Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ ПРЕЗ 2018 ГОД.


Част от отричането на македонската нация и малцинство представлява и отричането на македонския език. Въпреки че е международно признат и преподаван в световните центрове по славистика, и че влиятелни български езиковеди от миналото са го признавали (като академик професор Иван Леков и майката на бившия премиер – Дина Станишева, за което последната е била уволнена) и е бил излъчван по Българското национално радио, след 1963 г. македонският език е отречен в България, остава непризнат до днес и е една от пречката за установяване на нормални отношения между двете държави, тъй като РБългария настоява в двустранните и международни отношения македонският език да не се споменава или да се споменава по начин, който да постави под въпрос неговото признаване. Езиковият въпрос се намери отново във фокуса на вниманието на българското общество при възможността РМакедония да започне преговори за евроинтеграция през 2019 г. В позицията на правителството от 9 октомври въпросът е също засегнат: „По отношениена езика да се използва фразата „официален език на Република Северна Македония“. При абсолютна необходимост от използване на термина „македонски език“ в документи и позиции на ЕС, със звездичка под линия следва да се пояснява всеки път – „съгласно конституцията на Република Северна Македония“. Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г. Никой документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“, отделен от българския“[25].
Тази позиция предизвиква реакция на Македонската академия на науките и изкуствата, която излиза с „Харта за македонския език“. В отговор на 11 декември и Българската академия на науките излиза с „категорично в защита на научните истини и факти относно произхода, историята и характера на официалния език в Република Северна Македония“, окачествяват хартата като „невярна и неприемлива, вредяща на отношенията между двете съседни страни“, и декларира, че „позицията на БАН остава единодушна и непроменена – официалният език в РСМ е писмено-регионална норма на българския език“[26]. На 29 юли вицепремиерът Каракачанов в отговор на въпроса защо не се изучава македонски език в България, заяви: „Кой македонски език да се преподава? Какъв македонски език да учат в Пиринска Македония или България? Този език в България никога не се е говорил, не се използва“[27]. Отделни лингвисти аргументираха позицията на държавата пред българските медии. Така според доцент Ана Кочева от БАН: „Езикът като език е съвкупност от всичко: от история на езика, от диалекти и от книжовен език. Цялата 12-вековна история на македонския е само българска“[28]***.
Отричането се явява политика, обединяваща политически елит, институции, съд, интелектуалния елит и журналистическия еснаф, при което политически и идеологически базирани позиции се превръщат в правни основания, а идеологията – в оправдание на дискриминацията. Подобни позиции не срещат осъждане или критика. Характерно е, че дори и най-либералната част от интелигенцията в България, която не подкрепя националистическата позиция на държавата спрямо съседна Македония и проявяват известна склонност за компромиспо въпросите за съществуване на македонска нация и език в РМакедония, подкрепя или поне не осъжда отричането на македонското малцинство в България. Така след публикуването на Рамковата позиция на българското правителство спрямо Македония много български интелектуалци излязоха с декларация, критикуваща всичко в тази позиция освен въпроса за македонското малцинство[29]. Интелектуалци и организации, които се явяват редки изключения по този въпрос, се включиха в декларацията на над 30 европейски правозащитни организации, подписали позицията Civic Solidarity Platform на 16 декември 2019 г., в която призовават „българското правителство и местната власт да гарантират уважение и признание на македонското малцинство в страната“[30].

НАРУШАВАНЕ ПРАВОТО НА СДРУЖАВАНЕ

„ РБългария е осъдена 14 пъти за нарушаване правото на сдружаване на македонците в България[32]. От 1990 г. до 2019 г. нито едно македонско сдружение не бе регистрирано. За пръв път през тази година две македонски сдружения получиха регистрация, но същата веднага бе оспорена от прокуратурата и бе започната процедура по отнемане на тяхната регистрация. Основният мотив, макар и често прикриван в решенията, е именно отричането на малцинството, обстоятелство, констатирано и в постмониторинговия доклад за РБългария от 2019 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа[33]. Алтернативните мотиви – че уж сдруженията си поставят политически цели или търсене на формални слабости в документацията, прикриват истинската причина. Въпреки че Комитетът на министрите през декември 2018 „приканва властите… да избягват колкото е възможно откази, базирани на формални основания“[34], тази практика продължи и през тази година.

