117 години от гибелта на Гоце Делчев

БОЖЕСТВЕН ОРЕОЛ НА МАКЕДОНСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ДУХ

Димитър Иванов


„Нема го вече наш Гоце Делчев.
Македонско знаме да ни развее.
Ала на народот клетва му остави.
За да се бори, да не се предава,
Македонско име да не заборава.”

„Петнадесет часа турците не смееха да приближат нашите убити – пише Димо Хаджидимов – и петнадесет часа ни се късаха сърцата, защото осиротяваше един цял народ”.
117 години, откакто отекнаха смъртоносните залпове в Баница, 117 години, откакто Гоце бе предаден на смърт, за да възкръсне в душите, в умовете и сърцата на истинските македонци. Гоце бе една от най-скъпите жертви, които македонският народ даде и все още продължава да дава по истинския път към истинската свобода. Смъртта на Гоце е календарен празник. Възкресението на Гоце е празник вечен, празник на безсмъртието. Празникът на смъртта е пълен с мъка и печал и ни връща в миналото. Празникът на възкресението е пълен с радост и ни вдъхновява за бъдещето. Смъртта покоси човека, за да възкръсне богочовека и да бъде с нас и вътре в нас, докато съществува народ македонски, за да бъде вечно името Македония.
Гоце Делчев е роден на 23 януари /4 февруари/ 1872 г. в гр. Кукуш. Той е прекарал своите детски години в домашна обстановка на строгост и почитание към по-старите, които внасял неговият суров баща, на добродушност и милостивост, които лъхали от неговата майка, и на обич към доброто и справедливостта, които били присъщи и на двамата родители. След завършването на трети клас в кукушкото училище Гоце Делчев оставил бащин дом и роден град, за да се запише в Солунската гимназия през есента на 1887 г. Без особени усилия той бързо усвоявал преподавания материал и проявявал особен интерес към историята, географията и математиката.
Изключително голямо значение за Гоце Делчев имали тайните ученически кръжоци в Солунската гимназия. Самият той е бил ръководител на такъв кръжок, в който участниците, по-сетнешни активни македонски дейци, ковали основите на своя революционен мироглед.
През 1891 г. Гоце е вече юнкер във военното училище в София. Два-три месеца преди обличане на мундира на първия офицерски чин той още с петима свои другари е изключен дисциплинарно. По този повод Туше Делииванов пише: „Той е много доволен от тоя край на делото и намира, че надали би могъл да очаква друго решение, което толкова да му подхожда на неговите планове“. Какви били тия планове, на които иска да посвети живота си разжалваният портупей – юнкер? Туше Делииванов продължава в своите спомени: „Робското ни положение в Македония определя ясно какво трябва да правим: това, което са правили всички потиснати“.
След изключването му от юнкерското училище в София през есента на 1894 г. заедно с Туше Делииванов Гоце е учител в щипската махала – Ново село в Щип. Той намира Даме Груев, от когото узнал подробности за дейността на Централния комитет.
През 1896 г. става учител в Банско с определеното намерение да създаде таен канал през Якоруда-Велинград /Чепино и Лъджене/ и чрез Белица-Рилския манастир, но скоро е принуден на напусне града, учителската професия и легалния живот, за да се превърне в професионален македонски революционер – в „канатлъ шайтън“, както го наричат турците. От този момент той вече кръстосва надлъж и шир родната земя – ту като войвода на неуловима чета, ту като тежък търговец в приятна компания с турците, ту като оръфан чифликчар с глава праз в пояса. Та може ли да се опише многообразният лик на Гоце в неговата нелегална дейност в Македония.
И народните певци запяват звучни песни – десетки, стотици, за да прославят млад Делчев войвода, който събира вярна дружина и да се бие за свобода или смърт.
Гоце Делчев – вождът на македонската национална революция, е истинският изразител на дълбоката и обществено-историческа същност и неоспорим неин идеолог.
В основата на идеологията на Гоце Делчев лежала високохуманната му мисъл – „Аз разбирам света като поле за културно съревнование между народите”.
Още от самото начало Гоце своевременно отклонил македонското освободително движение от теснонационалистическия път, по който го тласнали някои от основоположниците на революционната организация, и го повел и насочил по правилното русло на революционната борба против турската „господстваща система“.
„Аз не мразя турците като народ, аз воювам против османската тирания като господстваща система… за свободна и независима Македония, с широки права за всички сиромаси от всички нации, религии и езици в нея!”. Той се бори за гарантиране национални права за широките маси от всички националности в Македония.
