Из доклада на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека Дуня Миятович

ДОКЛАД ОТ ПОСЕЩЕНИЕТО Й В БЪЛГАРИЯ ОТ 25 ДО 29 НОЕМВРИ 2019 ГОДИНА


29. България е ратифицирала Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация. Тя не е подписала Протокол №12 към Европейската конвенция за правата на човека, съдържащ обща забрана за дискриминация, нито допълнителния протокол към Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство относно криминализирането на действия от расистки и ксенофобски характер, извършвани посредством компютърни системи.
36. Комисарят със задоволство научи, че КЗД отделя особено внимание на проблема с антисемитизма. Тя обаче е загрижена от мнението на КЗД, че същата не е компетентна да разглежда жалби от лица, самоопределящи се като етнически македонци, в това число и във връзка с правото им на свободно сдружаване. Нещо повече, НПО наблегнаха на факта, че КЗД няма положителна практика по отношение на ЛГБТИ хората. Те изразиха и загриженост от факта, че процесът на подбор на членове на комисията, който е политически, е допуснал назначаване в КЗД на представители на екстремистки партии.
32. Накрая комисарят отбелязва, че въпреки широкото разпространение на расистки и други прояви на нетърпимост в България правителството не е приело план за действие за борба с расизма и дискриминацията……
1.4.2. Отговор на властите СРЕЩУ престъпленията от омраза и езика на омразата
33. Няколко от събеседниците на комисаря, включително КЗД и омбудсманът, подчертаха, че обученията и дейностите по подобряване на осведомеността, проведени от властите и националните правозащитни структури, включително в сътрудничество с Европейския съюз и СДИПЧ-ОССЕ, не са били достатъчни за подобряване на отговора на властите срещу расистки престъпления. Малък брой случаи на използване на език на омразата стигат до съда, а осъдителните присъди както за език на омразата, така и за престъпления от омраза остават малобройни. [29] Според НПО нормативната уредба по отношение на използването на език на омразата и на престъпленията от омраза често се прилага спрямо представители на малцинствата, докато представителите на мнозинството рядко биват съдебно преследвани. По-конкретно депутатският имунитет системно се използва за защита на народни представители от носенето на отговорност за език на омразата. В България няма конкретна система за отчитане на престъпленията от омраза. [30] В допълнение, невземането под внимание на наличието на предразсъдък като мотив за престъпни деяния води до неефективни разследвания и до обвинения в обикновено „хулиганство“ (безредици). [31]
34. Нещо повече, комисарят отбелязва преобладаващото мнение, че Съветът за електронни медии (СЕМ), който е регулаторният орган за радио и телевизия, не реагира адекватно на езика на омразата, разпространяван посредством медийните канали. Макар СЕМ да е наложил някои глоби, те са ниски и нямат възпиращ ефект. Според информацията, с която комисарят разполага, СЕМ не е прилагал по-строги санкции, като например отнемане на лицензи за излъчване.
1.4.3. Орган по въпросите на равенството (комисия за защита от дискриминация) и омбудсман
35. Общото впечатление е, че КЗД се сблъсква със значителни предизвикателства в работата си. Неотдавнашните тълкувателни решения на Върховния административен съд (ВАС) относно ЗЗД и други нормативни актове в сферата на равнопоставеността ограничават възможността на КЗД да обявява нормативни актове за дискриминационни или да санкционира публични субекти. КЗД обаче е издала редица решения, с които налага санкции на работодатели, медии и политици за прояви на дискриминация или за подбуждане към дискриминация срещу малцинства. [32] В същото време комисарят беше информиран, че членовете на КЗД нямат функционален имунитет и в някои случаи са били обект на разследване след издаване на решения от страна на КЗД. В допълнение, в няколко случая, в които КЗД е санкционирала медии за дискриминационно отразяване на малцинствата, медиите са реагирали, като са отказвали да отразяват дейността на КЗД или са го правели в отрицателна светлина. Накрая представителите на КЗД подчертаха, че за да изпълнява комисията ключови дейности, като обучение и проекти за повишаване на осведомеността, включително в регионалните си центрове, би било необходимо допълнително финансиране.
1.5. Заключения и препоръки

