Исторически истини от български учени

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ

Проф. Веселин Бешевлиев
(Продължава от миналия брой)


За да се оценят обаче правилно Демостеновите думи, трябва да се вземе под внимание любопитният факт, че неговият най-голям политически противник и враг, водачът на македонофилската партия в Атина – ораторът Есхин, не само не се противопоставя, но се съгласява напълно с мнението на Демостен, че македонците са варвари. В прочутата си реч Περὶ τῆς παραπρεσβείας Есхин заявява:
79 ἐγὼ δ᾿ἐν μὲν τῷ πολέμῳ συνίστην, καθ᾿ ὅσον ἦν δυνατός, Ἀρκάδας καὶ τοὺς ἄλλους Ἕλληνας ἐπὶ Φίλιππον.
Тук гърците явно се противопоставят на Филип. Ha друго място в същата реч, като изтъква заслугите на атинците спрямо македонското царско семейство, казва:
27 Παυσανίου δ᾿ ἐπὶ τὴν ἀρχὴν αὐτῶν κατιόντος, φυγάδος μὲν ὄντος, τῷ καιρῳ δ᾿ἰσχύοντος, πολλῶν δ᾿ αὐτῷ συμπραττόντων, ἔχοντος δὲ Ἑλληνικὴν δύναμιν, εἰληφότος δὲ Ἀνθεμοῦντα καὶ Θέρμαν καὶ Στρέψαν καὶ ἄλλ᾿ ἄττα χωρία, Μακεδόνων δὲ οὐκ ὁμονούντων, ἀλλὰ τῶν πλείστων τὰ Παυσανίου φρονούντων κ. τ. λ.
Споменатият тук Павзаний е бил сродник на царското семейство. Следователно Ἑλληνικὴ δύναμις се противополага на Павзаний като македонец. Подобни места се намират и в речта му κατὰ Κτησιφῶντος, напр.:
106 μᾶλλον δ᾿ ὁ πάντων πικρότατος χρόνος, ἐν ᾧ Δημοσθένης ἀπώλεσε τὰς τῶν Ἑλλήνων καὶ τῆς πόλεως πράξεις. 128 οὐκ ἐπιδημοῦντος ἐν Μακεδονίᾳ Φιλίππου, οὐδ᾿ ἐπὶ τὴν Ἑλλάδα παριόντος, ἀλλ᾿ἐν Σκύθαις οὕτω μακρὰν ἀπόντος.
Забележително е, че и в достигналите до нас под Есхиново име писма македонците се наричат варвари…
Македонцитe се наричат варвари и от оратора Динарх от Коринт, който е бил също така един от голeмитe представители на македонската партия в Атина…
Най-сетне и ораторът Хиперид отделя ясно македонците от гърците и ги смята за варвари, както персите, и за потисници на Елада. В прочутата надгробна реч за Леостен, пълководеца на т.нар. Ламийска война…
В един откъслек, приписван на Аристобул от Kacaндрия, съвременник на Александър Велики, се предават следните думи на тиванката Тимоклея (Jacoby fr. 2 b): ἡ δ᾿ἀνεκπλήκτως πάνυ καὶ τεθαρρηκότως εἶπεν᾿ „ἐμοὶ Θεαγένης ἦν ἀδελφός, ὅς ἐν Χαιρωνείαι στρατηγῶν καὶ μαχόμενος πρὸς ὑμᾶς ὑπὲρ τῆς τῶν Ἑλλήνων ἐλευθερίας ἔπεσεν, ὅπως ἡμεῖς μηδὲν τοιοῦτον πάθωμεν. Следователно и за тази тиванка македонците са били потисници на Елада.
И y Павзаний Леостен е представен като началник на гърците срещу македонците: I 1, 3 Ἐνταῦθα Λεωσθένην, ὅς Ἀθηναίοις καὶ τοῖς πᾶσιν Ἕλλησιν ἡγούμενος Μακεδόνας ἔν τε Βοιωτοῖς ἐκράτησε μάχῃ καὶ αὖθις ἔξω Θερμοπυλῶν, καὶ βιασάμενος ἐς Λάμιαν κατέκλεισε τὴν ἀπαντικρὺ τῆς Οἴτης, κ. τ. λ.
И така мнението на Демостен за негръцкия характер на македонците не е било изключително негово лично, но е било напротив споделяно от всички негови съвременници атински оратори, без разлика на политически убеждения. Затова думите на Демостен не трябва да се пренебрегват напълно, както е правено досега, когато се разглежда въпросът за народностната принадлежност на македонците. В пълно съгласие с изявленията на Демостен и неговите съвременници стои и хубавата епиграма, която е била поставена според Плутарх (Plut. Dem. 31) от признателното потомство под бронзовата статуя на този най-мощен гръцки оратор: Εἴπερ ἴσην ῥώμην γνώμῃ, Δημόσθενες, εῖχες /Οὔποτ᾿ ἄν Ἑλλήνων ἤρξεν Ἄρης Μακεδών.
От историографската книжнина, съвременна на македонските царе Филип II и Александър Велики, до нас са достигнали само отделни откъслеци. За съжаление тези откъслеци не дават никакви сведения за народността на македонците. Единствено изключение може би прави в това отношение следният откъслек от съчинението Φιλιππικά на историка Теопомп Хиоски

(Продължава в следващия брой)