЕЙСКА, ПРАВОВА и ДЕМОКРАТИЧНА България е табу да се говори за тях, не ли за правата им. А ето за македонците и непростимите им „грехове“:
Спомнете си романтичния исторически период на Балканите – от Османската империя предстои откъсване на още една християнска земя – македонската. Съседните балкански народи са вече свободни. Те са и „демократични“. Новоизлюпените държавници са захвърлили хуманните идеали отпреди Освобождението и са възприели нови – национални идеали (за величие). Зад всяка от държавите стои покровител – велика сила. Зад Македония няма. Започва усилено ухажване на македонците, ама ако се пишат българи или сърби, или гърци – първоначално върху определени части, а после на по големи, а накрая върху цялата македонска земя. Македонците разбират, че им предстои да платят висока цена за свободата си. Става ясно, че пречка за свободата на Македония е не сaмо турската власт но и сръбската, гръцката и българската държави с пълната им държавна мощ. Те нямали скрупули, ако националният им идеал се изгради върху гроба на друг народ, за което работели. Продължаващо мародерство и позор не в новооткрити земи на планетата, а в самата Европа.
Започва неравна епична битка за свободата на Македония, в която македонците нямали нито съюзници, нито покровители, само врагове. Врагове – отвътре и отвън – от всички страни. Битка свещена за най-високата ценност – да можеш да бъдеш, какъвто си – ето това е непростимият „грях“ на македонците в очите на балканците. За същата ценност във всяка балканска страна издигат на пиедестал, но ако са македонци – те са недостойни дори за живот.
Гоце беше казал: „Който иска да работи за присъединяване на Македония към България, Сърбия или Гърция, може да се смята за добър българин, сърбин или грък, но не и за добър македонец“. Македонците го чуха, разбраха и следваха, но нелепата съдба ни го отне.
А неповторимият Яне, оплют, но невъзпят до степента на неговото величие, който в турската държава установил паралелна власт, администрирал значителна част от Македония, строил не само училища и черкви, но и македонската държавност. Стигнал е да участва в атаката на Истанбул. Кой народ е имал такъв войвода?
Настъпва „балканският“ исторически период – хуманните идеали окончателно са заменени с национални (колко добре звучи), а споровете между балканците се водят с оръжие и дори с междудържавни войни, все в името на национални идеали – кой да грабне македонската земя. Идва Първата световна война, a на Балканите – под знамената на националните идеали. Резултатите от нея са оформени на масата на Великите сили, а македонската земя – подходящото платежно средство за балканските съюзници на Великите сили. По македонските земи „нямало“ македонци, там ходели сърби, българи и гърци, но говорели македонски.
Втората световна война България окупира, а после администрира македонските земи в интерес на своя национален идеал. Краят на жестоката война ражда ООН с неговите демократични принципи и заклинания против войните. Но светът нелепо се разделя на лагери и през отново разделената Македония минава лагерната линия на деление и противостоене – съдбата отново е безмилостно жестока към македонския народ
И днес македонската земя и македонският народ са заградени зад червени линии (модерно, нали!), поставени от балканците, чрез които се ограничават нашите основни човешки права и свободи, нашите пътища за развитие. А Европа е вече пораснала с един век в демокрацията и в човешките права. Създала е Европейски съд, за да може споровете да се решават според върховенството на предварително приети правила – (Конвенция) за правата на човека – от всички европейски държави. В България правилата са приети със закон – от Народното събрание. А споровете в Европа да се решават чрез силата на аргументите, в открит спор, интелигентно, от международен съд. Точно този съд само преди дни се произнесе за 16-и път по директен спор на македонците и българската държава, и отхвърли възраженията на държавата. Не за първи, не за втори, не за трети, а са 16-и път. И това за 16-и път не разколебава местните балканци, за 16-и път съдът не бил обективен. Бедна, неразбрана балканска държава!
Ние не знаем дали отричането на един народ до степен на забраната му е патент на българската държава във всички епохи, но ето сега, в ХХ1 век, европейска България иска да дерегистрира нашите две сдружения, вече регистрирани на основата на чл. 44(3) от КРБ и според сегашния български закон, защото:
Според прокуратурата в България не съществувало македонско етническо малцинство. А така ли е? В Конституцията на Република България от 1991 г., чл. 44, ал. 2 е записано: „Забраняват се организации, чиято дейност е насочена… към разпалване на… етническа вражда… „През 1946-а в т.нар. Пиринския край (а иначе Пиринска Македония) е извършено официално преброяване на населението – като македонци се самоопределят 63.6%. В останалите 36.4% са други народности, в т.ч. българите. През 1956-а при ново волеизявление македонците са 63.33%. Впоследствие и досега в преброителните книжа няма графа за македонци и така те вече са 0.000%. Но според мотивите, изложени във фамозното Решение 1/26.02.2000 г. на Конституционен съд на РБ легална ОМО „Илинден” е учредена на 18.04.1990 г. на основата на няколко нелегално съществували македонски организации. В периода след 18.04.1990 г. македонци (организациите им) са съществували легално с доверие и респект към българския закон – до 29.02.2000 г. Така в 2005 г. са подведени (вижда се от резултата), че ако представят списък с трите имена и ЕГН на 5000 кандидат-членове, партията ще бъде наново регистрирана. В срок бил представен списък с 5700 души, който вместо в съда за регистрация отива в МВР. Както е известно, МВР не е хуманитарна, а репресивна институция. А защо списъците са отишли там – за нас поне е ясно. А за да стане ясно и на останалите граждани на РБ – всичките хора от списъците са били по индивидуално питани и разпитвани в МВР или по домовете им въпреки тържествено звучащите права от преамбюла на КРБ (от 1991 г.) за права на личността, достойнство и сигурност. Нека при тези очевидни факти да попитаме – има ли в България (Пиринска Македония) македонски етнос: къде са хилядите „илинденци“, къде са последователите на Гоце и Яне, къде са хората от преброяването през 1946-а, къде са македонците от 1956 г., къде са нелегалните македонци до 1990-а, къде после са легалните. И да попитаме – има ли етническа вражда и кой я произвежда?
Друг аргумент на прокуратурата е, че „Сдруженията са учредени с политически цели…“, защото в устава е прието, че ще вземат отношение по политически въпроси. Това е спекулация, защото критерият за това е дали една организация се бори за власт и дали участва в избори, а не политическите коментари, които са конституционно право на всеки гражданин на РБ.
Друг аргумент на прокуратурата е, че сдруженията са антибългарски, тъй като един от учредителите е редактор на в. „Народна воля“, където сдруженията са посочени като „македонско сдружение“ и „македонска организация“. Но това ще бъде дотолкова и дотогава очевидна истина, докато цял един народ – македонският, съществуващ реално и на своята земя, бива отричан с канцеларски аргументи.
Накрая се обръщаме към всички Българи (с главна буква) – и на тия, на които образът на великия В. Левски е в сърцата, и на тия, на които този образ стои закачен зад гърба им в луксозните кабинети, към всички, които стоим коленопреклонно пред делото и идеите му, дали знаят, че в знаменитото му тефтерче е записал: „Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност“. А ние, „греховните“ македонци, недоумяваме – това, което се върши на сакралните дати на Левски с паметниците, букетите, венците и патетичните словоизлияния, доколко е откровение, доколко безпринципен популизъм, лицемерие и двуличие.

От Сдружение за ОИЧП и сдружение „АНТИЧНИ МАКЕДОНЦИ