Дружеството на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор

Поредният отказ на Агенцията по вписванията да регистрира сдружението бе направен на 4 декември 2018 г. на формални основания и веднага обжалван в Благоевградски окръжен съд. На 5 март 2019 г. съдът потвърди отказа на агенцията[35], а Софийски апелативен съд потвърди решението на благоевградския на 30 април 2019 г. На 14.06.2019 г. Агенцията по вписванията отказа искането за регистрация на дружеството, позовавайки се на несъответствия и „не напълно идентични“ по съдържание цели и средства, заявени в устава и в искането за вписване, като същевременно отказва възможност тези предполагаеми несъответствия да бъдат поправени[36]. На 18 юни, отчаяни от безкрайните увъртания на властите, членовете на дружеството поднасят ново искане – този път като дружество в частна, а не в обществена полза, тъй като изискванията към тези дружества не са толкова сложни, като този път премахват всякакви възможности за стопанска дейност в устава си[37] – момент, редовно злоупотребяван, за да се отказва регистрацията (тъй като тази дейност, независимо от всички промени за съдилищата и агенцията, се оказва винаги „недостатъчно ясно определена“). Последното няма да помогне на дружеството, защото в бъдеще именно липсата на стопанска дейност ще се окаже проблем за институциите. На 20.06.2019 г. Агенцията по вписванията отново отказа искането за регистрация на дружеството. В този случай претенцията е, че в устава „не се установява какъв е основният предмет на дейност, за да се иска регистрация на сдружението, както и липсва определение на стопанска дейност въз основа на основната дейност. В устава липсва каквото и да е определение на конкретната основна дейност… В устава липсва и определянето на вида на дейност съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЮЛНЦ“[38]. На практика агенцията предявява изисквания към дружеството, каквито се очакват от търговските дружества, освен това основава отказа си на неверни твърдения. Решението е обжалвано на 25 юни до Благоевградски окръжен съд. На 5 август благоевградският съд потвърди отказа. При това той прибавя редица особени и неясни мотиви, от които става ясно, че за него е неприемливо да се създава сдружение, което си поставя за цел „сдружаването не изобщо на репресираните от комунистическия режим в България заради изявите им по македонския въпрос, а само тези с „македонско самосъзнание и самоопределение“. Съдът намира за проблемно, че организацията си поставя за цел „защита правата и свободите на македонците в България“ и защита законните интереси на хората „с македонско самосъзнание“. Макар и не посмял да се доизясни докрай, все пак става ясно, че според съда не може да се регистрира организация, която да защитава правата на хората с македонско самосъзнание или онези на хората, репресирани заради него. Подобни цели според него не съответстват на закона. Съдът премълчано тръгва от убеждението си, че македонска общност в България няма и не бива да има, за да заяви, че: „не може да се приеме, че се касае до организация, целяща съхраняване на историческата памет за репресирането на дадена общност“. Освен подобни тези съдът се позовава още на за известно време излезлия от арсенала аргумент, че уж организацията си поставяла цели като на политическа партия, нещо изцяло невярно, а и не аргументирано в решението [39]. Решението е обжалвано пред Апелативния съд на 14 август 2019 г. В жалбата е посочено с основание, че с оспорваното решение на практика „съдът приема, че гражданите с македонско самосъзнание и самоопределение нямат права и не могат да се защитават и да участват в организации[40].
На 24 октомври 2019 г. Софийски апелативен съд потвърди присъдата на Благоевградския окръжен съд. Този път той поне се е изразил ясно и откровено, че „в България не съществува македонско малцинство… ето защо афиширането на такова малцинство чрез организация… е насочено срещу единството на нацията, за което разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Конституцията установява изрична забрана…“[41].
ОМО „Илинден“
На 17 май 2019 г. ОМО „Илинден“ подава ново искане за регистрация. На 20 май Агенцията по вписванията отказва искането за регистрация, позовавайки се на формални неизправности, като основният аргумент е, че е приложен списък на учредителите с личните им данни, а би трябвало да се достави такъв съ заличени лични данни, както и че протоколът не е подписан от председателя и протоколчика. Въпреки предписаното от закона (чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ) задължение на агенцията да даде указания на подателите да поправят съществуващи неизправности, агенцията обявява тези норми за неприложими в случая и постановява директен отказ[42]. На 27 май ОМО „Илинден“ подава жалба до Окръжен съд – Благоевград, в която заявява че отказът „е незаконосъобразен, тъй като не са налице посочените нередовности, дори и нищожен, тъй като е напълно неразбираем и посочените нередовности от длъжностното лице по регистрацията не са посочени като такива в нито един нормативен акт на РБългария“. Организацията е внесла искания от закона документ със заличени данни, докато онези, за които агенцията настоява, че е трябвало също да са със заличени данни, не са предвидени в закона и няма такава законова практика. Протоколът е подписан от всички учредители (както е предвидено от закона), докато не съществува нормативно изискване да бъде подписван само от председателстващия и от протоколчика, както настоява агенцията[43]. На 3 юни 2019 г. Окръжен съд – Благоевград отхвърля жалбата на ОМО „Илинден“ и потвърждава решението на агенцията, позовавайки се на това, че не е представен документ със заличени лични данни на учредителите. Съдът допълва обаче още едно основание за отказ от регистрация, а именно своето твърдение, че целите на сдружението не са в съответствие с предвидените в закона (чл. 38 от ЗЮЛНЦ) цели, касаещи развитието на гражданското общество и участие, утвърждаване на духовните ценности, образованието, науката, културата, защита на човешките права и други [44]. Имайки предвид, че организацията си поставя за цел защита на човешките и малцинствени права на македонците и изучаване на македонски език в образованието, запазването и развитието на македонската култура, цитираното твърдение на съда е не само фактически невярно, но показва, че за съда македонските културни и духовни ценности заедно с правата на българските граждани с македонско самосъзнание не са необходими ценности в едно гражданско общество, не са ценности сами по себе си и не са цели, които една организация има право да си поставя.
