Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ ПРЕЗ 2018 ГОД.


2019: 12 години от членството на РБългария в ЕС, 30 години демокрация, 56 години от началото на политиката на отричане, асимилация и дискриминация на македонското малцинство в България.

СЪДЪРЖАНИЕ:

* Увод: Положението на македонското малцинство и по-важни събития през 2019 г.
* Отричане на македонското малцинство, нация и идентичност
* Нарушаване правото на сдружаване
* Слово на омраза
* Организиран тормоз
* Властите отказват диалог
* Заключение и препоръки

УВОД

Положението на македонското малцинство в България през 2019 г.
Нито едно от правата, предвидени в Рамковата конвенция за националните малцинства, не е дадено на македонското малцинство. В училищата децата не учат нищо за македонската нация и малцинство; напротив – получават информацията по начин, който не оставя място за съществуването на македонската нация и малцинство. Македонският литературен език продължава да не се изучава[1]. По телевизии и медии постоянно и по различни начини се пласира единствено гледната точка, според която македонска нация няма и всичко македонско е българско. В историческите предавания и диспути македонската гледна точка не е застъпена. Самото македонско самосъзнание („македонизмът“, както го етикетират в България) се третира като изкуствена антибългарска идеология. Македонското самосъзнание в България (но често и македонската нация като цяло) се третира като продукт на комунистически експеримент или като резултат на чужда враждебна пропаганда. В обществото продължава да владее нетърпимост спрямо македонците и те са обект на слово на омраза, често широко тиражирано чрез медиите, без да санкции от държавните институции и без да среща осъждане в обществото. РБългария проява подчертан стремеж да направи невъзможно повдигането на този въпрос в Европейския съюз и затова отказването от македонското малцинство се поставя като задължително условие за еврочленството на РМакедония, от която изисква гаранции, че няма да се застъпва за това малцинство, заплашвайки в противен случай с блокиране на нейната кандидатура (виж по-долу). Възползвайки се от изкуствено създадената атмосфера на нетърпимост, държавата успешно държи представителите на малцинството извън политическия и обществен живот на страната – индивидуално[2] и колективно, като отказва регистриране на партии и организации, защитаващи правата на македонците.
Държавата и през 2018 година не е направила нищо за подобряване положението на македонското малцинство. Напротив, правителството демонстрира грижа да се предотврати признаване на македонско малцинство. Македонците не са представени в държавните институции нито чрез изборни представители (поради липса на регистрирана партия), нито чрез организации. Няма (и не е имало) македонски представители в Комисията за малцинствата. Когато се говори и пише официално за етнически групи в България, македонците не се споменават, а македонската култура, език и история не са представени в нито една правителствена публикация или официален сайт. Македонците не са предвидени в нито една програма за етническите общности и не получават никакъв вид на помощ от държавата за запазване и развитие на своята култура и идентичност[3]. И тази година Комисията срещу дискриминацията (а нито някоя друга държавна институция) не е взела никакво отношение относно положението и проблемите на македонците в България, независимо че броят присъди на ЕСПЧ срещу България нарасна на 14. За 29 години демокрация нито една българска официална институция не го е правила. Нито една регистрирана партия в България не защитава правата на македонците. Представители на целия обществен спектър, с изключение на малка част от гражданския сектор[4], третират македонците като нещо несъществуващо и несериозно. Въпреки големия брой препоръки от международни институции българските власти твърдо продължават да отказват започване на диалог с представители на македонското малцинство. Единственият положителен момент през 2019 г. бе, че за пръв път бяха регистрирани две македонски сдружения, но същите веднага станаха обект на процедура за отнемане на регистрацията по искане на Държавната агенция за национална сигурност и прокуратурата.
Важни събития през изтеклата година
През 2019 година се случиха и следните важни, свързани с докладваната тема събития:
– На 7 юни ПАСЕ прие постмониторингов доклад, подчертавайки особено сериозния проблем с големия брой присъди против България за нарушаване правата на малцинствата и неимплементирането на подобни присъди, като призовава за спиране на словото на омразата и признаване на македонското малцинство[5].
– На 30 август 2019 г. бе регистрирано Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права, което си поставя сред целите и борба в защита правата и интересите на македонското малцинство.
– На 26 септември Комитетът на министрите взе решение по въпроса за нерегистриране на македонски организации в България, в което констатира: „Проблемите, разкрити от тази група случаи, са особено дългогодишни и подкопават кредибилитета на системата, базирана на Конвенцията: „The problems revealed by this group of cases are particularly long-standing and undermine the credibility of the Convention system“[6], и препоръча бързо решаване на проблема.
– На 30 септември беше регистрирана втора македонска организация – Антични македонци, която си поставя за цел: „изследване и проучване на историята и културата на македонския народ от антично време до днес; научно доказване на връзката между античните и съвременните македонци“ и др.
– На 9 октомври българското правителство прие Рамкова позиция по въпроса за започване процеса на преговори за влизане на РМакедония в Европейския съюз, подкрепена на следващия ден от парламента със специална декларация.
– На 18 октомври Съветът на министрите на ЕС отложи даването на дата за начало на преговори за евроинтеграция на Македония.
– На 11 ноември прокуратурата започна процедура по забрана на двете организации с мотиви, многократно осъдени от ЕСПЧ.
– В края на ноември делегация на Консултативния комитет по Рамковата конвенция за защита правата на националните малцинства посети София и се срещна и с представители на македонските организации.
– Между 25-29 ноември делегация на комисаря по правата на човека и неговият екип се срещнаха с представители на македонските организации.
– На 16 декември над 30 европейски правозащитни организации излязоха в защита на македонската общност в България и на двете заплашени с забрана македонски организации[7].

ОТРИЧАНЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

Отричането на съществуването на македонското малцинство е официална българска държавна политика от 1963 г. „През последните три десетилетия македонците в България са единственото малцинство на което е отречено признаване”/Over the past three decades the Macedonains of Bulgaria were the only minority, which was denied recognition/[8]. Това отричане е продукт на наследена идеологическа рамка и националистическа интерпретация на историята, а не почива на реални факти – македонското малцинство е било официално признавано в България в периода 1946-1963 г. Всяка критика по този въпрос се приема крайно отрицателно или се игнорира[9]. Отричането на македонското малцинство продължава да е държавна политика и през 2019 г. На 29 юли вицепремиерът Красимир Каракачанов на въпрос на журналист за правата на македонците в Българияотговаря риторично: „За какво македонско малцинство в България да говорим, след като македонска национална идентичност се създава в Югославия?“, нарича го „т.нар. македонско малцинство в България” и сравнява признаването на малцинството с признаване на марсианци като малцинство в България. Отричането на малцинството вицепремиерът аргументира и с това, че в България няма малцинства: „В България трябва да има половин милион турци, които говорят турски, но те не са признати за малцинство и имат правата въз основа на това, че са граждани“[10]. Същият на 28 септември 2019 отиде още по-далеч, като отрече македонската нация и идентичност в самата РМакедония и заяви, че няма разлика между понятията македонец и българин освен евентуално политическа, „гражданите на Македония са жертва на асимилаторска политика, провеждана години наред чрез натиск, фалшификации и промиване на мозъци“, че Македония „създава своя идентичност на база фалшификации на българската история“ и чрез недопустимо отричане „на българските корени, история и култура на населението в Македония“[11]. Отричането на малцинството е и в основата на конфликтите с РМакедония, нещо, което бе ясно демонстрирано през октомври 2019 г.
Докато Европейският съюз обсъждаше кандидатурата на Македония за дата за начало на преговори за евроинтеграция, македонското малцинство се превърна отново в гореща тема, като различни български политици настояваха да се изискат гаранции РМакедония никога в бъдеще да не може да постави този въпрос, като се използва заплаха с блокиране на еврочленството. Тези мнения не срещнаха опозиция и бяха реализирани в официални решения на държавата. На 9 октомври българското правителство прие Рамкова позиция по въпроса за започване процеса на преговори за влизане на РМакедония в Европейския съюз, в която направо заяви: „Република Северна Македония следва да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. “македонско малцинство” в България. Република Северна Македония безрезервно и… ясно декларира, че няма исторически и демографски основания да търси малцинствен статут за която и да е група граждани на територията на Република България“. В тази позиция бе нападнат косвено и Съветът на Европа, като България постави условие на Македония: „Многостранните формати и мониторинговите механизми на Съвета на Европа да не се инструментализират от Република Северна Македония за оказване на натиск върху България по въпроси, свързани с правата на лица, принадлежащи към малцинствени групи“.
На 9 октомври българският парламент прие декларация, с която напълно одобри позицията на Министерския съвет, като директно заяви, че РМакедония трябва „да се въздържат от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България, включително в международни организации като Съвета на Европа и многостранни формати“ [12]. Тези позиции бяха представени в медийното пространство от другия вицепремиер и министър на външните работи Екатерина Захариева: „Република Северна Македония трябва да преустанови и да се въздържа от провеждането на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване на претенциите за признаване на македонско малцинство в България… като ясно декларира, че няма исторически и демографски основания да се търси малцинствен статут“[13]. Тази официална позиция не само демонстрира, че отричането на малцинството продължава да бъде държавна политика, но и че държавата смята категорично да се противопостави на всеки опит за неговото признаване, включително и на такъв, дошъл чрез механизмите за защита правата на човека в Страсбург. Официалното отричане на малцинството се явява корен и причина за различните форми на дискриминация, на които малцинството е подложено в България[14].
Въпреки многократните присъди на ЕСПЧ отричането на македонското малцинство отново се появи като съдебен аргумент за отказ на регистрация, като самото „афиширане“ на такова малцинство бе етикетирано като антидържавна дейност: „В България не съществува македонско малцинство по смисъла на Препоръка 1134 от 1990 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, като обособена и утвърдена на територията на страната група от хора, чиито членове са граждани на държавата и притежават отличителна религиозна, езикова, културна и или друга характеристика, различаваща ги от мнозинството от населението. Ето защо афиширането на такова малцинство чрез организация… по същество не цели защита на правата им, доколкото те не са различни от тези на останалите граждани, а култивиране сред определена част от българските граждани на различно етническо самосъзнание, каквото не е било формирано по естествен исторически път, а оттам е насочено срещу единството на нацията, за което разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Конституцията установява изрична забрана…“[15].
