„…и между македонския и гръцкия род се разпали ожесточена борба…“ Ариан, Анабазиз Александрова, гл. 2.127

АНТИЧНО-МАКЕДОНСКИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ

Александър Спасов


В спора между Гърция и Македония за името на последната, временно решен чрез Преспанския договор, ключово място заема твърдението, че под името Северна Република Македония или македонци не може да се разбира нищо антично македонско. Всичко, свързано с античните македонци, било гръцко и принадлежало на Гърция.
Чрез Преспанския договор Гърция се опитва да наложи политически становището, че античните македонци са били гърци и затова днешните македонци не могли да се наричали така и държавата им Македония. Всъщност Гърция настоява за ясна и публично призната разлика между античните и днешните македонци.
Гръцката теза, че македонците били гърци, разбира се, предполага еднаквост или силна прилика в обичаите и начина на живот между античните гърци и македонци. В миналото, както и днес, разликите между начина на живот определя етническата принадлежност. Още Херодот в своята известна „История“ (8.144.2) определя белезите, по които да се разпознават античните гърци или елини: „…ние сме един народ и с един език, кланяме се на едни и същи богове, живеем един и същ начин на живот…“
Тези три белега, по които се определяли елините или гърците, са изненадващо силно подобни на белезите, които и днес се считат за ключови, за да се определи етническата принадлежност: (1) общ произход; (2) подобна култура; (3) обща религия; (4) подобен език. Дори Европейският съюз използва тези критерии, за да различи малцинството от мнозинството в дадена държава. Значи обичаите, традициите, езикът и религията определят до голяма степен етническата принадлежност както в миналото, така и в сегашноста, и ни служат за ориентир.
Ето защо аз ще се съсредоточа върху това какъв е бил ежедневният начин на живот на македонките и македонците през античноста, защото обичаите, традициите, дори облеклото, храната, празненствата или календарът определят до голяма степен кои сме по народност и следователно как сме избрали да живеем.
Когато този начин на живот носи определено име, то тогава би имало изразена етническа идентичност. Например всеки от нас свързва кипата с еврейството или шотландските полички с шотландците. Кои неща се свързват с македонското, с македонския начин на живот в античноста, а защо не и в днешно време?
Споровете около това били ли са македонците гърци, или не досега се води предимно по въпроса кой ги е наричал македонци или не, дали са били причислявани към варвари или гърци, и за логичноста на тези наименования. Всъщност спори се за наименования (македонци, гърци и.т.н.). Този подход е нужен, но недостатъчен. Същността на човека и животът му в общност с други не се определя само от името или самоопределението на човека или групата, а и от съдържанието на носеното име. А съдържанието – това е преди всичко начинът на живот.
Неслучайно още в античноста е казано: „Обичаят е цар на всичко“, въз основа на разказ от Херодотовата „История“ (гл. 5.338) за решаващото значение на начина на живот за определяне на етническата принадлежност:
„По време на царуването си Дарий (персийски цар, б.а.) събрал елините от обкръжението на своя двор и ги запитал за колко пари биха изяли телата на мъртвите си бащи. Те отговорили, че това те не биха направили за никакви пари на този свят.
По-късно Дарий събрал индийци, наричани калати, които изяждали телата на мъртвите си бащи. В присъствието на елините и преводач той ги попитал за колко пари биха изгорили телата на мъртвите си бащи. Те отговорили със силни викове, нареждайки му да замълчи, ако не иска да богохулства.
Ето как хората мислят, а и така ми се струва и на мен, че Пиндар е бил прав, когато в своята поезия е подчертал, че обичаят е царят на всичко“.
Този разказ не е загубил и запетайка от значението си и особено важи за нас, македонците. Какво ни прави нас македонци освен името? Кой въпрос за наш македонски обичай би ни задал Дарий, на който ние да отвърнем с възмущение?
Отговорът на въпроса какви са били обичаите на македонците, какво е правило тяхната култура особена и различна ще даде и до голяма степен отговора на въпроса доколко античните македонците са били гърци.
Отговорът, който ще дам, ще покаже и друго: Македония това не е само Александър Велики или Филип Втори, или Клеопатра. Македония – това са незнайните македонки и македонци, които са произвеждали културни ценности като македонските гробници, надписи, майсторските щитове, шлемове и битови съдове, които можем да разглеждаме в музеите, но също и писатели като македонския историк Марсия от Пела. Те всички заедно с техните им присъщи обичаи, облекла, традиции, богове са създали Македония и създавали македонското като ежедневна реалност.
В поредица от статии, които ще почнат да бъдат публикувани от юни, аз ще се спра на най-важните и присъщи черти на именно този македонски начин на живот, който е определял македонци такива, каквите те, а и другите са ги виждали.
Аз ще започна с подробното описание на македонската суперсватба от времето малко след Александър Македонски, предадено ни от Атиней. Тази сватба свидетелства за неизмеримото богатство, намиращо се в Македония вследствие на покоряването на Персия, Египет и Индия и създаването на Македонската империя. По-важно, тя свидетелства за типичните македонски нрави и обичаи, между които според учените е и първото писмено описание на ястие от плоско тесто с различни меса върху него, напомнящо силно на съвременната и широко в днешната държава Македония разпространена пастрмлия, позната и под разновидностите пица или пита.
Ще продължа с представянето на античния македонски календар, представящ македонската година, почвала с месец Диос, или октомври. През месец Ксантикос е била освещавана македонската армия, а през месец Артемисий не се е воювало по македонски обичай.
Особено ще се спра на типичното македонско облекло, от което най-ясно се откроява македонската шапка каусия, преживяла до наши дни в Афганистан и македонското палто кламис. Македонско облекло в пурпурен цвят е бил типичен царски подарък и символ на принадлежност към по-тясното царско обкръжение.
Специално място ще отделим и на обичаите на македонците да погребват свойте починали. Гробниците на античните македонци в днешните научни среди са познати като гробници от „македонски тип“, с често безценни стенописи, разказващи ни за ежедневния македонски живот. Смята се, че много от тракийските гробници са инспирани или резултат от появата на македонските гробници. Любопитен е фактът, че в България първата гробница от „македонски тип“, която датира от времето на Филип и Александър Македонски, е открита именно в македонската й част, близо до с. Хаджидимово, Неврокопско, при днешен гр. Гоце Делчев. Тази гробница ще опиша особено подробно.
Също така ще се спра на типични македонски институции, като тяхното развитие почва от същинските македонски земи в Горна Македония, включително и в днешна Република Северна Македония, около Охридското езеро. С разширението на Македония те достигат и Долна, или днешна Южна Македония. Тези институции преживяват пада на Македония през II в.пр.е. За тях научаваме от малко познати писменни паметници, които ни показват как обичаите и традициите на македонците са важен фактор за тяхното оцеляване и под чужда, римска власт. Изглежда, че за да съществуват македонци, не е било задължително да съществува македонска държава, защото, изглежда, да си македонец, значи и да живееш по македонски.
Македонците имат свои богове, свой свещен град Дион с ежегодни чествания, свои типични ежедневни прибори и съдове, между които на научните среди е особено позната македонската чаша, често с гравиран македонски царски символ, звездата с 16 лъча или изображение на типичния македонски щит. За македонския начин на въоражение и начин на военен набор ще се спра също отделно и подробно.
Всеки от тези обичаи, нрави или институции са живо свиделство за македонския начин на живот, различен от този на другите. Да си бил македонец в миналото е имало съдържание, т.е. свързано е било с определено поведение и обичаи, които са били съвсем реални на съвременниците им. Така че името македонец не би могло да се уеднакви с друго име без причини.