39. Властите трябва да демонстрират „нулева търпимост” към езика на омразата, който не се защитава от правото на свободно изразяване. В съответствие с Обща политическа препоръка №15 относно борбата с езика на омразата, приета от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) през 2015 г., властите следва да оттеглят всички финансови и други форми на подпомагане от страна на публични органи в полза на политически партии и други организации, които използват език на омразата или не санкционират използването му от свои членове. Комисарят призовава властите за последователно налагане на наказания за използване от страна на политици на език на омразата, подбуждащ към насилие, омраза или дискриминация, както и да укрепят мандата и правомощията на Съвета за електронни медии да предотвратява и санкционира всякакви проявления на расизъм в медиите.
40. Комисарят подчертава колко е важно да се гарантира, че престъпленията от омраза, извършвани срещу роми и представители на други малцинства, се разследват ефективно и че техните извършители се преследват наказателно. Издадените присъди следва да бъдат ефективни, пропорционални и съответстващи на извършеното деяние, в унисон с Насоките за премахване на безнаказаността за тежки нарушения на правата на човека на Комитета на министрите на Съвета на Европа (2011).
41. Властите следва да обърнат особено внимание на регистрирането на случаите на използване на език на омразата и на престъпления от омраза, както и да гарантират, че правоприлагащите служители и юристите са адекватно и системно обучавани да разпознават и ефективно разследват и санкционират престъпления, извършени по расистки подбуди. Комисарят смята за важно властите да продължат да наблюдават внимателно дейностите на екстремистки крайнодесни групи, особено в светлината на тяхното активизиране в последно време.
42. Комисарят призовава българските власти да ратифицират Протокол №12 към Европейската конвенция за правата на човека и Допълнителния протокол към Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство относно криминализирането на действия от расистки и ксенофобски характер, извършвани посредством компютърни системи.
43. В съответствие с Обща политическа препоръка №7 на ЕКРН за националното законодателство за борба с расизма и дискриминацията (изменена през 2017 г.), властите следва да предприемат стъпки за изменение на законодателството така, че расистката мотивация да представлява утежняващо обстоятелство при всички престъпни деяния.
49. България следва да предприеме решителни мерки за изпълнение на решенията на съда относно правото на сдружаване на лица, чиято цел е признаване на македонското малцинство в страната и насърчаване на македонската култура. Властите се призовават да позволят на лицата, самоопределящи се като етнически македонци, да регистрират свои сдружения и да се въздържат да отказват регистрация на основания, свързани с признаването или непризнаването на македонското малцинство в България. Като взема под внимание принципа на свободно самоопределяне, заложен в член 3 на РКНМ, комисарят насърчава властите да участват в конструктивен диалог с лицата, самоопределящи се като етнически македонци, както и с лицата от други групи, заинтересовани от защитата, предоставяна от РКНМ.
50. Властите се приканват да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че Комисията за защита от дискриминация е напълно независима на институционално и оперативно ниво. Изменената Обща политическа препоръка №2 относно органите по въпросите на равенството за борба с расизма и нетолерантността на национално равнище, приета от ЕКРН през 2017 г., съдържа подробни стандартни и насоки в това отношение. Председателят на КЗД, омбудсманът и отговорните служители на ръководни длъжности и с правомощия за вземанe на решения в тези институции следва да се ползват с функционален имунитет [37] и защита срещу съдебен тормоз. На КЗД и омбудсмана трябва да се осигурят достатъчно ресурси, за да извършват работата си ефективно и гъвкаво, включително в регионалните им служби.
Бележки:
[23] Обединена македонска организация „Илинден“ и други, № 1 и 2 (59491/00 и 34960/04), окончателни решения на 19 април 2006 г. и 8 март 2012 г. Изпълнението на решенията на съда по тази група дела се проверява от Комитета на министрите на Съвета на Европа по ускорена процедура. Съдът е постановил подобни решения по делата ОМО „Илинден“ и други срещу България (no. 3), №29496/16, 11 април 2018 г. и Йордан Иванов и други срещу България, №70502/13, 11 април 2018 г.
[24] Виж Комитет на министрите на Съвета на Европа, 1355-то заседание (23-25 септември 2019 г.), надзор върху изпълнението на решенията на Съда, ОМО „Илинден“ и други срещу България (група), №59492/00.
[25] Idem. Двете организации са „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални права“ и сдружение „Антични македонци“.
[26] Решение №1 на Конституционния съд на Република България от 29 февруари 2000 г.; виж Обединена македонска организация „Илинден”-ПИРИН и други срещу България, №59489/00, 20 октомври 2005 г., абзац 25.