Принципите на македонския автономизъм – такъв, какъвто го преподавал Гоце и в името на който македонският народ се вдигнал на масова революционна борба, били чужди на всякакъв национализъм и шовинизъм. „Целта на организацията е не да прави българи или гърци, а да се освободи от турците, та сетне – учи той – кой какъвто ще да става“. Затова именно и гръкомани, и власи го посрещаха като желан гост и го изпращаха като роден брат. Изчезваха националните вражди пред неговата убедителна проповед, изчезваха племенни ненависти пред неговите възторжени пророчества за една конфедеративна република на Балканския полуостров.
Гоце страстно се бори против опитите на някои да се обвържат с българското правителство чрез получаване на безплатно оръжие или парични средства.
„Да пазим душевността на освободителното движение и организацията. Това е първото условие на нашия успех. Един път взети пари от правителството, значи ангажимент, значи обвързване… Българското правителство има чисто завоевателни намерения спрямо Македония. Щом започне да дава пари, то няма да се задоволи с платонически чувства, а ще иска реални облаги… Повтарям – ударът ще бъде страшен!”.
Непримиримата борба против великобългарската завоевателна политика на софийските правителства и на техните върховистки агенти, против посегателствата от страна на Сърбия и Гърция едновременно с борбата срещу турската тирания допринесоха за исторически процес на обособяване на македонците като отделен народ, а по-късно и за оформяне и на македонска нация.
„Старайте се – говорел Гоце – да се изкорени тая слабост /да се очаква освобождение отвън/ и от най-заблудения страхливец. Не може да се надяваме на чужда помощ, да не чакаме от България помощ, ни от коя да е друга сила, а трябва да подготвим отвътре в душата си всеки селянин да се подготви и тогава да се издигне масово въстание”.
Гоце се опълчва и срещу ония, които искали да предизвикат въстания заради пожарища и пепелища, с което да предизвикат намесата на Великите сили. „Престъпно е да се освобождава народ чрез преднамерено създаване на пепелища и касапници. Инак ние ще заприличаме на просяка, който човърка раната си и вади гноища и кърви, за да застави хората да се избавят с един десятък от зрелището на една гнусотия“.
„Македония има свои интереси и своя политика – настойчиво учеше Гоце. Те принадлежат на всички македонци. Който иска да работи за присъединяването на Македония към България, Гърция или Сърбия, той може да се смята за добър българин, добър грък и добър сърбин, но не и за добър македонец “.
Не успявайки да превземе организацията със сила, българското правителство праща свои агенти вътре в самата нея. Именно чрез тях, в отсъствието на Гоце, Яне, Гьорче Петров и други, бе взето решението за преждевременно вдигане на Илинденското въстание. Гоце веднага заминава за Солун, където се среща с Даме Груев. На трети срещу четвърти май, следен от турски агенти, е обсаден в село Баница. При опит да пробият блокадата се почва неравна борба, в която загиват геройски Гоце Делчев, Димитър Гущанов и няколко четници.
„И знаеш ли ти, о, нещастна земьо, люлка на кръв и сълзи, майка на мъченици, откърмила герои, знаеш ли ти, кого загуби на 4 май?” – четем в необичайния некролог, написан по всяка вероятност от Димо Хаджидимов.
„Ти загуби най-достойния между достойните твои синове, ти загуби своя легендарен герой, ти загуби любимеца на всички, които тежко дишат в твоите прегръдки.
Ти изгуби, о, нещастна земьо, най-предания, най-решителния, най-смелия, най-доблестния твой боец… Милият Георги не е вече нито под сянката на планинската бука, нито в солунското „Коломбо”, нито на джумайския пазар, нито по велешката чаршия, нито при юначните костурчани, ни за стока и добитък в широкото Одринско, ни в зеленото Разложко, ни в таткови кукушки дворове, а ей там – горе високо над македонските равнини, над гористите планини. Там духът му броди, от там се носят неговите думи за отмъщение, за свобода, братски му повик за бой, за борба.
Видели ли сте човек, който няма смелост да настъпи мравка, а с олимпийско спокойствие, с един револвер да се хвърля като тигър сред неприятеля?
Ако сте в състояние да си представите нещо подобно, ще разберете кой беше Гоце Делчев, кой беше любимецът на всички.
Гоце умря, но все пак е жив!
Днес достойните потомци на Гоце от Вардар, Пирин, Егей и Диаспората застават всички под едно знаме – Гоцевото знаме”.