ИСТИНСКО ПРИЯТЕЛСТВО И ДОБРОСЪСЕДСТВО МЕЖДУ ДВЕ СЪСЕДНИ ДЪРЖАВИ Е ВЪЗМОЖНО САМО И ЕДИНСТВЕНО ТОГАВА, КОГАТО И ДВЕТЕ СТРАНИ ПОМЕЖДУ СИ ПРИЗНАВАТ И ЗАЧИТАТ НАЦИОНАЛНИТЕ СИ БЕЛЕЗИ ВЗАИМНО.

ХЕЙ, ГОСПОДА БЪЛГАРСКИ ВЕЛИЧИЯ, ОСВЕСТЕТЕ СЕ! МЕРАЦИТЕ ВИ ДА УНИЩОЖИТЕ МАКЕДОНСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА ДОКАЗВАТ НЕ ПРИЯТЕЛСТВО, А ОМРАЗА! НО РАЗБЕРЕТЕ – МАКЕДОНИЯ Е ВЕЧНА И НЕПОБЕДИМА!

ГЕОРГИ ХРИСТОВ


Защо Гърция и България поставят условия на Македония, които да изпълни, за да стане членка на Европейския съюз? Защото и двете страни имат интерес да отричат, че има македонци. Гърция с тезата, че македонците са гърци, а България – че те са българи. Условията и на двете страни са да се ликвидират македонският народ и държава. Обладани от демона на шовинизма, те винаги са се стремели към унищожението на македонската нация – мания, втъкана и в националните им доктрини.

Не беше ли така и при Букурещкия мирен договор, сключен 1913 година между Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, от една страна, и България, от друга, който договор допринася да се сложи край на Втората балканска война. Дотогава цяла Македония е под владичество на Отоманската империя. На този Букурещки договор няма представител от страна на Македония по понятни причини. С този договор Македония е разпокъсана и раздадена на Гърция, България, Сърбия и част на Албания. Оттогава цялото това население е подложено на цялостна асимилация от тези страни. В Егейския дял на Македония това население вече се третира като гръцко, във Вардарския – като сръбско, в Пиринския – като българско. Каква трагедия за един народ!
Но нека да се върнем на въпроса защо Гърция и България поставят условия на Република Македония, за да стане членка на Европейския съюз? Защото Гърция твърди, че македонците са гърци и иска Македония да се откаже от македонското име. Чрез договора от Преспа тя успява да принуди Македония поне да се откаже от античните македонци. България пък твърди, че македонците са българи. Тя дори казва, че Букурещкият договор е проклятие за България. А защо? Защото от времето на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. тя е пленена от мита за Велика България и живее с фикс идеята да владее цяла Македония, а Букурещкият договор разбива този й блян. Части от Македония получават и други страни.
А по въпроса доколко Гърция има това основание да твърди, че македонците са гърци, сме говорили много пъти и има много доказателства, които опровергават тази теза. Но да подсетя само за няколко. Демостен лично заявява в своите филипики, че Филип II не е грък. Но против кого воюва македонската войска на Филип II при битката на Херонея 338 година пр.н.е.? Филип побеждава, а след това завзема и всички гръцки градове-държавици, т.е. полиси. Документи, че македонците не са гърци, има в изобилие.
И още, защо Гърция в 1830 година приема държавата си да се нарича Гърция, а не поставя въпроса да се нарича не Гърция, а Македония? Защо? По това време нямало кой да й попречи. Но въпреки това тя приема името на едно беотийско гръцко племе от град Граеа.
За България също нещата са ясни. За нея значение има най-вече Санстефанският предварителен мирен договор през 1878 година. Както споменах и по-горе, за нея този договор стана мит, в който тя люлее и възпитава управниците си, сънуващи миражите и илюзиите на Велика Санстефанска България. Оттогава този мит става национална доктрина на България.
България заедно с армията на Хитлер окупира територията на Егейския и Вардарския дял на Македония, след като се включи на страната на Тристранния пакт (1941-1944). Това за великобългарските шовинисти бе голяма радост, въобразявайки си, че техните миражи се сбъдват. Управляващите България фашисти със своята войска, полиция и администрация извършват множество злосторства, грабят и тормозят македонското население, налагайки му своята „българщина“.
Но ето че идва и времето, когато българските окупационни войски биват прогонени от Македония. Антифашистките военни формации прогонват българските и немски нацисти от Македония. Във Вардарския дял на Македония, който е подарен на Сърбия след Букурещкия договор 1913 година, се обновява македонската държава в рамките на Федеративна народна република Югославия.
Във ФНР Югославия Македония е обявена като Народна република Македония. От тогава досега, вече близо един век, Република Македония съществува със своите държавни институции. Народна република Македония тогава даде правата и свободи на всички национални малцинства. Македонците и всички национални малцинства заживяха горди и щастливи във Вардарския дял на Македония. И неслучайно, когато на 11 януари 1992 година европейската Арбитражна комисия утвърди, че само Словения и Македония са изпълнили условията за международно признаване, въпреки това Република Македония срещна безброй проблеми пред международното си признаване и интеграция, и досега още не е приета в Европейския съюз.
Но нека сега да видим, когато Република България трябваше да стане членка на Европейския съюз, Република Македония, какви условия е поставяла на България. Отговорът е – никакви условия. А сега България поставя убийствени условия на Македония, с които иска унищожаването на македонския народ и държава. Република Македония трябва да приеме тези условия, ако иска да стане членка на Евросъюза. А условията на България са: Република Македония да се откаже, че има македонски език и да се откаже, че има македонци въобще, защото те са българи, и, разбира се, много важното за България – да отрече, че в България има македонско малцинство. Как биха реагирали българите, ако по времето, когато България е търсила съгласието на Македония, за да стане членка на Европейския съюз, Македония бе поставила същите условия, а именно България да се откаже, че има български език, история и въобще българи, защото те „принадлежат“ на някой друг?!
България и по времето на болшевишкия режим, и след така наречената демокрация до днес винаги е тормозила македонците в България. Безброй са осъдените и вкарани в затворите и лагерите като македонци, други пък арестувани и затваряни за това, че пеят македонски песни, освобождавани от работа, изселвани, лишени от всякакви права и свободи. Глупости са това, дето говорят някои български държавници и политици, че няма македонци. Нека прочетат книгата „ТАБУ” от проф. д-р Стойко Стойков, близо 600 страници за осъжданите македонци в България. В България официално се издава и македонският вестник „Народна воля”, вече 30 години. Колко пъти България е осъдена в Международния съд в Страсбург за отнемането правата на македонците. Нямало македонци, нали? О, свещена тъпота!
Какво би се чувствала България, ако бе посрещната с условия като тези, които тя настоява да наложи на Република Македония? Да признае, че български език няма и е изкуствена измислица, че няма и българска нация и народ. На база например на аргумента, че славянският език е съставен от говора на македонското солунско население, на македонска земя. Та нали така им каза и Путин! Тогава какво се получава, ако си поставяме такива условия?! С тези ли безумия ще изграждаме приятелство и добросъседство?

Ето защо трябва да имаме всички съвест, да сме обладани от човешки идеи и принципи. Хартата на ООН за правата на човека е разумният пътеводител. Защото всеки човек на този свят има естественото право да се определя сам по националност, вяра, политически убеждения – такъв, какъвто той се чувства. Никой не знае по-добре от самия човек какъв е той!
Говорим за отделен човек. А да отричаш национални малцинства или цяла държава – това вече означава, че си загубил най-важното – достойнството си! И разума!
Господа, български величия, освестете се! Не палете фитила на ужасите! Не отваряйте Кутията на Пандора!