Свидетелства за един достоен македонец – Стоян Герасимов Василев

„…НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“

Самуил Ратевски


Тогава аз предложих за име на организацията ни названието „НЕВИДИМИТЕ ОРЛИ НА БЕЛАСИЦА“. Мотивирах се с това, че дейността ни ще бъде тайна, конспиративна, че нашата организация е първа в този край, че на герба на Македония е имал изобразен орел. Освен това в нея трябваше да членуват хора главно от нашия, Беласишки край.
ВЪПРОС: – Какви са целите и задачите на организацията ви?
ОТГОВОР: – Основната цел на организацията ни е да води борба за „свободна“ и „независима“ Македония.
Задачите, които трябваше да изпълним за осъществяване на поставената цел, са: да пишем лозунги и позиви против властта и да накараме местното население да се почувства македонско, като го накараме да поиска отделяне от България и образуване на автономна Македония. Трябваше да водим агитация на местните хора и да ги приобщим към нашите схващания по „македонския въпрос“. За да вършим по-добре тази дейност, направихме и разделението на нашия край на съответни райони и определихме отговорници, от които ще се търси отговорност за извършеното по поставените задачи.
ВЪПРОС: – С какви средства смятахте да постигнете поставената цел?
ОТГОВОР: – Поставената цел смятахме да постигнем посредством агитация на местното население да не се оставя да бъде претопено от българите, да се бори за възвръщането на старите си традиции, за борба за „свободна“ и „независима“ македонска държава. Това трябваше да вършим при посещения по селата, в разговори с хората, като се стараем да ги спечелим и убедим за нашето дело. С тези наши действия искахме да организираме хората от нашия край на борба за автономна македонска държава.
На една от срещите ни, преди събранието бай КРУМ ни каза, че „на нас не ни трябва оръжие. Нашето оръжие ще бъде словото и писането, и разпространяването на позиви с македонско съдържание“. Именно в този дух бяха и решенията, които взехме на събранието: всеки от нас да напише по няколко лозунга, които след колективно обсъждане ще напишем и размножим в много екземпляри, като след това ще ги разпространяваме по селата.
ВЪПРОС: – Има ли устав организацията Ви?
ОТГОВОР: – На срещите ни преди събранието взехме решение организацията ни да има устав, за който бай КРУМ каза, че ще ни го набави от Югославия, където имал хора. На самото събрание нямахме такъв и не сме приемали изработен от нас. Впоследствие този въпрос не сме разглеждали, понеже нямаше време, тъй като бяхме разкрити.
ВЪПРОС: – С какви средства разполагаше организацията ви?
ОТГОВОР: – Като заместник-председател зная, че в момента на залавянето ни разполагахме само с парични средства от членския внос.
На 17.V. т.г. в с. Ключ ме потърсиха НИКОЛА и АТАНАС, за да ме предупредят от името на бай КРУМ, че наскоро била разкрита нелегална македонска организация, която работела в гр. Петрич. По негово поръчение трябваше да вземем всички предпазни мерки, за да не се провалим и ние. След това, в изпълнение на решенията на събранието, аз дадох на АТАНАС 10 лева (една банкнота от 10 лева) за членски внос за месеците април и май. Дали другите членове на организацията са платили членският внос, не зная.
Огнестрелно оръжие нашата организация не притежава. Аз имам една ловджийска кама, която нося със себе си нощно време. Лично от НИКОЛА знам, че и той притежава кама, която носи със себе си. За тези ками бай КРУМ ни е казвал да носим със себе си, но не ни обясни защо да ги носим.
Освен това бай КРУМ бе разпространил между нас книжка с македонско съдържание, издадена в Югославия и написана на македонски език.
