Из доклада на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека Дуня Миятович

ДОКЛАД ОТ ПОСЕЩЕНИЕТО Й В БЪЛГАРИЯ ОТ 25 ДО 29 НОЕМВРИ 2019 ГОДИНА


Комисар Дуня Миятович и нейният екип посетиха България от 25 до 29 ноември 2019 г. По време на посещението комисарят проведе разговори с българските власти, омбудсмана, председателя и членове на Комисията за защита от дискриминация, журналисти, правозащитници и други представители на гражданското общество. Настоящият доклад поставя акцент върху следните въпроси, повдигнати в хода на посещението: расизъм, нетолерантност и дискриминация; определени аспекти на насилието над жени и домашното насилие; свобода на медиите.
Расизъм, нетолерантност и дискриминация
Комисарят смята, че има нужда от политическа и културна промяна в отношението и образа на малцинствените групи в България, както и от засилена правна защита от дискриминация и престъпления, мотивирани от омраза или предразсъдък. Признаването на расистката мотивация за утежняващо обстоятелство при всички престъпления и изпълнението на решенията на Европейския съд за правата на човека, включително на такива относно принудителното изселване и регистрацията на сдружения на лица, самоопределящи се като представители на малцинство, са сред незабавните стъпки, които правителството трябва да предприеме. В допълнение властите следва категорично да осъдят и да вземат мерки за ефективно справяне с крайните националистически, расистки и антисемитски прояви, наблюдавани нееднократно в България през последните години.
Комисарят изразява загриженост относно разпространението на езика на омразата в страната, особено срещу роми, ЛГБТИ хора и други малцинствени групи. Езикът на омразата и враждебността срещу ромите продължават да съществуват на всички равнища в обществото, без властите да предприемат почти нищо, за да се борят с това дългогодишно явление. Комисарят изразява съжаление във връзка с липсата на реакция в някои извънредно тежки случаи на употреба на език на омразата от страна на високопоставени политици и призовава властите да заемат твърда позиция срещу езика на омразата, както и да налагат санкции, когато това е необходимо.
5. В следващите подраздели комисарят желае да насочи вниманието към определени аспекти във връзка с нетолерантността и езика на омразата спрямо малцинствата в България; враждебността в обществото и институционалната дискриминация спрямо ромите с акцент върху жилищното им положение; правото на сдружаване на лицата, самоопределящи се като етнически македонци; и отговора на властите на расизма, нетърпимостта и дискриминацията.
………..
1.1. Нетолерантност и език на омразата спрямо малцинствата
6. Комисарят отбелязва с тревога ширещата се нетолерантност, демонстрирана срещу малцинствени групи в България, засягаща особено ромите; мюсюлманите; мигрантите и лицата, търсещи убежище; лицата, самоопределящи се като етнически македонци; и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транс и интерсексуалните – ЛГБТИ хора. Това отношение е изразено и в преобладаващо негативното медийно отразяване на малцинствата, които често биват свързвани с престъпността или представяни като опасни за ценностите на мнозинството или за националните интереси. Нещо повече, комисарят изразява съжаление, че определени високопоставени длъжностни лица са използвали положението си като платформа за допълнително подклаждане на противопоставянето и нетърпимостта в българското общество.
1.3. Правото на свободно сдружаване на лицата, самоопределящи се като етнически македонци 24. Комисарят отбелязва, че България все още не е изпълнила отдавна постановените решения на Съда по групата дела Обединена македонска организация (ОМО) „Илинден“ и други срещу България № 1 и 2 [23] относно неоснователния отказ на властите да регистрират сдружения, чиято цел е постигането на „признаване на македонското малцинство в България“ (нарушение по член 11 от Европейската конвенция за правата на човека). Въпреки че като част от изпълнението на решенията на съда по тази група дела властите са въвели нова процедура за регистриране на организации с идеална цел от 1 януари 2018 г., изглежда, че това не е довело до подобрения във фактическия процес на регистрация на сдруженията, насърчаващи македонската идентичност и култура. [24] Комисарят изразява съжаление, че независимо от констатацията на съда, че ограниченията, наложени от страна на България на организациите жалбоподатели и техните членове, „не са били необходими в едно демократично общество“, жалбоподателите все още не са успели да регистрират своите сдружения.
25. Нещо повече, комисарят беше информиран, че са предприети стъпки за прекратяване на регистрацията на две сдружения, регистрирани през 2019 г., с аргумента, че в България няма македонско малцинство и че тези сдружения представляват заплаха за националното единство. [25] В допълнение комисарят научи, че лицата, регистрирали въпросните сдружения, по всяка вероятност са били разпитвани за „истинската цел“ на техните организации. Освен това през октомври 2019 г. Софийският апелативен съд е отказал да регистрира „Дружество на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор“ на основанията, изразени през 2000 г. от Конституционния съд на Република България, че в страната няма „македонски етнос“. [26]
26. В това отношение комисарят отбелязва, че македонците не са признати за национално малцинство в България и не са включени в приложния обхват на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКНМ). Тя припомня, че макар да подчертава правото на самоопределение, залегнало в РКНМ, консултативният комитет по конвенцията изразява съжаление, че властите не са инициирали диалог по този въпрос с лицата, самоопределящи се като македонци, макар последните да са заявили повторно желанието си да бъдат признати за национално малцинство. [27]
1.4.1. Институционална, правна и политическа рамка
27. Комисарят приветства назначаването през 2017 г. на национален координатор за борба с антисемитизма, както и създаването на контактна група под председателството на националния координатор, включваща висши представители на различни министерства и държавни агенции, както и председателя на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и организацията „Шалом“. Също така тя приветства меморандума за сътрудничество, подписан през 2018 г. между правителството и представители на еврейската общност с цел по-добро противодействие на всички форми на антисемитизъм.
28. Националният съвет по етнически и интеграционни въпроси (НСЕИВ), който функционира като консултативен и координиращ орган, подпомагащ правителството в политиката му по отношение на националните, етническите и религиозните малцинства, се председателства от заместник министър-председател и включва висши представители на всички министерства и организации, представляващи национални малцинства. Комисарят изразява съжаление, че лицата, самоопределящи се като македонци и помаци, които не са признати за национални малцинства в България, не са представени в този форум. НСЕИВ също така координира и наблюдава изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите (2012-2020), както и плана за действие, свързан с нея. Комисарят получи информация, че НПО като цяло не възприемат НСЕИВ като ефективен и че водещи НПО, представляващи ромското и турското малцинства, са се дистанцирали от него. Назначаването за председател на НСЕИВ на заместник министър-председател от екстремистка националистическа партия през 2017-2018 г. недвусмислено е довело до срив на сътрудничеството на НСЕИВ с ромските НПО.

(Продължава в следващия брой)