105 години от убийството на легендарния македонски революционер Яне Сандански

БОЖЕСТВЕН ОРЕОЛ НА МАКЕДОНСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ДУХ

Димитър Иванов


От Роженския манастир, този скъп за всички македонци край, преди 105 години тръгна на път Яне Сандански. Тръгна, но не се върна вече жив в своя спокоен дом. Завърши животът му от злосторническите ръце на предатели на своята магнетична Голгота – там, високо горе, където проблясват първите лъчи на изгрева, близко до Папаз чаир. Загуби своя живот на 43-годишна възраст от платени убийци и оръдия на чужди интереси. Тръгна, за да изпълни отдавна начертаната своя мисия на закрилник на ония, за чиято национална свобода и социални права си беше посветил живота.
Тръгнал, без самият той да знае какво му скроили отдавнашните негови и на Македония душмани. Тръгнал, обнадежден, че му се дава възможност за пореден път да се докаже сред производителите на тютюна. Наистина Яне Сандански не бил просто почитан, но и необичайно високо издиган като легендарен герой. Тъкмо тази народна любов не им давала мира на неговите, разбира се, и на цяла Македония душмани.
Тръгнал радостно, обзет от целта на това пътуване. Не му минава и през ум, че вече е подготвен отдавна скроеният план от наемници и оръдия на българските националшовинисти, верни слуги на Фердинанд и неговите съмишленици. Старият им план, който не можаха да изпълнят успешно преди година в Солун, в „Бошнак хан“ по време на Хуриета, бил добре подготвен и обезпечен. Тогава Яне, известен като Сандан паша, останал жив, въпреки че бил улучен смъртоносно, защото успешно го защитиха със своите тела неговите верни другари и храбри телохранители. Защитиха го с цената на своите млади животи Атанас Джовалиев и Мицо Самарджиев, познат още като Мицо Врански. Защитиха го, оставяйки деца сирачета и две млади невести да ги жалеят цял живот. Неговите другари пазели на смени в болницата, докато го лекували турските доктори, за да не би да се върнат същите или други убийци.
Но този път и организаторите, и изпълнителите на убийството имали зад гърба си държавата в лицето на нейните институции начело с най-високата – двореца. Злосторниците чакали само момента Яне да влезе в двойна засада от по четирима души. Така убийците го извършиха своето пъклено дело. Яне – нашият легендарен герой, тръгнал с висок дух, бил донесен мъртъв на третия ден, здраво завързан за самара на едно муле. Тялото му било пронизано най-малко от девет куршумени рани. Пренасянето на мъртвото тяло от с. Пирин до Рожен от многото хора, негови бойни другари и почитатели, които го придружавали по обратния път, показва всенародната любов към Яне Сандански и неговото велико дело за Македония. Това и особено посмъртните слова са били ярка манифестация на вечния македонски дух.
На лобното място по-късно бил поставен скромен паметник, а като революционер от такъв калибър заслужава нещо по-значително. Прекрасна инициатива е, ако всяка година започне да се прави поход от неговата Голгота до гроба му в Роженския манастир, както се прави по стъпките на Ботевата чета. Защото неговото дело е правдиво, а живееше и работеше така, както го беше дифинирал: „Да живееш, значи да се бориш – робът за свобода, свободният за съвършенство“.
Убиха го Яне, но не и неговия дух, защото благодарение на неговите героични подвизи и политически дела живее в нас – неговите потомци.
Убийците се скриха, а техните организатори започнаха да го унищожават морално и духовно чрез фалшифициране на песните, които народът му запя даже още докато беше жив, а днес са по-вече от 60.
С тях той е вечен!