На 25 юни ОМО „Илинден“ внася жалба до Софийски апелативен съд срещу решението на Окръжен съд – Благоевград. На 1 август Софийски апелативен съд намира, че агенцията не е изпълнила задълженията си, предвидени в закона, и не е дала указания за отстраняване на нередовността, а Окръжният съд е неглижирал този факт и е „постановил незаконосъобразен акт“. Воден от това, съдът отменя решението на Окръжния съд и дава указания на Агенцията по вписванията да се произнесе отново като изпълни процедурата по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ (да укаже на заявителите необходимите поправки). Същевременно отказва да се произнася по другите доказателства[45]. Агенцията дава нови указания, които публикува на сайта си на 6 август, а също така и изпраща до адреса на организацията. Указанията обаче са изпратени на погрешен номер, макар и на същата улица, и не са връчени на председателя на организацията, а на случайно лице. Като резултат организацията научава за указанията, когато срокът, даден от агенцията, вече е изтекъл, обстоятелство, което агенцията използва, за да постанови нов отказ на 9 август 2019 г. [46]. Организацията подава жалба срещу това решение на агенцията в Окръжен съд – Благоевград, който на 27 ноември отменя решението на агенцията и я задължава да се произнесе отново, като спази решението на Софийския апелативен съд[47]. На 3 декември 2019 г. Агенцията постановява нов отказ по същото дело, като се оправдава с техническа невъзможност това да бъде направено, тъй като вече веднъж е постъпено според указанията на съда по този случай. Агенцията допълва, че „дори и да се дадат повторно същите указания на заявителя“, поради смъртта на член на управителния съвет на ОМО „Илинден“ Йордан Костадинов на 23.08.2019 г. е невъзможно да се извърши регистрация със съответните документи, а трябва да се направи нова регистрация[48].
Гражданско сдружение за защита правата на човека и развитие на гр. Разлог
На 4 ноември 2019 г. Агенцията по вписванията отказа на още една македонска организация – Гражданско сдружение за защита правата на човека и развитие на гр. Разлог, на формални основания[49]. Отказът не е обжалван.
Процедура за забрана на Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права и Антични македонци
Регистрирани съответно на 30 август и 30 септември 2019 г., регистрацията на двете организации бе атакувана от държавните институции в началото на ноември 2019 г. Сигналът е внесен от вицепремиера Каракачанов чрез Държавна агенция „Национална сигурност” до главния прокурор Цацаров „относно: регистрирани юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в полза на „македонско малцинство“ в Република България“, което представлявало опасност за единството на нацията. На 7 ноември Благоевградска окръжна прокуратура започва разследване, базирайки се на писмо на заместник на главния прокурор и информация от Държавна агенция „Национална сигурност”. Разследването си поставя за цел да изясни „какви са истинските цели на сдружението”, като на 11 ноември вече прокуратурата внася искане до съда за забрана на организациите. Използвана е следната аргументация: „Видно… е, че така формулирани, целите на сдружението и средствата за тяхното постигане недвусмислено сочат, че учредителите приемат не само съществуването на македонско етническо малцинство в България, но и че правата и свободите на това малцинство са накърнени, поради което и се налага тяхна защита. Имайки предвид това, че в България не съществува македонско етническо малцинство (в този смисъл Решение №1от 29.02.2000 г. на КС на РБ по конст. д. № 3/1999 г.), учредяване на сдружението с нестопанска цел с основна задача… защита на правата на македонците… е насочено срещу единството на нацията, поради което то съществува в нарушение на чл. 44, ал. 2 от Конституцията на РБългария“[50]. Своята позиция прокуратурата обосновава с необвързващото и неекспертно мнение, изказано от Конституционния съд на РБългария в Решение №1 от 29 февруари 2000 г. по дело №3 от 1999 г., с което бе забранена партията ОМО „Илинден“-ПИРИН, решение, за което България бе осъдена в ЕСПЧ. Освен това прокуратурата окачествява сдружението като „антибългарско” само на база на това, че е учредено от хора с македонско самосъзнание, които смятат, че съществува македонско малцинство. До края на 2019 г. съдът не се е произнесъл по тези искания.***
Държавната политика по въпроса за регистрация на македонските организации продължава да бъде: затваряне на мониторинга на Страсбург, без да се даде регистрация на македонските организации. Зад проблема с нарушаване правото на сдружаване на македонците се крие много по-големият проблем на отричане съществуването на малцинството и стремежът то да бъде асимилирано. Държавата не желае да допусне македонците в обществения и политическия живот на страната. Очевидно е, че тази дискриминация намира подкрепа сред голяма част от елита, опозиция няма, а гласовете на разума са редки[51].

