Свидетелства за един достоен македонец – Стоян Герасимов Василев

„…НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“

Самуил Ратевски


7. Поставяне на конкретни задачи за изпълнение.
За да запазим в тайна организацията си, се взе решение да внимаваме пред кого говорим и да не се посочват участниците в нея. Новопостъпващите да се знаят само от този, който ги е привлякъл, и ръководителя на организацията. По този начин се осигурява конспиративност на членовете й. По селата трябва да се създадат отделни групи, членовете на които да не се познават помежду си, а ще ги познава само техният ръководител. По този начин се намаляваше опасността от провал.
ВЪПРОС: – Кои са ръководителите на организацията ви?
ОТГОВОР: – След като се изчерпаха разискванията по т. 1 от дневния ни ред, аз предложих да си изберем председател на организацията, който да я ръководи и на когото да се подчиняваме. Тогава *** направи предложение за такъв да изберем бай КРУМ, когото всички познавахме. Други предложения нямаше и той бе избран единодушно за председател на нелегалната ни организация. По мое предложение бяха избрани заместник-председател, касиер, протоколчик и секретар на организацията.
За заместник-председател, който да помага на председателя в ръководството на организацията, единодушно бях избран аз – по предложение на ***. Бях избран с условието, когато приемем за член някой по-учен, по-образован, той да стане такъв. По мое предложение СЛАВЧО бе избран за протоколчик, а АТАНАС – за касиер на организацията. Той прие да изпълнява тази длъжност, но поиска всеки месец да проверяваме сметките му. За секретар избрахме НИКОЛА, след което преминахме към другите точки на дневния ред.
*** или *** предложи да си изберем псевдоними, които да ползваме при дейността си, с което останалите се съгласиха.
За бай КРУМ, председателя на организацията ни, НИКОЛА предложи да го наречем ИСТИНАТА, понеже винаги говорел истината.
Аз си избрах псевдонима СМЪРТТА.
НИКОЛА си избра псевдонима УСМИХНАТИЯ.
СЛАВЧО си избра псевдонима НЕУЛОВИМИЯ.
АТАНАС си избра псевдонима МЪЛЧАЛИВИЯ.
С тези псевдоними СЛАВЧО ни записа в бележника си и ние се подписахме в знак, че присъстваме на събранието и че сме положили клетва. В този бележник трябваше да се записват с псевдонимите си новите членове на организацията, които трябваше да издирим и приемем.
На срещите ни още преди събранието бяхме стигнали до извода, че Подгорието и Огражден трябва да разделим на региони, във всеки от които трябва да работи един от нас. Това трябваше да стане, за да има плановост, работата да се извършва организирано, да не си пречим един на друг и всеки да се чувства отговорен за работата, която извършва в поверения му район. Сега, на събранието, всеки сам предложи района, в който има най-големи възможности за работа.
АТАНАС пръв си избра като район на действие Огражден, където има около 10-12 села. Мотивира се, че в тези села имал роднини.
За себе си избрах част от Подгорието, като поех и задължение да работя в Гоцеделчевско и Санданско, където имам познати.
СЛАВЧО си избра да отговаря за гр. Петрич, тъй като там учи.
НИКОЛА каза, че най-добре познава Подгорието и че ще работи в неговия район с мен и бай КРУМ. Последният често е казвал пред нас, че познава добре този район.
В така определените райони отговорниците трябваше да провеждат агитация за автономна Македония, да набелязват лица, които ни симпатизират и биха могли да бъдат привлечени в организацията ни. Освен това трябваше да се пишат позиви, които да разпространяваме всеки в района си.
Във връзка с писането на позиви взехме решение всеки от нас да изготви по няколко лозунга, които след това ще обсъдим общо и след приемането им ще ги напишем и размножим на ръка, след което ще ги разпространим. Във връзка с това *** каза, че е по-добре да намерим машина, на която да пишем позивите. Всички присъстващи се съгласиха с това негово предложение и се взе решение да намерим такава, но подробности по намирането й не бяха обсъдени. Накрая решихме, че е най-удобно кой както намери, така да ни снабди с пишеща машина.
За да посрещнем разноските, които щяхме да имаме във връзка с писането на лозунгите, *** предложи да събираме членски внос в размер на 5 лева на месец. Аз казах, че сумата е голяма, но събранието прие решение членският внос да бъде 5 лева на човек месечно, а за СЛАВЧО, понеже е ученик и няма доходи – по 2.50 лева месечно. Взехме решение да съберем членски внос и за м. април т. г., който трябваше да бъде събран до 10.V. т.г., а за м. май – до 28.V. т.г. В бъдеще членският внос трябваше да се събира до средата на текущия месец.
Със събраните средства трябваше да закупим хартия, индиго, блажна боя и др. канцеларски материали необходими ни за пропагандната ни дейност сред местното население.
С блажната боя смятахме да напишем лозунги по селата за 2.VIII. т.г. – Илинден.
На събранието стана въпрос, че организацията ни трябва да има и знаме. *** каза, че трябва да закупим черен, жълт и бял плат, от които да се ушие знамето ни, защото смятахме, че знамето на Македония има тези цветове. Това го знаем от разговорите ни с бай КРУМ. На него трябва да има герб с орел. Решихме допълнително, когато съберем парите от членския внос, да натоварим човек, който да закупи необходимите платове и да ушие знамето.
Аз предложих да дадем название на организацията ни, като посочих, че от книгите и от живота зная, че всички организации са имали име. Повечето от присъстващите заявиха желание да дадем за название на организацията името на някой македонски революционер. *** предложи да я наречем на името на Яне Сандански, но не се възприе, понеже последният не е от нашия край. НИКОЛА предложи името на ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, но не се възприе по същите съображения.

(Продължава в следващия брой)