Същата аргументация откриваме в позицията на Окръжна прокуратура – Благоевград в иска за забрана на първите две регистрирани неправителствени организации на македонци в България (виж по-долу). В нея прокурор Б. Гълъбова твърди: „В България не съществува македонско етническо малцинство“, за да може оттам да стигне до „факта, че сдружението е антибългарско“[16]. Искането за отнемане регистрация е предизвикано от сигнал-жалба, внесен от заместник-премиера Каракачанов чрез Държавна агенция национална сигурност до главния прокурор Цацаров, в която се твърди: „Систематичното тълкуване на целите и средствата за тяхното постигане води до извода, че в устава се съдържат твърдения за съществуването на „македонско малцинство“, чиито права са накърнени и са предмет на защита от страна на сдружението. А това твърдение противоречи на т. ІІІ от решение на Конституционния съд № 1 от 29.02.2000 г. по к.д. № 3/99 г., в която изрично се установява, че „в РБ няма обособен македонски етнос“. Затова афиширането на такова малцинство чрез сдружение с нестопанска цел по същество не цели защита на правата им, а създаване в определена част от българското общество на различно етническо самосъзнание, каквото не е било формирано по исторически път, т.е. дейността е насочена срещу единството на нацията“. Посочвайки откази да се даде регистрация на други македонски организации, като „Дружество на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор“, „Македонски клуб за етническа толерантност в България, и партия „ОМО „Илинден”-ПИРИН“, министърът прави заключение „тези процеси в Югозападна България създават опасност за единството на нацията чрез дейността за създаване и признаване на македонско малцинство в България“[17].
В коментар по този въпрос по Българската национална телевизия Александър Сиди – депутат от управляващата коалиция от парламентарна група на “Обединени патриоти”, аргументира искането така: “Има достатъчно данни да предположим, че тези организации са създадени с цел превръщането на населението на Пиринска Македония в някакво измислено македонско малцинство”[18]. Характерен е стремежът в РБългария македонското малцинство да се отрече и чрез съдебни решения, практика, която излиза извън съдебните компетенции и нарушава до степен на суспендиране правото на гражданите на свободно самоопределение. Сумирайки целия опит, който имаме по разглеждания въпрос, не можем да не констатираме, че присъдата на Апелативния съд и позицията на прокурора, колкото и незаконни да са, имат достойнството да изразяват истинските мисли и мотиви на българските съдии и прокурори против регистрацията на македонските организации, докато останалите, които използват формално основания, само се опитват да избегнат нови присъди в Страсбург.
Връзката между отричането на малцинството и отказите за регистрация на македонски организации в България е посочена и в доклада на Парламентарната асамблея[19]. Тази политика е открито подкрепяна и от част от интелигенцията. На 19 ноември доцент Димитър Тюлеков в интервю за „Дарик радио” обвинява властите в Македония в „двоен морал“, защото у тях „се среща подкрепа за организирано македонско малцинство у нас“[20]. В същото интервю той нарича македонското самоопределение „македонизъм“, като заявява, че твърдението, че „щом има македонска нация, има и македонско малцинство“, е теза на „македонизма“ и че имено това „създава напрежение“ с Македония[21]. В съобщението за това интервю, публикувано от агенция „Фокус”, първата досега регистрация на две македонски организации в България е окачествена като „опити за създаване на македонско малцинство в България“[22].
Михаил Петров, общински съветник от ВМРО-БНД, която е част от управляващата коалиция, обяснява: „Опасността е… да се създаде това малцинство, което впоследствие да поиска права – културни искания, искания за автономия, самоуправление и т.н. Смятаме, че по този начин може да се наруши целостта на нацията“[23].
На 21 ноември в „24 часа“ излиза остра статия, нападаща регистриралите двете дружества магистрати, под заглавие „Как чиновници признаха македонското малцинство в България“. В нея пише още: „Дейността на сдружението… противоречи на Конституцията, на законите и на добрите нрави“… „с вписването в регистъра на сдружението… де факто държавните служители… приемат, че в България съществува македонско малцинство. Нещо повече, то няма права и е необходимо НПО, за да се бори за тях“. „Само че признато малцинство у нас няма и няма как да има. Не сме признали македонска нация, за да се претендира за такова малцинство… все още не може да се намери обяснение как за толкова години нашите представители по тези дела в Европейския съд не успяха да убедят колегите си, че македонска нация няма, няма и македонско малцинство, законно признато в България“[24].