СЛОВО НА ОМРАЗА

„Расистко, нетолерантно слово на омраза в политическия дискурс, насочено… срещу македонците, продължава да бъде сериозен проблем в България“ (доклад на ПАСЕ 2019).
„За всички е ясно, че македонската нация бе изкуствено създадена – на антибългарска основа“ (национален ежедневник „24 часа”)[52].
Един от начините, по които македонското малцинство и нация се стигматизират и отричат, е като се подменят понятията – вместо македонско самоопределение – македонизъм, определян като „антибългарска идеология“; за хората с македонско самосъзнание – „македонисти“ вместо македонци, и съответно техните организации, цели, действия – като „македонистки“ вместо македонски. Ако някъде се използват понятия като македонци или македонска нация, те задължително се поставят в кавички и се иронизират[53].
Връзката между отричането и словото на омраза е видно и в цитираното изказване на българския вицепремиер от 28 септември 2019 г., където освен отричане на каквато и да е македонска идентичност, деградирайки я до насилствено създадена чрез фалшификация и „промиване на мозъци“, същият я определя и като „догмите, измислени в Съветския съюз“ [54]. Бившият председател на Народното събрание и посланик в Македония Александър Йорданов направо заявява, че „големият проблем в Северна Македония е самият македонизъм. Там има постоянна антибългарска доктрина. Там ги учат да избягват българите, за да могат да се идентифицират”[55].