Исторически истини от български учени

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ

Проф. Веселин Бешевлиев
(Продължава от миналия брой)


При това положение на нещата от само себе си изниква въпросът дали македонският царски род не е бил по произход наистина различен от македонския народ. На този въпрос трябва да се отговори отрицателно. Защото, както изтъкна отличният познавач на хеленистическата епоха, историкът Kaerst, ние не можем да доловим в историята на македонската държава, доколкото тя ни е позната, нигде никаква следа, която да издава македонския царски род като чужд по произход на страната и народа македонски. Гръцкото, resp. Хераклидското родословие на македонските царе е било измислено, както вече видяхме по-рано, по чисто политически съображения. Обаче невинаги и не всички гърци са признавали гръцкия произход на македонските царе. Ето какво ни съобщава Климент Александрийски (Clem. Strom. VI 16 р. 746 Р) за софиста Трасимах от Халкедон (около 427 г.пр.Хр
„А Еврипид бил казал на Телефус „Ние гърците да бъдем роби на варварите?“ – Трасимах, в своя говор за Ларисците казва:“ Ние да бъдем роби на Архелай – Гърци на варвари?“
Споменатата тук реч на Трасимаха ὑπὲρ Λαρισαίων не е запазена. Обаче до нас е достигнала една реч Περί πολιτείας под името на прочутия ретор Herodes Attikos (101-177), за която се допуска, че разглежда същия въпрос, както Трасимаховата реч, или най-малко, че стои под нейно влияние. В тази реч македонците се отделят ясно от гърците и се наричат варвари.
Против гръцкия характер на македонците и техния цар особено ясно и установено се изказва прочутият атински оратор Демостен. На много места в речите си той нарича както самите македонци, така и царя им Филип II варвари. Примерно в това отношение е следното място от III му реч против Филип:
§ 31 εἰ δὲ γε δοῦλος ἢ ὑποβολιμαῖος τὰ μὴ προσήκοντ᾿ ἀπώλλυε καὶ ἐλυμαίνετο, Ἡράκλεις, ὅσῳ μᾶλλον δεινὸν καὶ ὀργῆς ἄξιον πάντες ἂν ἔφησαν εἶναι. ἀλλ᾿ οὐχ ὑπὲρ Φιλίππου καὶ ὧν ἐκεῖνος πράττει νῦν, οὐχ οὕτως ἐχουσιν, οὐ μόνον οὐκ Ἕλληνος ὄντος οὐδὲ προσήκοντος οὐδὲν τοῖς Ἕλλησιν, ἀλλ᾿ οὐδὲ βαρβάρου ἐντεῦθεν ὅθεν καλὸν εἰπεῖν, ἀλλ᾿ ὀλέθρου Μακεδόνος, ὅθεν οὐδ᾿ ἀνδράποδον σπουδαῖον οὐδὲν ἧν πρότερον.
Това място е забележително още и поради сведението, че в Атина е имало македонци роби. Следователно атинските граждани са имали възможност да узнаят добре дали македонците са били гърци, или не. Обикновено изявленията на Демостен се отхвърлят или пък никак не се взимат под внимание, когато се разглежда въпросът за народната принадлежност на старите македонци, понеже неговите думи се смятат за рожба на политическо заслепение и озлобение. Но, както и да искаме да оценим и окачествим тези прояви на омраза, все пак те показват безспорно едно: гръцката народност на македонците и техния цар не е била толкова очевидна, за да бъде общопризната. Защото в противен случай Демостен едва ли би имал смелостта да повтаря на атинците постоянно, че Филип е варварин. Още повече когато неговите политически противници много лесно биха могли да го оборят в тази точка и да го злепоставят пред атинските граждани. Затова напълно прави са думите на Lenschau:

(Продължава в следващия брой)