ВЪПРОС: – Каква литература по „македонския въпрос“ сте чели и откъде сте я вземали?
ОТГОВОР: – През м. април т.г. получих от *** една книжка на македонски език, за която той каза, че е получил от бай КРУМ. Тя имаше размери 25/15 см, имаше мека корица, на цвят светлосиня с бели черти. Носеше заглавието „СВЕТЛИНИТЕ НА МИНАЛОТО“. Не обърнах внимание на автора й. Не беше много дебела и доколкото си спомням, в нея се разглеждаше „македонският въпрос“. Не я прочетох цялата, понеже не разбирам добре езика. Когато ми я предаде, *** ми каза, като я прочета, да я върна пак на него. Не ми обясни откъде я е взел бай КРУМ и дали има още. Аз не изпълних това, а след като я прочетох, я дадох на СЛАВЧО, за да я прочете, като го предупредих, че е на сръбски език, и след като я прочете, да я върне пак на мен. Не съм му обяснявал откъде съм се снабдил с нея, а и той не ме е питал за това.
Освен тази книжка-брошура дадох му и една моя книга – „Актуални въпроси на Македония“. Същата е на баща ми и я намерих в чекмеджето на масата. Не си спомням кой е авторът й. Същата е написана на български език и в нея става дума за езика, културата, традициите на македонската нация. Имаше и пасажи за Илинденското въстание, ВМРО и др. подобни. След прочитането на тази книга СЛАВЧО трябваше да ми я върне.
Друга литература, въпреки че имах желание, не съм чел.
ВЪПРОС: – Предявява Ви се брошура на сръбски език, лилава на цвят, със заглавие „МАКЕДОНИЯ ПРЕД ДРУЖЕСТВОТО НА НАРОДИТЕ 1920-1921 год.“, която е книжка седма на библиотека „Светлини от миналото“ и е издадена от Радио и телевизия – Скопие.
Познавате ли предявената Ви брошура и какви обяснения ще дадете по нея?
ОТГОВОР: – В предявената ми брошура познах тази, която ми даде за прочит *** и за която той ми каза, че е получил от бай КРУМ. От тази брошура прочетох само един лист и след това я дадох да я прочете и СЛАВЧО, като му казах да ми я върне.
Горното продиктувах, прочетох го, вярно е записано, за което се подписвам.
ОБВИНЯЕМ: подпис (не се чете)
СЛЕДОВАТЕЛ: подпис (не се чете)
Печат: КРДОПБГДСРСБНА, ВЯРНО С ОРИГИНАЛА, опис № – АЕ II, съд. 482, т. 2, лист № 98 – 106, експерт (подпис: не се чете), секретар (подпис: не се чете), дата 14.01.10.
***
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ОТДЕЛ СЛЕДСТВЕН – ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ
гр. София, 6.VI.1970 год.
Подписаният Симеон Крумов Спасов – следовател при отдел Следствен ДС, днес разпитах в качеството на обвиняем лицето:
СТОЯН ГЕРАСИМОВ ВАСИЛЕВ – с установена самоличност.
На зададените въпроси обвиняемият отговори, както следва:
ВЪПРОС: – Какви разговори сте водили със СЛАВЧО по отношение дейността си с бай КРУМ?
ОТГОВОР: – След като се запознах с бай КРУМ, НИКОЛА и АТАНАС, аз продължих да се срещам със СЛАВЧО и в разговорите си с него му доверих, че познавам хора от с. Скрът, които работят по „македонския въпрос“. Казах му, че участвам в тяхната организация и в работата ни ръководи възрастен човек, но без да казвам името му. Казах му, че и НИКОЛА, и АТАНАС също са членове на организацията. СЛАВЧО познаваше тези лица от ученическите си години. Казал съм му, че ни е поставена задача да издирваме хора от местното население, които да ни симпатизират, за да ги включим в организацията. Поставих от своя страна и на него тази задача, като трябваше да ми се обади, когато намери такъв човек. Той се съгласи да ни помага, като аз му казах, че по-късно ще се съберем и тогава ще го приемем за член. Казах му, че ще ни трябва неговата пишеща машина, и той се съгласи да ни я предостави. Една вечер ми каза, че не можал да я намери, като изказа съмнение, че е възможно баща му да я е скрил някъде.

(Продължава в следващия брой)