Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ ПРЕЗ 2018 ГОД.


На всички етапи от делото Тилев среща затруднения поради македонското си самоопределение. Има спорове с адвоката си Виолета Станкова: „Казах й, че съм член на македонската организация ОМО „Илинден“. Поспорихме малко, тя ми казва – нема македонци, аз казвам – има, ето, аз съм македонец и съм пред тебе. Друг ден пак зачекнахме македонския въпрос, изгони ме – марш навънка, нема македонци… След некой ден ми вика – македонец си, не е престъпление“. Тя го съветва: „Няма да вмъкваме македонския въпрос, съдията да не погледне с лошо око върху делото.“[71] Такива проблеми се появяват и в съда. На едно от заседанията, когато става ясно в какво са се състояли обидите от страна на Христов, един от членовете на съда възкликва: „А, значи за това са проблемите между вас, за македонския въпрос!“. Тилев решава да внесе в съда писмено изложение как е обиждан и тормозен на етническа основа: „На второто заседание ли, или на третото описах как Методи Христов ме е нагрубявал пред колеги – нема македонци, измислена народност, псувни и други неща. Съдията го прегледа и каза – не го приемам това, и ми го върна“. На заседанието на съда по делото, проведено на 17.09.2018 г. адвокатът на Христов – Парапанов, представя пред съда текста на нашия миналогодишен доклад, публикуван в македонския вестник „Народна воля“, в който е описан случаят на Тилев. „Съдията Филчев взима вестника, разглежда го. Пита какъв е тоя вестник, кой го издава? Отговорих аз – издава се в Благоевград от ОМО „ПИРИН“ легално. Филчев, съдията: Нема македонци, всичко е измислено от Коминтерна, какъв македонец си ти, да не си луд… Помисли малко, после каза – не можем да вмъкнем в делото македонския въпрос. Ти, Киро, си македонец, не можем да те съдим за това“.[72] Нищо от това обаче не бива вписано в протокола по делото.[73] Въпреки че, запитан на заседанието за народността си, Кирил Тилев заявил, че е македонец (за което също му се скарват, че няма македонци), в протокола от заседанието е записан българин. След това заседание адвокатът се отказва от Кирил Тилев с обяснението, че „не ни се съвпадат мислите.“[74] Следващият адвокат иска от него много пари, които Тилев едва успява да събере. В присъдата, произнесена от същия съдия, внимателно е избегнато да се посочи народността на Тилев, докато тази на опонента му е посочвана като „българин, български гражданин“. От друга страна, в присъдата, издадена срещу Тилев от съдия Рая Манолева, Тилев въпреки самоопределението си е посочен няколко пъти като „българин, български гражданин“.[75]
На 22.10.2018 Районен съд в град Сандански решава, че Христов е виновен за клеветите, но не и за обидите и заплахите. В присъдата напълно са игнорирани и не се споменават обидите на етническа основа. Наложено му е да плати общо 2900 лева на Кирил Тилев.[76] На 30.10. същият съд осъжда Кирил Тилев за обида срещу Христов. Макар претендираната обида да е недоказана[77], съдът го осъжда като виновен да заплати на Христов 1400 лева.[78] Така, докато Христов е оправдан за множество доказани обиди и заплахи, включително и на етническа основа, Тилев е осъден за една недоказана обида.
Тилев е обжалвал делото пред Благоевградски окръжен съд.
Според думите на Тилев в течение на целия двегодишен процес: „На делото ме проучиха дали могат да ме пречупят, дали съм македонец и отстоявам убеждението си. Изпитах голем терор, тормоз психически и физически.“[79]
Делото е илюстративно за отношението на съда към македонците – стреми се да ги обезкуражи и да защити обиждащите ги, като отказва да обърне внимание, че се касае на обиди или дискриминации на етническа основа.

ВЛАСТИТЕ ОТКАЗВАТ ДИАЛОГ

Диалогът между българските власти и организациите на македонското малцинство е редовна препоръка в докладите на международни организации и институции.[80] За съжаление властите категорично отказват да започнат такъв диалог. Тази година не прави изключение. Опитите на ОМО „Илинден“-ПИРИН да организира срещи с Комисията срещу дискриминацията, Комисията за малцинствените въпроси, Министерството на образованието, премиера и президента бяха безуспешни. И тази година всички тези институции не благоволиха дори да отговорят на исканията за срещи и разговори.
През януари и февруари 2018 г. Европейският свободен алианс е направил още няколко опита да договори срещи с различни български институции, за да разговаря за положението на македонското малцинство. Срещите са били поискани по повод 10-годишнината от българското еврочленство и предстоящото българско европредседателство, но не са получили никакъв отговор от страна на премиера, президента, министрите на външните работи, образованието, Комисията срещу дискриминацията и Националния съвет за малцинствата.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ПРЕПОРЪКИ

При съществуващото положение в страната не изглежда вероятно, че положението на македонците в България може да се подобри без сериозна външна намеса.
За да започнат да се решават съществуващите проблеми с македонското малцинство в България, трябва да се направят следните промени в България:
1. Да се оттеглят решението на Конституционния съд от 29 февруари 2000 г. и декларацията на българския парламент от 6 март 1990 г., които официално постулират, че в България няма оформен македонски етнос. Същите служат като идеологическа и правна основа на дискриминацията. Правителството официално да декларира, че македонското малцинство повече няма да бъде отричано, нито дискриминирано.

2. Държавата официално да признае съществуването на национални малцинства в България и понятието „национални малцинства“ да бъде внесено в Конституцията. Да се направят необходимите законови промени, за да не може принципът на единство на нацията да се използва за самото отричане на самото съществуване на национални малцинства и техните права.

3. Да се промени Законът за регистрация на неправителствените организации, като в него се внесат членове, които да направят невъзможно самоопределението на малцинствата да се тълкува като антиконституционно, антидържавно, застрашаващо териториалната цялост и основание за отказване на регистрация.

4. Да се вземат мерки, за да не може забраната на организации на етническа основа да се тълкува срещу правото на малцинствата да създават организации.

5. В преброяването да се внесе отделна графа „македонец“ и при неговото провеждане да се оповести публично и официално, че всеки, който се чувства македонец, може свободно да се самоопредели като такъв.

6. Да започне активен диалог между държавата и представители на македонското малцинство за решаване на съществуващите проблеми. Македонските организации да се регистрират и македонски представител да влезе в Комисията за малцинствата.

7. Да се вземат мерки за промовиране на толерантност по отношение на македонското малцинство и защита на същото от слово на омраза и институционална дискриминация.

8. Изучаването на македонски литературен език, култура и история да влезе в образователните програми за децата от македонското малцинство. Същевременно трябва основните образователни програми да се модифицират така, че да не изключват македонската нация, малцинство и техните история, култура и език (това не е нещо ново и в миналото е било правено, а след това изоставено).